Генерал-майор член-кореспондент професор Николай Петров, д.м.н. завършва медицина във ВМИ – Варна през 1985 г. От 2004 г. е началник на Катедра по Анестезиология, реанимация и интензивно лечение към ВМА. Заместник-началник по диагностично-лечебната дейност на МБАЛ – София към ВМА, от 2007 г. От 13 март до 29 май 2013 г. е министър на здравеопазването в състава на служебното правителство с премиер Марин Райков. От 3 юни 2014 г. е началник на ВМА. С генерал Петров разговаряме за най-актуалните теми в родното здравеопазване.

- Генерал Петров, в момента близо 90% от пациентите, медицинският персонал и бизнесът не са доволни от качеството на българското здравеопазване. Какво е лекарството за намаляване на негативните нагласи?
- От една страна Вие сте прав - създава се впечатление, че няма доволен от състоянието на здравеопазването. И пациентите, и медиците са недоволни. Но от друга страна е добре да кажем, че има доста неща, които са плюсове, но пациентите ги приемат за даденост в системата на здравеопазването.

- Кои са плюсовете?
- Един от тях е т.нар. достъп. България е една от страните, в които достъпът на пациент до един голям специалист, е най-лесен. От друга страна това обстоятелство създава лоша регулация, защото опира до желанието на определен пациент да се срещне с определен специалист. 
За да няма толкова много недоволни от здравеопазването, първо трябва да си дадем сметка какво имаме и какво предлагаме, за да стане ясно на обществото по достъпен начин. Хората трябва да знаят напремер защо линейката не може да отиде до даден адрес за 30 минути. Това е така, защото толкова са екипите.

В същото време трябва да е ясно кога се вика линейка! Това не може да става по всеки повод. Това е общ ресурс, който не е на докторите или на министъра, а на обществото. Трябва да сме с ясното съзнание, че когато без повод викаме линейка, някой друг може да има нужда от спешна помощ, защото е в по-тежко състояние.
 


- Как си обяснявате наглото поведение на шофьорите, които не правят път на линейките, въпреки пуснатите сирени?
- Прав сте. Това е липса на уважение на едни хора към други. Допуснахме низките страсти да доминират. Сега на пътя всеки, който изпреварва другия, е герой. А това е малоумно! За героизъм се счита и когато някой удари шамар на лекар, а това всъщност е простотия.

- Защо престанахме да бъдем хора?
- Труден въпрос, г-н Крачунов. Може би причината се корени в семейството, в това до каква степен сме праведни християни, в това, че ние продължаваме да гледаме на държавата като на нещо чуждо. Гледаме на училището и на болницата като на чужди неща. Всички чакаме от тях все едно, че са ни длъжни. А това всъщност е нашата държава, нашето училище и нашата болница.

От нас и данъците ни зависи дали ще ги има училищата и болниците. За жалост продължава и то масово практиката хората да крият доходи и да не плащат данъци и осигуровки, а когато го правят искат срещу тези минимални суми да получават качество като в Люксембург. 

- През лятото на 2014 година поехме ВМА с десетки милиони дългове. Какъв е балансът на финансите към днешна дата?
- Данните от проведеното наскоро Общо събрание показват, че ние запазваме третото място като най-предпочитана болница в България. Пред нас са само големите университетски болници в Пловдив и Варна. Това е обяснимо, защото освен, че са много добри болници, те са и регионални мастодонти. Това са данни на НЗОК.

Дълговете, с които заварих ВМА, бяха 114 млн. лева главница и 13 млн. лева лихви. Всички тези пари бяха дължими и трябваше да се платят. Аз съм изключително благодарен на фирмите-контрагенти, с които работим, защото ние им обещахме, че ще им се издължим и те се отказаха от лихвите.
 

- Как се справихте с главницата на дълга от 114 млн. лева?
- Преди на 30 юни 2014 г. да поема ВМА, болницата натрупваше по 5 млн. лева дълг на месец. В края на годината държавата даваше едни пари и с тях се покриваха част от задълженията. Предприехме серия от мерки и започнахме да ги реализираме. Счетоводните документи показват, че още на 30 декември 2014 г. дълговете бяха намалени до 102 млн. лева. 

Само за година и половина, до юни т.г. намалихме задълженията до 37 млн. лева.

- Това означава, че за 18 месеца сте стопили дълг от близо 100 млн. лева.
- Ние получихме подкрепа от премиера Борисов и министрите на фининсите Горанов и на отбраната Ненчев. Разрешиха ни да направим цесия чрез Българската банка за развитие на стойност 52 млн. лева. През 2015 година намалихме разходите на годишна база с 20 млн. при същия обем медицинска дейност. 

От 37 млн. лева дълг към 30 юни т.г. до 30 септември т.г. сме стопили още 4 млн. лева.
 

И това са икономии, които са реализирани при положение, че от началото на годината работим с 200 легла повече. Бяхме с около 500 легла, сега сме със 700. Въпреки това виждате, че сме направили така, че разходите ни не се покачват. 

- Смятате ли, че и директорите на другите болници в страната ще въведат Вашият мениджърски подход, за да не се трупат нови дългове към бюджета?
- Много се надявам , но и в същото време се притеснявам, защото като гледам последните данни доста болници ни догониха по дългове, а други ни изпревариха. Виждате какво става с Консултативните центрове и поддръжката на апаратура. Разходите са едни и същи.

Намалалили сме разходите за поддръжка на апаратура от 4.3 на 1.6 млн. лева. Т.е. може да се постигне оптимизация на разходите, както му казват по-меко.

Реализирали сме и 30% намаление при поддръжката на болничните сгради. Оптимизирали сме и разходите за химическо пране и тези за храна. През 2014 година за едно полугодие ВМА е изразходила 4.3 млн. лева за храна, а за същия период сега даваме само 1,5 млн. лева и то за 200 болни повече месечно.
 


По-интересна, г-н Крачунов, е посоката на увеличение на приходите ни. Виждате, че за първото полугодие на 2014 година ВМА е изкарала 24 млн. лева от НЗОК, а през първото полугодие на 2016 г. .- 27.3 млн. лева, което е с над 3 млн. лева повече.

Покачват се приходите ни от НОИ, това са средства от нашите санаториуми. За първото полугодие на 2014 г. болницата е изкарала 400 хил. лева, а през т.г. - 530 хил. лева. 
 
Ние имаме и определен план, по който трябва да вкараме пари в държавата. И докато преди сме изпълнявали това задължение на 75%, то сега го изпълняваме на 95%. 

Повишихме и нивото на възнагражденията. Направихме го с наши сили. Увеличихме с 20% и средствата за допълнително материално стимулиране. Тези пари се разпределят спрямо приноса на всеки един болничен служител.Сумите не са големи, но все пак са нещо на фона на кризата.

През 2015 година за първи път получихме достъп до парите от НОИ. Дадохме 25% от тях на хората. Това са 371 хил. лева. През тази година сумата нарасна с близо 50 хил. лева.

В момента нашите рехабилитатори, които работят в санаториумите, са едни от най-добре платените в цялата страна. Това ни дава възможност да изискваме повече от тях и да избираме най-добрите. И те много се стараят.

Даваме на хората и 40% от парите, които изкарва нашата поликлиника. Имам идея да вдигнем този процент до 60, за да ги стимулираме повече.

Имаме и двоен ръст на парите, които специалистите ни са получили от трансплантации. За тази година те са получили 112 хил. лева.
 

- Какви допълнителни медицински дейности да очакваме във ВМА?
- Разкрихме Клиника за ранна болнична рехабилитация. Там приемаме пациенти за рехабилитация на етажа на Инфекциозна болница.

Разкрихме и възивна кардиология.

Днес ще открием Клиника по нефрология с 30 болнични легла, която е много модерна и хубава. Всяка стая разполага с нови мебели, нова апаратура, климатик и LED телевизор с безплатна телевизия. И всичко това струва 0 лева. Нито ние, нито държавата сме дали пари за клиниката. Всички средства са от дарения.

Даренията са в пъти повече от стойността на закупената апаратура. Оръжеен търговец, който е наш пациент, ни дари 300 000 лева. Кметицата Йорданка Фандъкова безвъзмездно ни помогна с асфалтиране на алеите отвеждащи до болничните сгради.


В Банкя открихме втора сграда с 36 легла и я дооборудвахме с модерна апаратура.

Разкрихме и нови медицински дейности, както и избор на лекарски екип.

Развихме и академичната ни дейност. Вече имаме един нов член-кореспондент в мое лице, 16 професори и 13 доценти. Имаме и 17 доктората.

Реновирахме множество кабинети и учебни зали. Днес ще открием Аулата.

- Продължават ли да се увеличават онкологичните заболявания?
- Зачестиха, г-н Крачунов. Паралелно с това продължава да намалява възрастовата граница на заболелите. 

ПО тази причина апелирам към обществеността да се правят профилактични прегледи. Моите уважения към кметицата г-жа Фандъкова, която проведе разяснителна кампания за рака на гърдата. Това е много добра идея. В рамките на кампанията се прегледаха над 1200 жени, а на 10 от тях бе открито онкологично заболяване, за което те не са знаели. Това даде възможност за ранно лечение.

През тази година ще реализираме втора такава кампания. 

Ракът на гърдата и ракът на маточната шийка са най-честите проблеми при жените. При мъжете са простата, дебело черво и стомах. 

Мъжете над 50 година всяка година трябва да си правят профилактични прегледи. Жените трябва да ходят на мамолог.

- Вие сте президент на Българското дружество по парантерално и ентерално хранене. С какви храни бихте посъветвали да се хранят хората, като виждаме какви некачествени продукти заливат пазара и водят до болести?
- Трудно ще се справим с този проблем, г-н Крачунов. Необходим е повече контрол на храните.

Като че ли вече започнахме да приеме за нормално момиченца от втори клас да са с цикъл, а на момченца да им се развиват гърди, което е тревожно.

Аз се стремя да си купувам хранителни продукти от селата, но трудно ми се отдава. Преди няколко седмица ходих в Крива паланка. Посетих манастир, а след това си купих 10 пакета кашкавал и 10 пакета сирене. Само че да се пътува до там е далеко и не винаги е възможно.

- Какво е мнението ви за био магазините и продуктите, които се предлагат в тях?
- Знам, че има такива магазини, но не съм влизал в тях. Там е безумно скъпо, което ги прави недостъпни за повечето хора. Не бих дал 10 лева за килограм домати. 

- Вие сте набожен човек. Вярвате ли, че злобата ще намалее и нашите сънародници ще станат по-смирени?
- Аз Ви благодаря за този въпрос, г-н Крачунов. Според мен начините това да се случи са два. Единият е да го направим доброволно и да се освестим, че сме народ.

Трябва да си зададем въпроса кои сме и къде сме. Ако това не се случи доброволно, ще трябва да го направим по принуда. Недай си Боже да ни сполети нещо лошо, за да осъзнаем, че трябва да бъдем по-добри хора.

Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ