Бедни ми, бедни, будителю!... Защо не умря с Паисий?
Защо днешните просветители имат по-тежка задача от тази на възрожденците
Дали желанието да надникнем воайорски в живота на другите ни прави по-ценни като хора? Едва ли. Защото участниците в риалитата показват по-скоро скандала, отколкото позитивното. Те не могат, а и не бива да са пример за нас, защото понякога се държат вулгарно, друг път – агресивно, а повечето пъти са лицемерни. Не че в литературата няма такива образи. Има, но чрез тях талантливият будител успява да събуди съвестта и милосърдието на читателя или на зрителя. Но ние няма как да знаем това, защото не четем книги и не ходим на театър, кино или изложба.
А иначе будителите ги има и днес. И то с по-тежка задача от тази на възрожденците. Защото Паисий е имал пред себе си един поробен, но готов за знания народ. Хора, които са били готови с риск за живота си да преписват и разпространяват Историята. Жители на села, които са се събирали на едно място и като съзаклятници са слушали гласа на човека, разкриващ тайната на написаното от Хилендарския монах. А днес писателите имат срещу себе си безлична маса, на която не й пука дали спи, или е будна.
Бедни ми, бедни, будителю!... Защо не умря с Паисий? - ако мога така да перефразирам финала на Вазовата повест "Немили-недраги".
Яна Атанасова, БЛИЦ
Последвайте ни
0 Коментара: