Ани Крулева: Татарчев вкара Луканов на “Развигор” по мое дело

<b>- Как ви нарочи Луканов, г-жо Крулева? <br /> </b><br /> - Връщам се към 1990 г., когато бях прокурор в Софийска градска прокуратура. По същото време беше създадена и Комисията по деформациите начело с Луканов. За мен това беше уникална демагогия. Както беше демагогия, че озаглавяването на неговите амнистии беше една гигантска манипулация, защото в тях винаги присъстваше &ldquo;за пострадалите от режима на Тодор Живков&rdquo;. В прокуратурата идваха хора, които бяха подавали жалби и срещу самия Луканов, срещу негови роднини. По едно време започнаха да пристигат жалби, които бяха минали през комисията на Луканов, престояли месеци преди това неизвестно къде, без да има на тях някакъв знак кога са постъпили в комисията по деформациите - вдодящ номер, дата и т.н. Тогава ми беше разпределено едно дело, което беше образувано по жалба на... Луканов. <br /> - И от кого беше &ldquo;деформиран&rdquo; председателят на Комисията по деформациите?<br /> - Жалбата беше срещу депутата Янко Янков, който го беше нарекъл във Великото народно събрание престъпник за това, че разпоредил на Главно следствено управление да се извадят от едно дело над сто страници. Така по това дело служител на Второ главно управление, вместо да получи орден, беше вкаран в затвора за дълги години, за да се прикрие една гигантска неуспешна афера с оръжие. Прекратих преписката, като уведомих жалбоподателя, че престъпления, извършени от депутати, се разследват само от Главна прокуратура. Тогава Луканов отишъл при главния прокурор Мартин Гунев, светла му памет, и му вдигнал страхотен скандал. Беше му крещял, заплашвал го, заканвал се. Мога да си представя какво е ставало, защото, <br /> <br /> <b>когато Гунев ме повика, гълташе хапове,<br /> </b><br /> - около него се суетяха лекари, които му оказваха спешна медицинска помощ. Беше в прединфарктно състояние, но успя да ми съобщи нарежданията на Луканов &ndash; като главен прокурор ми възлага същото дело, връчи ми и втора жалба на Луканов срещу мен, че съм прекратила делото. <br /> <b><br /> - А вие?</b><br /> <br /> - Казах си, щом е така, ще се заема с тази жалба наистина по същество. Веднага изисках с писмо въпросното дело срещу служителя на Второ главно от архива на съда. Изисках обаче и от Главно следствено управление извадените материали по разпореждане на Луканов от следственото дело. Много скоро Ленко Кацамунски ми се обади, за да ми се оплаче и похвали същевременно. Луканов посетил и него, също крещял и заплашвал. Въпреки това Кацамунски разпоредил да се издирят извадените материали и да ми бъдат изпратени. Получих ги и започнах работа по следствието. <br /> <br /> <b>- Толкова ли опасна информация криеха тези извадени материали?</b><br /> <br /> - Ще стигнем и дотам. Призовах човека, който е лежал в затвора и започнахме разпити. От укритите материали се установи, че по решение на партийно-правителствената комисия към ЦК на БКП, в която участва лично Луканов, е била замислена и решена тайно от съветските партньори уникална операция. Замисълът е бил да изкупим от Израел плененото оръжие от войните между арабските страни и Израел през 60-те години. Оръжието е било руско и нашите високопоставени комбинатори решили, след като се изкупи, отново да се препродаде на арабските страни. За изпълнение на великата конспирация е бил избран и нашенският Джеймс Бонд от Второ Главно. Не иронизирам, защото начинът, по който са му възложили задачата, наистина е бил &ldquo;мисия невъзможна&rdquo;. Той заминава без никакви легитимации, че действа от името на държавата. Отива без пукнат долар за финансиране на сделката. Наредено му било да посети българи в чужбина с така наречения статут на &ldquo;невъзвръщенци&rdquo; и от тях да събере парите. <br /> <br /> <b>- Но това наистина е мисия невъзможна?</b><br /> <br /> - Да, но човекът заминава и дори успява да изпълни най-важната част от задачата. Успява да се договори с израелските служби плененото арабско оръжие да бъде изкупено от България. В този момент обаче съветските служби ни надушват и нашето правителството декларира, че няма нищо общо с нашия агент. Убеждават съветските другари, че той е действал на своя глава, като частно лице с цел да обогати лично себе си и т.н. Прибират го и веднага му образуват дело по ДС в Главно следствено управление, като наистина лично Луканов разпорежда по делото да бъдат извадени всички протоколи от заседанията на въпросната комисия, която е взела решенията по този въпрос, както и всички други документи, свързани със сделката &ndash; общо около 100 страници. <br /> <br /> <b>- В американските филми се грижат за своите супершпиони след провал &ndash; &ldquo;изчезват&rdquo; след инсценирани нещастни случаи, потопяват ги дълбоко, и дори пак ги ползват със сменена самоличност.<br /> </b><br /> - Нашият човек е бил предаден на съд и осъден на 15 години затвор, без никаква възможност да опровергае тезата на Луканов и да се защити. <br /> <br /> <b>- Къде е днес този човек, кой е той?<br /> </b><br /> - Тук, в България, но няма да ви кажа името му,<br /> <br /> <b>защото ако то добие публичност, ще го ликвидират моментално.<br /> </b><br /> <b>- А каква е връзката на Янко Янков с тази история, за да нарече Луканов престъпник? <br /> </b><br /> - Този човек беше разказал историята си само на Янко Янков. При разпитите, които лично му проведох, той беше изключително притеснен. Страхуваше се от много неща, но въпреки това разказа цялата си история. Не се правеше на герой. Беше се подчинил на служебната или партийната дисциплина и за награда беше пожертван &ndash; 15 години затвор. Най-ужасяващото нещо обаче ми каза след приключване на разпита. Оказа се, че от кабинета ми трябва да отиде направо във вилата на Луканов на Витоша и да му разкаже какво е говорил. Каза ми, че всички разпитвани бивши членове на ЦК, на правителства по ония мегадела преди и след разпитите минават през вилата на Луканов да му докладват. Представяте ли си с каква власт е разполагал! <br /> <b><br /> - А на мен не ми е ясно защо сделка,при която изкупуваме и продаваме обратно пленено братско оръжие, води до такива последици?</b><br /> <br /> - Защото около делата се оказа, че търговията с оръжие е била държавна политика, но под контрола на Съветския съюз. И най-важното &ndash; със съответната подялба на спечеленото. Как така ще правим тайни сделки от руснаците!? А знаете ли как сме правили оръжейните сделки? В кабинета ми в Софийска градска прокуратура бях с един от прокурорите, който разпитваше по дела номер едно, две, три и т.н. Разпитваха оперативни служители, както и служители на &ldquo;Кинтекс&rdquo;. Последните до един бяха синчета на елита. Един от оперативните се оказа мой познат. Когато в разпитите на онези от &ldquo;Кинтекс&rdquo; се изясняваше начинът, по който сме снабдявали братските страни с оръжие, моят познат ми разказа в кабинета ми как сме вършили тази дейност. Качват оръжието на самолет, който лети до съответната пустиня в братската страна и се търси някакъв уговорен знак долу. Пускат се парашути с оръжие и след това се чака потвърждение дали оръжието е получено. Ако получаването не се потвърди, товарим отново и спукаме същия вид пратка. Човек може да си представи цената, която е платил целият български народ за този вид търговия с братските режими и движения. Оръжието е скъпа стока. <br /> <br /> <b>- Добре де, тия дела нали за това се водеха, за да се види как се е осъществявала тази търговия, какво сме спечелили, къде са парите, каква документация е водена и т.н.?<br /> </b><br /> - Е, да търсеше се документацията, за да се установи във всяка братска страна какъв вид оръжие сме доставяли и на каква стойност. Бяха поискали документацията от &ldquo;Кинтекс&rdquo; за търговията с оръжие. Както казах там, служителите бяха синове на високопоставени партийни и държавни служители и те откровено се подиграваха с прокурорите. Призованите от &ldquo;Кинтекс&rdquo; обясниха, че нямат никаква документация, защото било станало наводнение и документацията била унищожена. При тази наглост бях свидетел как разпитващият прокурор и друг колега, вместо да ги притиснат, си поискаха кобури от &ldquo;Кинтекс&rdquo; и те им бяха доставени. Бях свидетел и на другата крайност в начина, по който се водеха разпитите. <br /> Разпитват шефовете на Второ главно на ДС ген. Чергиланов, ген. Аначков, ген. Тодоров какви оръжия са им били подарени при посещение в чужбина или посрещане на колеги от други страни у нас. Практика беше при такива посещения да се разменят като подарък оръжия. Обвиняваха ги в незаконно притежание на оръжие. Как ще са незаконни, като тези подаръчни пистолети се регистрираха и узаконяваха веднага след размяната. Но да се върна на Андрей Луканов. Знаете ли, защо Луканов се озова зад решетките? <br /> <br /> <b>- Ами точно заради делото за помощите за братските страни, май?<br /> </b><br /> - Не е съвсем точно. Значително по-късно, когато бяхме с Татарчев във ВСС, веднъж се спомена, че Луканов е бил задържан от втория си братовчед именно по онова дело с Янков. Тогава главна прокуратура ни потвърди постановлението за прекратяването на делото, потвърди и направеното от мен заключение, че с основание Янко Янков е нарекъл Луканов престъпник. Не си спомням да е имало други дела срещу Луканов. Задържането на Луканов е било по тази преписка и оттогава той се превърна в моя главен враг. Пишеше от ареста писма до ВСС, лично до Татарчев и тогавашния министър на правосъдието Лучников. Ритуалът беше следният. Светослав Лучников тържествено прочиташе поредното писмо и го даваше на Татарчев, който го късаше на парченца пред нас. Общо взето съдържанието на писмата беше следното: &ldquo;Драги ми братовчеде, аз ви казах да обвините Ани Крулева, а вие я направихте шеф на следствието и т.н.&rdquo; Но това беше веселата част. Нямах представа срещу кого съм се изправила. Отмъщението на Луканов пролича при освобождаването ми от ВСС през 1995 г. и невъзможността да се върна на предишната си прокурорска длъжност, на което имах право по закон. Но най-зловещата разправа, която роди сатанинсксият му ум, се състоя преди това. Знаеше, че моята ахилесова пета е брат ми. Той беше баща на пет сирачета, вдовец, който работеше в тиловите служби. Не можа да прежали смъртта на жена си и започна да пие. Затова направих така, че да не носи оръжие със себе си. Докато стигне кулминацията си, разправата беше мъчително бавна и садистична. Крадоха му картата, пребиваха го от бой няколко пъти. След всеки побой му казваха, че е заради мен. Последното активно мероприятие чрез него срещу мен беше, когато една вечер той си тръгва за дома. Той всяка вечер пиеше и играеше шах в едно кафене с колегите и се прибираше по един и същи път. Върви си по &ldquo;утъпканата пътека&rdquo; в пълна тъмнина, настъпва нещо и се чува изстрел. Наоколо няма жива душа. Изведнъж полицаите, с които е играл шах, излизат и го пребиват от бой. <br /> <br /> <b>Избиват по-голяма част от зъбите му и го завеждат в 9-то РПУ.<br /> </b><br /> Делото срещу него беше образувано по разпореждане на Татарчев и реализирано от покойния Николай Колев. Следовател по делото от военна прокуратура беше сегашният окръжен военен прокурор Илиев. По същото време в главна прокуратура се образува дело с повече от 50 тома. Разпитват се всички служители на 9-то РПУ. Всички следователи и служители на НСлС. <br /> <br /> -<b> Но това абсурдно!? Как така всички следователи и служители на РПУ-то, всички следователи и служители на НСлС могат да имат отношение по един такъв случай? <br /> <br /> </b>- Могат. Въпросът към всички е един и същ &ndash; дали аз съм проявила интерес към това дело, дали съм говорила с някой от тях? По това време близо до съдебната палата срещнах един приятел от младежките години, който отиваше на &ldquo;Позитано&rdquo;, той ми каза: &ldquo;Благодари се, че не те хванаха да се намесваш и да питаш за това дело. Не знаеш какво щеше да ти се случи!&rdquo; На самото съдебно дело в Софиийски военен окръжен съд се доказа, че на дръжката на оръжието, което бе настъпил брат ми &ndash; ЧЗ, допълнително е изчегъртана буквата &ldquo;К&rdquo;. Брат ми се казваше Камен. При разпита на следователя се изясни, че оръжието по делото му е било искано от оперативния работник от СДВР и е престояло там. Оперативен работник от РПУ-то, който след задържането на брат ми е бил там, стоял и чакал нещо, още на другия ден беше повишен в СДВР. Доказа се, че изстрелът, който се чул наблизо, е бил от друго оръжие някъде наблизо. Доказа се, че с ЧЗ-то изобщо не е стреляно. Полицаите, които го бяха пребили, както и тези, които са правили обиска, също разказаха цялата история. Как им било наредено да го пребият. Служителят, който му беше правил обиска, обясни, че чакащият навън оперативен работник от РПУ-то му предал няколко пълнителя от различни видове оръжия, като настоял да бъдат вписани като иззети от брат ми. Човекът обаче отказал. Скъсали му протокола за обиска и изземване, но той така и не вписал лъжливите данни. <br /> <br /> <b>Полицаите, които го бяха пребили, разказаха как са ги накарали, щом излезе, да го смелят от бой,<br /> </b><br /> но не са знаели, че цялата комбинация ще бъде насочена срещу мен. <br /> <br /> <b>- Всъщност как приключи сериала с отмъщенията на Луканов?<br /> <br /> </b>- Когато напусках кабинета си, се обадих по правителствената свръзка на Виденов. Попитах го &quot;Г-н премиер, ще мога ли да работя държавна работа&quot;. Той отговори - да. Веднага след като затворих телефона, ми се обади пак по телефона оня познат от младежките години, който се беше запътил към &ldquo;Позитано&rdquo;, този, който ми каза да паля свещи, че не съм се намесила по делото срещу брат ми. Та той ме попита: &quot;Ани ти имаш ли намерение да започваш държавна работа&quot;, веднага след разговора ми с премиера. Знаете ли какво означаваше това? Този мой познат очевидно държеше да ми покаже, че съм под контрол, както и Жан Виденов, когото могат да си позволят да подслушват. Този човек тогава беше на много високи позиции в една фирма с Луканова закваска, която беше на най-високите позиции в икономиката на България. Явно беше, че всичко, което бе направено по отношение на мен и близките ми, беше в изпълнение на волята на Андрей Луканов. <br /> <br /> <b>Едно интервю на Славей Костадинов <br /> </b>