Емил Кошлуков е роден е на 26 октомври 1965 година в Пазарджик. През 1985 година завършва Английската гимназия в Пловдив. В казармата е осъден на 6 години затвор за предизвикване на бунт. Освободен е през 1988 година. През 1989 година започва да учи Английска филология в Софийския университет. Същата година основава Независимо студентско дружество. В периода 1991 – 1996 година учи политология в Калифорнийския университет в Санта Барбара. През 1997 година се завръща в България. От 2001 година е депутат в Народното събрание от листата на НДСВ. През 2004 година основава партия “Новото време” и става неин председател. Занимава се с журналистика от години. Емил дава едно от най-личните си интервюта за “ШОУ”, в което открехва завесата на живота си, разкрива мечтите и страховете си.

 - Емиле, нека първо поговорим за “ВИП брадър”. Ти си сред постоянните коментатори в студиото при живите предавания. Какво е мнението ти за шоуто тази година?
- “Биг брадър” е предаване, което е над 10 години в ефира. Това е не просто много добър социален експеримент, но е и забранен със закон в социалната психология. Експеримент от 60-те години, който доказва, че хората слушат лидери. Припомням го с няколко думи: в този експеримент на участници се дава да изтеглят роля на учител и ученик. В експеримента винаги ученикът е подставено лице, актьор. Той трябва да научи думи по   двойки, а  учителят го изпитва. Ако не ги знае, той го наказва с токов удар. Като самият учител пробва как работи токът върху него. Над 60% от учителите стигат до края на заряда на уреда, с риск за живота на ученика,

докато го чуват как пищи

“Биг брадър” е една затворена среда с постоянно наблюдение. Човек забравя, че има камери за два дни и започва да разкрива себе си, своите ценности и морал. Затова, без значение от публичните коментари, които обикновено са злобни и с персонални нападки, който и да сложим в такава среда, при такива взаимодействия и да му поставяме очевидно нелеки задачи, ще се получи нещо интересно за всеки наблюдател. Според мен това е гениалното на играта и тя винаги ще е интересна.

- Кой ще победи в този сезон, според теб?
- Ние виждаме хора, които много успешно стоят на втори план. Които са проумели ясно, че в тази игра трябва да има изчакване и точно това е печелившата стратегия. Такава е Надя, такъв е Вальо Михов. Хора, които са обрани в оценките са и спазват дистанция. Предполагам, че този начин на поведение е предпоставка за успех.


Ути Бъчваров и Вальо Михов

- Твоят коментар за поведението на Явор Бахаров?
- Аз го отдавам на високомерието на младостта, на арогантността на младите. Неговата грешка беше, че си позволи и да се пазари, и да разкрива личните си отношения с продуцентите. Това му изигра много лоша шега – опита да изнудва. Да смята, че може да шантажира. Отдавам го на младостта му, високото му самочувствие, той е от страхотна фамилия, доста млад придоби огромна слава и тази самонадеяност е обяснима - не казвам, че е оправдана. Разбира се, той беше наказан за своята постъпка, а оценката ще я дават българските зрители.

- Интересни ли са ти участниците в този сезон?
- Аз съм познат и близък с голяма част от участниците, както и цяла София. Вътре има интересни, доста образовани, доста силни характери, които ми допадат.

- Държат ли се естествено, след като ги познаваш?
- Пак казвам, че колкото и да се опитваш и да помниш, че те снимат, след втория, третия ден човек не може да е непрекъснато на сцена и разкрива себе си. Мисля, че всичките се показват такива, каквито са.


Бившата водеща на "Елит" Надя предпочита по-обрано поведение

- Ще ми разкажеш ли за детството си в Пазарджик?
- Бях доста палаво дете. Участвах в преследвания, гоненици. Един път се изгорих целия с бензин. Трябваше да ми правят пластична операция. Друг път се пребих - паднах в строеж. Като във всеки малък град, имах спокойно и нормално детство. Познавахме се всички и играехме по цели нощи. Или по-скоро, докато майките не се показваха по балконите и не започваха да ни заплашват да се прибираме. Бяхме на ръба да изядем шамарите. Детството в родния ми град беше спокойно и приятно.

- Какъв искаше да станеш като малък? В плановете ти влизаше ли  политиката, журналистиката?...
- В онези години никой не е мислил за политика, защото тя не е съществувала. Имаше една партия, един вестник и една телевизионна програма. Ако обичаш журналистиката, трябваше и да обичаш да козируваш на комунистите. От малък обичах литературата, това ми е било интересно. Ласкаел съм се от мисълта, че мога да стана голям писател. Това е бил детският мираж за моето бъдеще.

- В крайна сметка ставаш най-младият политически затворник ... 
- Тази история е интересна сега, но за онези години не е толкова странна. Правилата бяха ясни - ако си мълчиш и скланяш глава, можеш да работиш, и да живееш един среден, посредствен живот. Ако не си мълчиш обаче...
В затвора влязох на 19 години. Имаше може би, 50-60-70 политически затворници в Стара Загора. Не смятам, че съм репресиран. Това бяха железните правила на режима. Той се крепеше на послушанието на народа. Никой не биваше да се изправя, за да не последват други примера му. Всеки, който критикуваше режима, беше жестоко преследван. Не съм очаквал похвална грамота и панелен блок, очаквах да ме пратят в затвора. Днес много хора си пренаписват биографията - как веднъж като се прибирали, пеели песни на “Бийтълс”, или

кихнали пред партийния секретар

 и ги репресирали. Това е напълно разбираемо, всеки човек иска да изгради красив образ за себе си. Никой не иска да е страхливец, всеки иска да е герой. Когато виждам това преиначаване на миналото от редица хора,  които се правят на герои, се чудя как комунизмът е оцелял толкова време! Разбирам ги, но истината е, че много малко бяха тези, които дръзваха да направят нещо. Едно е да имаш убеждения, друго е да си готов да платиш цената за тях. Не смятам, че съм голям герой ... имаше и други. Аз знаех какво ще последва тогава, когато се опълчих. Баща ми е съден от т. нар. Народен съд, лежал е в затвора. Аз съм от семейство, което се е борило против властта и е знаело какво ще последва. Не съм си създавал  заблуди, нито е било детска грешка.
На 19 години, когато всички сме горди и сме революционери - това изглежда като подвиг. Сега не бих влязъл в затвора, ако това ме попиташ. Съжалявам за времето, прекарано в затвора, но не и за нещата, които научих там.



- Какво научи там?
- След като излязох от затвора, виждах всичко по-ясно. Виждах хора, които са лежали много повече време от мене, бяха разведени насила, бяха им отнети човешките права.  Хора, които бяха съсипани докрай, без шанс за кариера, за живот. Тогава разбрах колко важно е да платиш цената на своите идеи. Смятам, че всеки честен човек е антикомунист. Не обвинявам другите. 7 милиона българи са имали семейства, работи, животи... страхували са се. Не всеки е длъжен да бъде герой. От друга страна, няма как да приемеш тази система, ако си нормален човек.

- Защо реши да напуснеш политиката и да влезеш в журналистиката?
- Може би след 25 години човек решава, че е време да си тръгне. Подадох си оставката - председател на партията - след като изгубихме изборите. След като не можеш да убедиш другите в своята кауза,  грешката е твоя, не тяхна. Журналистиката винаги ми е била интересна. Дотогава винаги съм бил от другата страна на микрофона и на камерите и исках да видя какво е чувството да бъдеш зад кадър.

- Съжаляваш ли сега, че се отказа от политиката?
- Човек не бива да казва никога. Не казвам, че 100% никога няма да се занимавам с политика. Но не съжалявам. Особено в последните години политиката е много профанизирана, елементарна. Това, което коментират, са личности, не идеи. Опитвал съм се да правя съвременна политика, тази не ми допада. Смятам, че мястото ми не е сред тези депутати. Посредствено и опростено ми е. Когато правехме политика в началото на прехода, ние събаряхме огромната система на комунизма, който владееше половината свят. Разрушавахме мрежите на Съветския съюз, на Варшавския договор, положихме основата на нещо съвсем различно. България се промени. Днес всичко е сведено до усвояване на някакви проекти.

Всичко стана шуробаджанашко

нещо като в Латинска Америка, което не ми допада.

- Ако имаше властта да управляваш България самостоятелно какво би променил?
- Това, което са предлагали “Новото време” като закони в парламента. Инфраструктурата, законите. Няма как, ако не променим машината, да очакваме друг резултат. Това е моето мнение.

- Сега да поговорим за семейството ти. Дъщеря ти Алис с какво се занимава?
- Дъщеря ми завърши гимназия, живее с майка си в Америка. Предстои да влезе в университет. Надявам се да следва сърцето си и да намери своето поприще и своята работа.


Заедно със дъщеря си, Любо Киров, Нина Николина и други VIP приятели

- Какво  дете беше тя? Палава  като теб?
- Да, тя и сега си е такава. Подозирам, че всички бащи казват така за дъщерите си. За мен винаги ще си остане малкото ми дете, въпреки че е вече голяма.

- Знае ли български?
- Да, тя знае български. Пише малко трудно на кирилица. Говори не само на български, но и на пазарджишки и на бански. Едната баба й е от Пазарджик, другата от Разлог. Така че владее и трите езика: български, пазарджишки и банско-разложшки.

- Обвинявала ли те е някога, че не си бил плътно до нея?
- Всяка година, когато имам възможност, прекарвам ваканциите с нея. Тя разбира, че просто така се налага.

- На какво се опитваш да я научиш в живота?
- Опитвам се да я науча да бъде отговорна за решенията си и да може да живее с последствията. За всичко останало има Интернет.

- С какво се занимаваш в момента ти?
- В момента разработвам разни проекти за телевизионни предавания, консултант съм в различни проекти, пиша за сайтове.

- Името ти е свързвано с най-големите красавици в шоу елита. Кое е истина и кое не?
- В България и в София като столица, хората, които се познават и които представляват обществен елит са 500 или 1000 души. Те ходят нагоре надолу, и ако влезете в едно известно заведение, познавате всички. Нормално е да се познаваме през годините и да сме свързвани по един или друг начин.

- Имаш ли жена до себе си в момента?
- Не, нямам връзка.

- Какви качества цениш в жените?
- Първо да имаме общи интереси. Да имаме теми за разговор, за мен жена с добро образование, богата обща култура винаги е предимство. Това е човек, с който можеш

да прекараш интересни часове извън леглото

Ценя лоялността, доверието, отговорността на една жена, нейното чувство за хумор.


Журналистът на един от първите демократични митинги

- Още ли живееш на квартира?
- Не смятам, че това е странно. Половин София живее на квартира. За да вземеш хубав апартамент, ти трябват 200 000 лв. Сега, не че не съм могъл да ги спестя през тези години, но нямам такава сума накуп. Хората се чудят как съм политик 20 години, пък нямам собствено жилище. Един политик, за да си вземе апартамент трябва да краде, няма как с една заплата. Или пък трябва да вземе ипотека за купчина тухли и да изплаща години наред.
Ако тази квартира не ми харесва, ще си взема друга, или ще отида в друга държава.  В Америка например не е важно да имаш собствено жилище, в България това е ценност. За мен - не.

- Къде инвестираш парите си? В коли?
- Не, не инвестирам в коли. Като повечето българи, след като платя сметките си, не ми остават толкова много за инвестиции. Инвестирам ги в спомени, пътувам. Това ми доставя по-голямо удоволствие.

- Помагаш ли на майка си в Пазарджик?
- Разбира се, като всеки син в България.

- Как минава един ден на Емил Кошлуков?
- Ставам с вой от леглото, защото не съм се научил да го правя в нормално време. Първият половин час проклинам цялата вселена, както го е написал Ботев. След това си наливам кафе, отварям компютъра – влизам във фейсбук, чета пресата - българската и световната. И чак към 12 на обяд вече съм в кондиция да започна работа.

- За какво мечтаеш?
- Може би някой ден да имам времето и да напиша тази прословута книга, за която си мечтаех от дете!
 
 Едно интервю на Костадин КОСТОВ, в. ШОУ

 
Страхувам се за близките си
Преди се страхувах от остаряването, но сега, когато то е факт, видях, че не е толкова страшно. Страхувам се най-вече за близките си. Все по-често се случва да загубя познати, близки, съученици. Страх ме е за хората, около мен, изповяда политикът и тв водещ.
 

Бих заложил пари, че Цачева ще стане президент
Цецка Цачева, която вероятно ще бъде с най-голяма подкрепа, според мен ще отиде на втори тур с кандидата на БСП. Но, ако трябва да заложа парите си, бих предположил, че ще спечели Цецка Цачева, ризкрива Емил Кошлуков пред “ШОУ”.

ЧЕТЕТЕ ОЩЕ РАЗТЪРСВАЩИ И СКАНДАЛНИ ЧЕТИВА В НОВИЯ БРОЙ НА "ШОУ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА