​​​​​​​По-правилно е да ги наричаме каменни реки, но ние си ги знаем като морени. През октомври те са най-красиви, защото мъхът и лишеите по тях пожълтяват и им придават златно покритие.
Затова и една от най-известните местности на Витоша е Златните мостове. Под тях тече Владайската река. А по блоковете човек може да пресече реката, както и да послуша нейния шум.

Много красиви са и разположените от южната страна на планината реки – в непосредствена близост до хижа Селимица – над Кладница.

Природният феномен е с дължина 2-3 км и ширина 50 м. Това са огромни заоблени гранитни камъни, които са удобни за катерене, почивка, тичане и селфи. Тук времето сякаш е спряло, а шумовете на гората само усилват тишината. Няколко часа са необходими на градския човек, за да се зареди с положителна енергия и да си възвърне спокойствието, загубено в делничния ден.

Смята се, че каменните река са образувани преди 5 млн. години. Според учените блоковете са оформени от течаща вода, която минавала оттам стотици хиляди години.

Морената пък е нехомогенно натрупване на скални останки в резултат от ледникова дейност. Образуват се както вследствие от разравяне на дъното на ледникова долина с настъпване на ледника, така и от материя, отронена от стените на такава долина в резултат на дейността на ледени кристали. На територията на България морени могат да се видят единствено в Рила и Пирин. Ледниковата дейност във Витоша (ако изобщо е имало такава) е била твърде слаба, за да се образуват морени.