Петьо Блъсков: Изгонихме Станишев от „168 часа”, защото не ставаше за репортер
Блъсков на маса с Иво Карамански (първият вляво)
София, България
26 Септ. 2009, 18:55
14072 прочита
0 коментара
Вестниците се подмазват на политиците, защото издателите им са затънали в далавери, разкри в интервю за "ШОУ" издателят Петьо Блъсков. За "Труд" той е категоричен: и преди, и сега е пълен с хора на службите.
<i>Петьо Блъсков e роден на 10 септември 1950 г. Завършил е българска филология в Софийския университет. Създал е вестниците „168 часа” и „24 часа”, които продава на ВАЦ, и „Монитор”, „Телеграф” и „Политика”, които пък продава на Ирена Кръстева. Бил е главен редактор на „168 часа”, „24 часа” и „Монитор”. През април т.г. започва да издава безплатния вестник „Новините днес”. Има трима синове от два брака. Съпругата му Милена Попова е създател и главен редактор на сп. „Ева”.</i><br />
<br />
<b>- Не ви ли забавлява фактът, че буквално в нощта на изборите, когато се разбра, че ГЕРБ печели с много, някои вестници генерално обърнаха тона и посоката?<br />
</b><br />
- Вестниците са функция на своите собственици, не на журналистите. Това е ситуацията в България. И понеже на собствениците или задниците им са пожълтели, или много са затънали в далавери, им се налага да обърнат палачинката. Не за пръв път сме свидетели на това. Дойде нова власт и се обърнат. Още от 90-а година си е така. Тогава нещата, разбира се, бяха малко по-професионални. Но след правителството на Жан Виденов нещата в журналистиката са абсолютно опосредствани от политиката. Това е тъжно...<br />
<br />
-<b> Не би ли трябвало вестниците на ВАЦ да са извън тази картина, защото все пак те се издават от професионален издател?<br />
</b><br />
- Легенда е, че ВАЦ са вестникари. Те са издателство, създадено с политически цели през 1946 г. с решение на Комисията на съюзниците в Лондон. Тогава целта е била много благородна - да се възстанови плурализмът в германското общество, разбит по време на хитлеризма. Този политически експеримент е ограничен в една провинция на Германия - Северен Рейн-Вестфалия. Там е събран индустриалният потенциал на държавата, който на практика е бил финансовият крепител на Хитлер. Обединяват две малки семейни издателски фирми и им осигуряват абсолютен монопол, като условието е да издават два вестника с различна политическа ориентация – един християндемократически и един социалдемократически. Впоследствие експериментът приключва, но издателският монопол на ВАЦ в провинцията остава и им носи огромни печалби. <br />
<b><br />
Това е една от причините ВАЦ да са доста недружелюбно приемани от своите колеги в Германия. </b><br />
<br />
Интересът им към вестникарството минава основно през печалбата. Същото е и у нас – те печелят благодарение на монопола. България е единствената държава в Източна Европа, която позволи монопол във вестникарския пазар и рекламата. ВАЦ не са виновни – те като всяка частна компания си търсят печалбата. Виновна е българската държава в лицето на Жан Виденов и Иван Костов. Те двамата са от една партия, макар и Костов да е бил само кандидат-член, така че няма нищо странно, че допуснаха в България да бъде монополизирано вестникарското слово. След този акт не можем да говорим за независима журналистика в България. С този ход съзнателно или не те подчиниха вестникарството в 80-90% на политиката. Оттук нататък собствениците на вестници се сражават за своя залък и трябва да се подмазват на политиците. И ето го резултатът по изборите – много странен беше един вестник, който викаше – да живей Доган, да живей Станишев и изведнъж на другия ден след изборите откри, че в министерството на Емел Етем работели 2800 души и написа гигантско заглавие. А, бе, аланкоолу, 2800 души 4 години работят в това министерство, ти сега ли се сети да ми съобщаваш този ужасен факт!?<br />
<br />
-<b> Вие два пъти ставате причина за трусове на вестникарския пазар – първия път, когато продадохте Пресгрупа „168 часа” на ВАЦ, втория – Пресгрупа „Монитор” на Ирена Кръстева…<br />
</b><br />
- Това е другата част от легендата. Продажбата на ВАЦ е една нормална търговска сделка. Държавата обаче не се е променила, тя е същата като при Тодор Живков, приказките за прехода са тра-ла-ла, структурите са същите, идват едни хора, папкат, идват други и казват – ние ще ви оправим, и така 20 години никой нищо не оправя, само народът е здраво оправен. Та, сделката си е сделка. Ако обаче регулаторните механизми на държавата бяха приведени в действие, на ВАЦ нямаше да бъде разрешена сделка с „Труд” и с другите издания. Не да им слушам глупавите приказки, че те изповядвали редакционна независимост. Това да го разправят на шапката ми! Няма никаква редакционна независимост, има тотална редакционна зависимост и това журналистите, които работят там, го знаят. Главните редактор редовно ходят в Есен /там е централата на ВАЦ – б.а./ и там им обясняват как да се държат редакционно. На практика сделката на ВАЦ с „Труд” ликвидира икономическата свобода на българския вестникарски пазар. Тя беше съзнателно допусната според мен. В „Труд” и навремето, и сега шарят едни сили от едни служби и те бяха използвани, за да бъде създадена контрамашина на свободните вестници на Пресгрупа „168 часа”. Нашите вестници не бяха подходящи за „демократичната” българската държава, режисирана от Държавна сигурност. Както виждате, оказа се, че в редиците на журналистите е имало и има цели полкове от агенти на ДС. Така че Държавна сигурност си превзе политиката, направи си преврата на 10 ноември, имаше известно време вестници, които бяха сравнително свободни, но след време и те влязоха в тези структури, бяха им назначени правилните главни редактори, бяха пришити към правилните икономически субекти. Затова народът не може да разбере нищо от вестниците. Това е причината читателската публика да прелее своя интерес към таблоидните издания, които го занимават с живота около него или с живота под юргана. <br />
<br />
<b>- Кръстева и синът й Делян Пеевски са купили половината от „Уикенд”, значи и това таблоидно издание ще премине в сферата на дирижираните… </b><br />
<br />
- Нека си купуват, да си купува кой каквото иска, въпросът е действат ли регулаторните механизми на държавата. А те не могат да действа след случая с ВАЦ. При това положение Ирена Кръстева може да си купува колкото иска вестници и срещу нея не може да бъде приложен регулаторният механизъм – че можеш да притежаваш не повече от определен процент от пазара. Това е положението. А иначе – имат пари хората и купуват, и аз да имам пари, и аз ще купувам вестници. <br />
<br />
<b>- В едно интервю обаче казахте, че ви е писнало и повече няма да правите вестници…<br />
<br />
</b>- Това, което правя /безплатният вестник „Новините днес”– б.а/, е друг продукт. Този вестник идва сам при теб, а при платения трябва да отидеш ти. Това е стратегическа разлика. <br />
<br />
<b>Постепенно будките ще опустеят, аз съм сигурен. </b><br />
<br />
И ръката на Блъсков ще свири първа цигулка в тази игра. Тези процеси вече се забелязват. Тиражите на вестниците са много тъжни. Но това не се появява в публичното и в пазарното пространство. Много странна роля тук играят разните агенции, които мерят медийни рейтинги. Те също са завладени от страстта да обслужват този или онзи. За пари го правят. <br />
<br />
<b>- Какви са сега тиражите на вестниците?<br />
</b><br />
- Преди 10-12 години, когато продадохме „24 часа”, той беше с тираж 380 000. Оттогава досега тиражът му е паднал 8-9 пъти. Вестниците на ВАЦ в момента имат общ тираж 120-130 000, от които 35% са брак, което означава, че реализират на пазара около 80-90 хиляди. В цялата държава! У нас всички лъжат страшно за тиражите си – за отпечатаните, за продадените. Ако издателите в България честно си признаят какви са им тиражите, някои шефове на рекламни агенции може и да се самоубият. Защото са похарчили милиони на своите клиенти на много по-висока цена, отколкото е била действителната. Това изкривява икономическата игра на вестникарския пазар.<br />
<br />
<b>- Когато тръгна „Новините днес”, тръгна и клюката, че ви финансира ГЕРБ, по-точно кръгове, близки до ГЕРБ…<br />
<br />
</b>- Да ме финансират, аз нямам нищо против /смях/. С Борисов не сме го обсъждали този въпрос, нито с някой от ГЕРБ, но ако искат, да заповядат.<br />
<br />
<b>- А с Валентин Златев?<br />
</b><br />
- Не съм го виждал от една година… Който иска - да финансира. Аз си го бях обявил за продан проекта…<br />
<br />
<b>- И като никой не го купи, решихте да го правите сам?<br />
</b><br />
- Ами да. Нали знаете блестящия разказ на Радичков за жабата, дето клечала в една локва срещу крайните комплекси на София, гледала как присветват лампите в апартаментите и си викала - как така, как така. И понеже никой не й отговарял, тя започнала да си отговаря сама – ей така, ей така. /Смях./ Имаше едно време един Георги Марков - големият активист на демокрацията, който щеше да раздава седесарски шутове на „червените”. От самото начало беше ясно, че е ченге от Държавна сигурност, после излязоха и документи, от които се разбра, че той бил агент „Николай”, та той <br />
<br />
<b>още 1992 г. се беше изцепил, че „168 часа” и „24 часа” се правели с червени пари, <br />
<br />
</b>финансирани били от Държавна сигурност и ми обясняваше на мен, че аз съм бил ченге. В края на краищата ние го осъдихме за клеветите му. Това по отношение на въпроса откъде са парите.<br />
<br />
-<b> Още ви будалкат насам-натам за изказванията, че „168 часа” е започнал да се издава без пари, с една пишеща машина в едно мазе…</b><br />
<br />
- Шопът като гледал жирафа и викал – такова животно нема. С тази философия и с тези мисли в главата една камара народ вика – нема такова нещо. Какво да му кажеш? Да, вярно е, „168 часа” беше замислен от мен и направен в мазето на колегата Емо Петков. Тия, дето пишат 20 години компромати за мен, са много тъпи. Какви ли не щуротии измисляха. А аз десет пъти съм казал – срещу мен има един реален компромат. И той е страхотен! Напишете го с големи букви. Вестник „168 часа” започна да се печата на хартия на КГБ. Ако някой си направи труда да отвори първите броеве на „168 часа”, ще види, че в издателското каре има едно малко лого. На АПН – съветската Агенция печати „Новости”. Тя беше един от информационните инструменти на КГБ. Имаше бюро в България, издаваше списания, брошури, бюлетини и държеше тук към 150-200 т хартия. И понеже с шефа на бюрото Юрий бяхме много добри приятели, а в България никой не ти даваше хартия за частен вестник, аз отидох при него и му се помолих да даде. Той каза, че трябва да питаме Москва. Написах едно писмо до него, той го приложи към едно свое писмо и бумагите заминаха за Москва. След месец Юрата се обажда и казва – Москва сказала хорошо. И така „168 часа” получи 20 т хартия от АПН. На бартер – трябваше да публикуваме някакви техни материали и логото на агенцията като рекламно каренце. Ето, това е компромат. А не да ми дрънкат за Държавна сигурност. <br />
<br />
<b>- А Валентин Моллов кога се намеси?<br />
</b><br />
- Той не се е намесил. Аз отидох при него. Тогава по закон, за да печаташ вестник, трябваше да си обществена организация или партия, иначе нямаш право. А той беше шеф на организацията на частниците – Съюз за стопанска инициатива на гражданите. И така той стана издател. Чак есента на 1990 разрешиха и на частни фирми да имат право да печатат вестници. И декември си създадохме фирмата и вече станахме издател.<br />
<br />
<b>- Тогава карахте един раздрънкан жълт вартбург. Колко време мина, докато си купите първия мерцедес – т.нар. „Синята идея”, който беше взривен после?</b><br />
<br />
- Някъде към 2 години. Карах и един червен москвич известно време.<br />
<br />
- <b>Бързо се разви бизнесът и станахте съучредител на Г-13. Разкажете как. <br />
<br />
</b>- Какво да разказвам. Всякакви фльорци от две години насам пишат и говорят пълни идиотщини – не знам какво им става, нещо от възрастта може би. Г-13 си беше една много симпатична мъжка компания. Първата сбирка се състоя в „Ритора” в Пловдив. Не е вярно това, което пишат сега, никой друг нямаше освен нас – мъжете от Г-13. Ние с Вальо Моллов закъсняхме и като влязохме, Краси Стойчев започна да ми прави някакви забележки, че не сме се отнасяли сериозно, аз моментално го наругах едно хубаво и му казах да не ми държи комсомолски речи и той се успокои. Поседяхме, попихме, поговорихме си и си тръгнахме. Бяхме много доволни един от друг. Това, което много ме впечатли, аз никога не бях виждал отвътре тези разкошни пловдивски къщи, беше пълен кристален сервиз – много скъп беше сигурно, сребърни прибори…много хай беше. След което се започнаха едни битки вътре в Г-13 , разправяхме се, разправяхме се и накрая се видя, че не става. Нямаше екзотика в това Г-13, беше излишно превъзнасяно. Може би имаше екзотични птици вътре, но екзотика в самата група нямаше. <br />
<br />
<b>- Тоест групата не е ръководила подмолно държавата?<br />
</b><br />
- Ами, ръководила! Всеки си дърпаше неговите игри и си ги ръководеше - това е. <br />
<br />
<b>- Май няма много хора от Г-13, които останаха в мача?<br />
<br />
</b>- А, има, защо? Васо Божков, Младен Мутафчийски, Борето Дионисиев, Вальо Моллов, Агафонов, Добри Гущеров, Краси Стойчев – има ги, работят си повечето. <br />
<br />
<b>Изчезна някъде Ицо Салфетката – банкера от Пловдив. <br />
</b><br />
Всъщност тези, които вече не са в играта, Бог да ги прости, са Емо Кюлев и Илията Павлов. <br />
<br />
<b>- Илия Павлов не беше ли странно да присъства в такава група, тогава все още се водеше мутра?<br />
<br />
</b>- Странно, не странно, кой се е замислял тогава за такива работи? Всъщност странното беше, че аз присъствах там, защото всеки от тези момчета имаше някакви контакти по особен начин с особени структури и институции. Бялата врана в цялата група бях аз. Но имаше там хора, с които добре си говорехме, интересно.<br />
<br />
<b>- Но не напират вече тези хора да са в центъра на вниманието, да правят някакви организации…<br />
<br />
</b>- Какви организации да правят, то има много. Пък и всеки си гледа вече старините, това беше преди 20 години. Давате ли си сметка колко отдавна беше?<br />
<br />
<b>- Също отдавна беше, но Сергей Станишев беше автор на „168 часа”…<br />
<br />
</b>- Да, доста - да не кажа пакости, доста странни неща са минали покрай нас и са се родили в нашите структури. Станишев го изгонихме, доколкото си спомням. Беше решил да си публикува мислите. Вместо репортажи искаше мисли да публикува. И тогава му обяснихме, че репортерството не се прави с мисли и така приключихме с този автор. Ама ако не бяхме го натирили, нямаше да стане премиер!<br />
<br />
<b>- Трябва да поемете вината заедно с мезетата, както обичате да казвате.<br />
<br />
</b>- А, вина, хайде сега! Ако го бях оставил репортерче, сега най-много да е заместник-главен на „168 часа”. Ама то ако беше станал заместник-главен, щеше да отиде вестникът. То не е една беля. По-добре, че си беше премиер. Ама то пък държавата прецака! Няма изход – и оттук лошо, и оттам лошо. А, бе, кой ли не е работил при нас. Такива странни хора са работили, но до премиер само той се докара. <br />
<br />
<b>- Иван Костов не ви ли е бил автор?<br />
</b><br />
- Не, той само в „Работническо дело” пишеше. Той си имаше партиен вестник, как ще пише другаде! Четох едно интервю с Йордан Василев в „ШОУ”. Иван Костов влязъл при Луканов и онзи му казал – разбрахме, че искате да работите за нас. Йордан Василев е един изключително честен човек и аз му вярвам. Не само заради думите му, но и заради поведението на Костов по-нататък. <br />
<br />
<b>-„168 часа” написа за първия мутренски бой в „Дескрим” и на басейна „Мария-Луиза”…<br />
</b><br />
- Да, те дойдоха в редакцията. Сикаджиите бяха, Пашата ги водеше. Дойдоха хората – бой имало, идват да се оплачат. Който дойдеше да се оплаче тогава – пишехме. Кой ли не идваше. А те се гърмяха здраво. За Иво Карамански малко ли сме писали!? С него си бяхме дружки.<br />
<br />
<b>- Досега вестниците ви са писали срещу всяко правителство. Смятате ли, че и сегашното ще ви се наложи да го критикувате?<br />
</b><br />
- Така поставен, въпросът не струва и 20 стотинки. Срещу! Като почнат да вършат идиотщини, естествено, че за тях трябва да се каже веднага. А не да чакаме да падне правителството и да вадим нож на умрялото куче, както става сега. Това е разликата в отношението към властта на вестниците, които аз съм издавал, и вестниците, които издават другите. <br />
<br />
<b>Просто се слагат на всички, <br />
</b><br />
това е истината. Освен ако нямат интифа, че си заминава едно правителство – дават им такава интифа, имали сме вече един такъв случай – и те започват да пишат срещу него. А после си закачат медал на реверчето – борили сме се срещу това правителство! Срещу кого си се борил? Нали през цялото време си му лизал задника на това правителство!? И накрая получаваш заповед – това са хора, които получават заповеди от съответната служба, на която навремето са донасяли, а тя ги контролира и до ден днешен - тоя ще го махаме, напиши против него, за да си добре със следващите.<br />
<br />
<b>- Добре, да приемем, че тези служби още действат…<br />
</b><br />
- Няма бивше ченге! Въобще да не приказват глупости всичките тия, дето им извадиха досиетата, и то след 20 години! България щеше да изглежда по коренно различен начин, ако тези досиета бяха извадени между 90-а и 92-ра година. Кажете ми какъв е този Съюз на демократичните сили, който се бореше срещу режима и който три години беше на власт и едно листче не извади от агентурните досиета на службите. Така че на това СДС с-то отпред му е в повече . Колкото и обидно да звучи това за България и за българския преход – това е печалният факт. Дори и вътрешният министър на СДС Йордан Соколов е свързан със службите. Работел е в ЦК на Комсомола и е завеждал писма. Това е истината, за какво си говорим? Сещам се за стария виц, дето хващат един комунист преди девети септември и бой, бой, бой. Той вика – аз имам брат полицай, и го пуснали. След девети хванали полицая – бой, а той вика - аз имам брат комунист, и го пуснали. Това е България.<br />
<br />
<b>Едно интервю на Данка ВАСИЛЕВА <br />
</b><br />
<br />
Последвайте ни
0 Коментара: