Ако е имало малко момиченце, което трябва да плаче, то това е Аиша. Цели три дни без храна и вода, тя стискала ръката на майка си, докато яростните сражения за освобождаване на Мосул от ислямистите бушували под прозореца им. Когато най-накрая спасението пристигналo, във формата на иракски войници, тя смело се опита да сдържи сълзите си и да не мисли за травмите, за да позволи на личицето ѝ да изрази радостта от идването на спасителите, на които тя дори предложи да целува краката.
Селището ѝ Кафер, се намира на около 27 километра от Мосул, който е под контрола на ислямистите от 2014 година, когато армията избяга, изплашена от техните зверства. В четвъртък обаче, след дни на непрестанни въздушни удари и яростни сражения, освобождението за родния ѝ дом най-накрая дойде.  
 
Телевизионни оператори уловиха момента, в който малката Аиша, облечена в тениска и розов клин, бе спасена от екип на военната полиция, който се бие рамо до рамо с иракската армия срещу главорезите от „Ислямска държава”.
 
Едва удържайки силните си емоции, стискайки в ръце пакет бисквити и бутилка вода, дадени ѝ от военните, тя призна колко много я е било страх, че няма да оцелее, за да разкаже за целия ужас, който тя е преживяла: „Много съм благодарна. Мислех, че никога няма да дойдете. Нямаме храна и вода от три дни. Останахме само аз и майка ми. Баща ми беше отведен и убит от терористите.
 
Бандитите от „Ислямска държава” отведоха много деца от селището. Не знаем какво се е случило с тях. Някои от тях са умрели. Мъжете накараха майка ми да им даде всичките ни пари и бижута. Сега нямаме абсолютно нищо. Благодаря ви, благодаря ви. Искам да ви целуна краката”, каза момиченцето. 
 
Чувайки тези думи на клетата душа, войникът целува детето по главата. След това я взимана ръце и я отнася в безопасност
 
Днес всяка ударна група в Ирак, включително от Великобритания, Австралия, САЩ и Франция, се е събрала в огромната военна база Куяра. Там е командния център на операцията за освобождаването на Мосул и всички са решени този път да освободят окончателно града от ислямистите. „Този път няма да спрем, докато не прогоним ИД от тази държава. Те са интелигентен враг, но и бурателн. На тях не им пука дали ще умрат и това ги прави много опасни. Да видиш как камиони с камикадзета идват към твоите войници -  мъжете, които искаш да защитиш, е нещо ужасно. Винаги съм на бойното поле с моите другари, за да знам, че поемам същия риск, който поемат и те. ИД са много труден враг, защото имат снайперисти и са много хитри с експлозивите”, казва танковият командир подполковник Играхим Обед.