7 септември, 19:33

Сашо Дончев: Гъз и газ са в мъжки род!

29 август 2009 г. Сашо Дончев в кабинета си в "Овергаз" показва на лаптопа си как е изглеждал на 22.
прочитания: 1917 | коментари: 0
София, България
На 7 септември шефът на "Овергаз" Сашо Дончев навършва 56 години. Той е един много странен български милионер. Печели от това, за което е учил – завършил е строителство на газо- и нефтопроводи и външно-икономически отношения. Идеологията му си е напълно капиталистическа – смята, че държавата няма никаква работа в бизнеса. В същото време в "Овергаз" си е построил собствен социализъм (не знам дали си спомняте стария руски виц – ако всеки построи своя собствен социализъм, то общият непременно ще дойде). Средната заплата е над 1500 лв. по трудов договор с пълни осигуровки. Освен това служителите имат и допълнително пенсионно и здравно осигуряване, платено от фирмата, и всякакви бонуси.
Второто безкрайно любопитно нещо в биографията му е, че 15 години успява да устои на всякакви атаки. Срещу него се бориха и Жан Виденов, и Иван Костов. Илия Павлов се опита да го изтласка от бизнеса. А миналата година същото сториха президентът и бившето правителство – в съюз с група вестници, за които се говори, че са на ДПС. Тъй като тези истории останаха неосветени за обществото, „ШОУ” посети г-н Дончев с намерение, както винаги, да изясни истината на своите читатели.

Да се прави интервю с него е рискова работа – той много мрази неграмотността - навремето поучаваше журналистите с култовата фраза „Гъз и газ са в мъжки род!”.

Сашо Дончев посрещна репортера ни целият в бяло – буквално, от глава до пети, в офиса си в "Овергаз" в събота, тъй като седмицата бе прекарал в Москва. Той е изключително подреден човек – зодия Дева, затова обещахме да не снимаме папките, натрупали се на бюрото му през това отсъствие. И така – ще има ли нова газова криза и кой искаше да се намести на газовото кранче вместо Дончев?

- Да почнем като за рожден ден с историята на бизнеса ви и първия милион. Колите ви са с номер 1991 – това е заради годината на създаването на "Овергаз", нали?

- Ако не сте го знаели, правилно сте се досетили.

- Как решихте точно тогава да се заемете с частен бизнес?

- Смятах, че скоро променените условия ще ни пратят всички на свободния пазар. Вярвах, че мога и сам да се справя, затова си подадох заявлението, напуснах работа и създадох "Овергаз". С моите съдружници бяхме една комплексна бригада, освен мен – мениджъра, имаше проектант, механизатор, дори заварчик. Опитът, който имахме, ни даваше основание да смятаме, че сме най-добрите в този бранш. Но се оказа, че няма инвеститори. Няколко години обикалях света, главно САЩ, контактувах с различни финансови институции и навсякъде получавах един и същ отговор – че проектите ни за газификация са изключително секси – точно така говорят американците, но най-вероятно не си представям колко сложни времена ни чакат в България и колко рисково е всичко това, което съм тръгнал да правя.

- Така ли стигнахте до съдружие с "Мултигруп"?

- Ако ми бяха дали кредит от Българо-американския инвестиционен фонд в Чикаго, нямаше да ходя при Илия. А аз пари нямах. Имах идеи, знаех как да ги осъществя, но нямах пари. След като обиколих Европа и Америка в безуспешно търсене на инвеститор, обиколих и българските банки. Така през 1993 г. стигнах и до Кредитна банка и се запознах с Илия Павлов. Спомням си тази първа среща – едно здраво младо момче с копринена риза, с големи златни копчета на ръкавелите и със златен синджир на врата – уверено в това, че има пари. Дадоха ни, мисля, около 19 млн. лв. кредит. В интерес на истината ходих тогава и в Туристспортбанк (Емил Кюлев-б.а.), в Балканбанк (Иван Миронов – б.а.) и в много други, но само това момче с копринената риза каза - тези проекти може би са интересни. Очевидно обаче Радослав Ненов го беше подготвил за този разговор. Така "Мултигруп" стана акционер в "Овергаз инк". С влизането на "Газпром" във фирмата обаче тяхното участие беше намалено и след време, Бог да го прости Илия, успяхме да стигнем до споразумение, с което се разделихме.

- Доколкото си спомням обаче, имаше момент, в който той се опита да ви изтласка от бизнеса?

- О, той няколко пъти прави такива опити. Нещо повече – той имаше отношение към паричните потоци, което не винаги беше от полза за компанията, но това са отминали неща, защо да говорим за тях.

- Защото е любопитно за обществото, този въпрос остана неизяснен навремето.

- Чисто човешки, аз нямам лоши спомени от Илия. Онзи бандитски образ, който му рисуват, на мен ми е непознат. Може би се е стеснявал да ми го покаже. Любопитен факт обаче е, че той беше силно респектиран от мен. И с мен е имал много коректни отношения. Имам предвид лични отношения. Друг е въпросът, може би аз съм дребно скроен човек, но понякога

мащабността на неговите амбиции ми изглеждаше смешна.

Но това е друга тема.

- А как стигнахте до съдружието с "Газпром"?

- През 1994 г. те дойдоха тук да подписват в духа на социалистическия манталитет на правене на бизнес – държавата с държавата и така да създават компания, която да развива транзита на газ. Аз бях човекът, който им каза – какви са тези глупости, не се прави така бизнес в новите условия. Това първоначално ядоса Рем Вяхирев (предишният шеф на "Газпром", когото наричаха Газовия император – б.а.), след това обаче, стори ми се, че поведението ми му стана симпатично и каза – добре, а ти какво предлагаш. Аз му отговорих – предлагам да се занимаваме с газификация. И как да го правим, попита той. Аз казах – ами ето, аз ще ви продам 50% от моята фирма.

- И той се съгласи ей така?

- Попита на каква цена и аз казах – не ме интересува. И им продадох по номинала 50% от дружеството си. Не помня колко бяха като пари .

- Като заговорихме за руската връзка, скоро се появи някаква клюка, че руснаци искали да ви убият…

- Да, разбрах. Не беше най-приятното нещо, което чувам по мой адрес, но аз нямам информация за такова нещо. Трябва да се знае, че аз извън бизнеса с природен газ, където наш партньор е "Газпром", нямам други бизнеси, свързани с Русия. Така че не виждам кой ще е този, дето се визира в клюката, освен да е "Газпром". (Смях.)

- Между другото атентати срещу вас имало ли е някога, че се носят и такива слухове?

- Никога.

- Винаги ви нареждат сред най-богатите българи. Според един сайт - „Милионерите”, имате 92 милиона…

- Уау! (Смях.)

- …но не сте сред първите десет богаташи в България. Къде сте всъщност в класацията на богатите?

- Не знам и не ме интересува. За мен е важно "Овергаз" да продължи да реализира проектите, с които се занимаваме вече 15-16 години. Тези проекти са надеждни, но с бавна възвращаемост, в тях няма високи печалби, няма как да се осъществяват спекулативни сделки. Няма да крия, че нещата се случват по-бавно, отколкото сме ги планирали преди 15 години, но някой ден това ще бъде безспорно един много атрактивен бизнес. В този смисъл аз не си измервам богатството с пари. Не живея бедно, имам достатъчно. В "Овергаз" сме богати с друго – с едни нови практики, които се опитваме да налагаме – практики, които изключват корупцията, изключват възможността да получаваш пари, без да си произвел стойност. С това действително много се гордея и с това се смятам за един много успял човек.

- Погледнах консолидирания финансов отчет на "Овергаз холдинг" за 2008 г.– там има гигантски цифри. Например постъпления от клиенти - милиард и шестстотин милиона, плащания на доставчици – милиард и половина. Оборотът ви е нараснал много…

- Не сме увеличили продажбите на газ – те са такива, каквито бяха и преди 12 години, но десет пъти порасна цената. Оттам се увеличиха и оборотите.

Имаме относително стабилна годишна печалба, която е в рамките на двайсетина милиона.

- Миналата година обаче е спаднала печалбата в сравнение с 2007 – към 13-14 млн. е. Заради кризата или повече инвестиции сте направили?

- Може да се каже, косвено, че е заради инвестициите. С нарастването на инвестициите расте размерът на амортизационните отчисления и оттам се намалява и печалбата. 

- Да минем към атаката, на която ви подложиха тази зима президенът Първанов, премиерът Станишев и вестниците на Ирена Кръстева. Те твърдяха, че "Овергаз" трябва да бъде премахнат като посредник, за да се намали цената на газа.

- Убеден съм, че най-лошият начин за правене на бизнес е правене на бизнес през държавата. Ние го имахме 45 години и ако беше добре, нямаше да сме катастрофирали и нямаше да сме толкова назад във всяко отношение от останалия свят. Второ – "Овергаз" не е посредник. На базата на добрите си отношения с Газпром сме си купили газ, но постсоциалистическата държава ни е заставила със закон да го продадем на държавната граница на Булгаргаз, а после да си го купим от Булгаргаз на границата на градовете, на които правим газификация. Пълен нонсенс. Така че "Булгаргаз" всъщност се явява посредник между "Овергаз"  и "Овергаз".

- Това всъщност означава, че присъствието на "Булгаргаз" във веригата оскъпява газа. Държавата купува от вас и после ви го продава по-скъпо, за да храни еди колко си чиновници, или ако Станишев има нужда да уреди приятелите си със заплати, да ги назначи в борда с 13 хиляди лв. заплата. Така ли е?

- Това е едната страна на нещата. Но има и още нещо – в "Булгаргаз" се генерират сериозни парични потоци. Защото те не просто получават газа, те го купуват и продават. Това са многомилионни плащания, които минават през техните сметки в конкретни банки – тоест

определена политическа формация може да сложи парите на "Булгаргаз" в своята банка

и всички милиони минават през тази банка.

- Кажете ми честно – ако "Булгаргаз" купува директно от "Газпром", това може ли да поевтини по някакъв начин газа?

- По никакъв начин. Ние сме предприятие в групата предприятия "Газпром" и продаваме всъщност газа на собствената си компания. Този разговор е наистина абсурден, но да допуснем, че "Овергаз" умре , няма как Булгаргаз да вземе по-добра цена от тази, която имаме ние. От всички доставчици нашата цена е най-ниска.

- Говореше се, че президентът просто е искал да изхвърли от бизнеса вас, за да уреди свои хора в него…

- Колкото пъти съм коментирал случилото се с "Овергаз" през последната зима с чуждестранни партньори, те са били изумени от факта как така някакви политици - в това число министър, премиер, президент, нападат една компания. И създават илюзията, че имат право да защитават интересите на държавна фирма. Това е престъпление. Това в белия свят се нарича държавна помощ и тя е категорично забранена. Няма държавни и частни фирми – по смисъла на закона има търговски дружества и всички до едно са частна собственост. Действията против или за която и да е компания са забранени за представителите на държавата.

- Добре, аз ще го кажа в прав текст – когато тръгна атаката, в цяла София се шушукаше, че целта на занятието е бизнесът ви да бъде поет от хора на президента и ДПС – например Ковачки или пък Манджуков...

- Възможно е. За съжаление аз не съм имал никакъв, в това число и официален разговор с президента на тази тема, така че мога да правя единствено догадки. Възможно е тази хипотеза да е вярна, възможно е да има други хипотези. За мен е необяснимо, глупаво, недопустимо, неморално, незаконно – а в чия полза е било правено, не мога да го коментирам.

- Да коментираме друго тогава. Искали ли са ви подкуп, парче от баницата и дори целия бизнес…

- О-о-о, в това няма никакво съмнение. Никога не съм отричал, че съм бил обект на „ухажване” (смях) в този смисъл от всякакви хора, в това число и от посредници на политици. Има едни такива лица, които видимо се занимават с икономика, но те всъщност навсякъде и във всичко представляват определени политически кръгове. Много ми беше смешна тезата за обръчите, защото според мен т.нар. обръчи са изпълнители на политическата воля, а не обратното – не са поръчители на политиците. Искали са ми, разбира се – не само подкупи, а и пари за кампании и по други причини. В началото много се обиждаха, че не давам. А след това като че ли всички разбраха, че не давам, че за да дам, трябва да питам "Газпром" (смее се)... И така спряха да ми искат. Между другото, много е комфортно (смях).

- А бизнеса или част от него искали ли са ви?

- Преди няколко години участвахме в един конкурс за проучване в шелфа на Галата за нефт и газ. И

тогава се яви едно лице от името на високопоставени политици,

които отказвам да назова, и ми предложи да направим с него (смях) джойнтвенчър, който ще получи този лиценз за проучване. Аз му показах вратата и го изгоних.

- И след това конкурсът го спечели един джойнтвенчър с чуждестранна компания?

- Да, получи го една друга компания, неясно на какво основание. Съдим се. Въпросът все още е висящ в съда и ние вярваме, че ще спечелим този спор.

- Да се върнем на опита да ви вземат бизнеса, който май е продължение на предишната случка. Това беше една доста добре дирижирана атака..

- Няма никакво съмнение, че атаката беше организирана. Нейното провеждане до последния момент беше добре дирижирано. Публикациите на едни и същи материали в няколко вестника в един и същи ден… Каква е точно връзката между собствениците на тези вестници и политиците, които провеждаха атаката – това сигурно е любопитно за обществото – но изясняването му е работа на едни други органи. В една нормална страна те трябва сами да се сезират и да проверят за какво става дума. Очевидно ние не сме тази нормална страна. Всъщност страната е нормална, но имаме ненормална държава.

- А кога според вас ще имаме нормална държава – която ще знае, че съществува, за да служи на гражданите, а не, че те съществуват, за да й служат?

- Държавата не бива да притежава собственост, тя трябва да създава политики. Второ – държавата не е началник на никого. Просто свободните хора се организират, за да реализират правото си на защита, в колективен договор, наречен държава. Те създават държавата, за да може през нея да отстояват своите права, своята свобода, своята собственост. Първостепенна роля на държавата е да гарантира справедливостта в едно общество, защото именно държавата прилага закона, а законът трябва да е справедлив. Държавата трябва да се възприема като една фирма, която предлага на обществото няколко специфични продукта – отбрана, сигурност и пр. И ние трябва да казваме дали сме доволни от тези услуги. Е, в България няма гражданин, доволен от услугите на държавата. Именно

това доведе до такива убедителни резултати на изборите

за хората, които създадоха очакването, че ще променят най-после държавата в правилната посока.

- Ще има ли нова газова криза? Какво казват в "Газпром" по този въпрос?

- Възможно е. За съжаление проблемите не са решени. В тези въпроси има много политика, така че на мен ми е трудно да предскажа кога отново може да се прояви тя. От гледна точка на икономиката нещата изглеждат малко по-добре тази година, тъй като Украйна в резултат на икономическата криза рязко намали потреблението на газ. Това прави плащанията й по-малки. За съжаление там има много “Кремиковци” – ние имаме само един, но там са много и нямат пари да плащат. Но поне засега от информацията, която имам от срещите си миналата седмица в "Газпром", нещата изглеждат по-оптимистично. Това обаче не означава отбой. Не бива да пропускаме нещата, които не бяха направени в България. Ние, българите, поради мащабността на своето мислене, обичаме да се занимаваме с геополитика и да решаваме проблемите на близкия и далечния изток, но не обичаме да се занимаваме с такива подробности като да си прекопаем двора, да си почистим градинката, улицата и т.н. В случая – когато се говори за сигурност на енергийните доставки, трябва да се знае, че в Европейският съюз има достатъчно правила, които трябва да бъдат спазвани, за да се осигури сигурността на енергийните доставки. А ние не го правим.

- Купихте ли дял от печатницата на Иво Прокопиев, водехте преговори?

- Водихме преговори , но не стигнахме до сделка.

- Вярно ли е, че сте вложили 20 млн. лв. в бизнеса на големия си син Даниел, който продавал тунинговани коли от много скъпи марки?

- Малко е като компютрите и компотите. Вярно е, че синът ми се занимава с подобен бизнес, но не точно такъв. Вярно е, че си изгради един център, за който се гордея, че това го е направил моят син. Вярно е, че в този център осъществява на много високо ниво услуги, има опашка да се запишеш, за да влезеш в сервиза. Вярно е, че

всички известни български футболисти тунинговат колите си при Даниел,

защото оценяват качеството на това, което прави. Вярно е, че той обича автомобилите, особено бързите автомобили. Както и малкият ми син Георги. Никога не успях да отида на тази писта в Божурище, но там участваха и двамата в някакви състезания и оглавяваха класациите. Вярно е, че инвестицията в сградата, която стана Сграда на годината, е осъществена от нашето дружество „Ренесанс”, но е много по-малка. Не е вярно, че колите в този център са негови – това са коли, които някой докарва и иска да продаде. Една от колите е моя – старата ми кола е там.

- А Георги с какво се занимава?

- Той завърши мениджмънт системи. В момента заедно с една американска фирма ръководи екип по внедряването на „Бизнес екселънс” – това е интегрирана мениджърска система, в "Овергаз". Радва ме, че това му харесва, защото аз самият не съм собственик по природа – притежаването за мен е отговорност, не е радост, не това ме прави богат. Винаги обаче съм искал да управлявам и под мое управление нещата да дават резултат. Това, което прави Георги, е точно тази зараза, която аз нося от години в себе си. Мисля, че се справя добре, че колегите оценяват неговите качества не само защото е син на Сашо Дончев. Надявам се да се реализира в тази област. Но не държа – винаги съм казвал, че не държа децата ми да се занимават с природен газ. Винаги съм искал да са свободни и съм им давал свобода – не злоупотребиха, гордея се с тях.

- Не са ли правили золуми, защото са синове на богат човек?

- Не. Слава Богу, че успях да ги изпратя да учат в Америка, да ги откъсна от тази действителност и така да ги съхраня. Те са едни много възпитани момчета, слава Богу.

- С какво се занимава съпругата ви Ева?

- В момента се разхожда по Витоша, много обича това. Винаги ми е вървяло в живота, срещал съм страшно много готини хора, но Ева е много особен човек – тя направо задрасква себе си и живее заради това, което я обгражда – цветята, котките, кучетата.

Живеем в Бистрица в къща под наем заради едно куче.

Когато станах на 50 години ми подариха мъничко хъски – започна да расте бързо и се оказа, че жилището ни в “Лозенец” не е точно за тази порода. Затова Ева намери една къща високо в планината, където кучето се чувства добре. Нейните грижи за бездомни животни доведоха до там, че нашият двор се е превърнал в нещо като родилен дом за бистришките котки. Не само раждат, но и ни оставят малки и си растат в двора. В къщи имаме още. Това, което съм научил от Ева и после съм го практикувал в отношенията с децата си, а и с колегите, е, че твоето поведение възпитава. Поведението ти задължава хората да се качват на това ниво. Ева не подбира по ценз нейните приятелки. Има една приятелка украинка, която чисти кабинета ми. Има много приятелки учителки. Суетата й е абсолютно чужда. Тя се грижи за дома ни, иначе е висококвалифициран химик.

- Сашо Дончев живее под наем? Защо не си построите къща?

- Не е защото нямам пари, нямам време. Имам такива планове, категорично съм решил – Бистрица е хубаво място, купил съм си добър терен с хубави гледки, живот и здраве – до година-две ще имам своя къща. Сега имаме две жилища в София, в които живеят синовете.

- Заради вас навремето уволниха Слави от БНТ?

- Имаше такъв момент. Доколко заради рекламата на „Овергаз”, доколко заради самия Слави или заради самия Иван Костов, който очевидно, независимо от безспорните си представи за пазарна икономика беше далеч от представата какво е това свободно демократично общество. Според мен той продължава да е дистанциран от тази представа. Не беше само "Овергаз" причината за реакцията на правителството на Иван Костов към предаването. Ние обаче се постарахме да не оставим Слави в беда. Помагахме му да продължи да прави предаването си.

- Поддържате ли връзка?

- Не постоянно, прегръщаме се като се срещнем. Но скоро четох, че се залюбил с една красавица от "Овергаз". Момичето от снимката го разпознах, дали е вярно не знам.

Едно интервю на Данка Василева

Добави в Facebook



0 коментара

Напиши коментар