Една публикация в руското списание „Огонёк” от 17 октомври привлича вниманието върху секретните параграфи в руския държавен бюджет. Става дума за обширно интервю с експерта по военна икономика Василий Зацепин от Института за икономическа политика „Е. Гайдар”. БЛИЦ се спира само на отделни моменти.
В правителствения проект за поправки в държавния бюджет за тази година секретните параграфи са увеличени с 678 млрд рубли (почти 10 млрд долара). Предполага се за 2017 г. „закритите разходи” да възлязат на 18% от бюджета.

Военните разходи на Русия достигнали максимума за постсъветското време – 3,9 трилиона рубли или 23,87% от федералния бюджет. Това възлиза на 4,7% от БВП (США — 3,1 %, Китай — 1,68%).

Самото руско финансово министерство предлага в следващия бюджет да бъдат увеличени секретните параграфи, като преразпределението на разходите в полза на силовите ведомства не се обсъжда дори от министрите.

Василий Зацепин обяснява ситуацията с необходимостта държавата да се разплати с банките за кредитите, дадени на отбранителните предприятия под гаранции на държавата. Когато през 2010 г. стартира Държавната програма за въоръженията, барел нефт струваше 120 долара. След това през 2013 г. възниква схемата за държавно-банковото кредитиране, което се срина след налагането на санкции от Запада, включително финансови. В интерес на истината много служители в МФ са били против.

Отбранителните предприятия закъсват да върнат кредитите, употребени за опитно-конструкторска дейност, когато изделията им още не са в масово производство, не се продават и от тях не се печели.

Въпросът е откъде да се вземат цитираните вече 678 млрд рубли. На първо място за сметка на финансиране на държавни програми „Развитие на транспортни системи”, „Социална подкрепа на гражданите”, програми за социално-икономическо развитие на регионите и други. Другите 300 млрд ще са за сметка на увеличение на бюджетния дефицит (по опита и примера на САЩ), който сега съставлява 3,6% от БВП.

Според Василий Зацепин, икономическото развитие спряло не само заради падналите цени на нефта или западните санкции. Просто военните разходи нараснали дотолкова, че започнали да затормозяват икономиката. Ако основните пари отиват в отбраната, то за инвестиции в гражданските отрасли не остава нищо. Затова правителството възнамерява да внесе проект за тригодишен държавен бюджет от догодина намален с 1 трлн рубли – ходът се оценява като правилен, но закъснял.

Например от 2005 г. до 2013 г. делът на засекретените параграфи в държавния бюджет се увеличил от 11,3% на 16,4%. Финансовият министър Антон Силуанов постоянно настоявал за снижение на военните разходи, като през този юни предлагал да бъдат съкратени с 3 трлн рубли. А премиерът Дмитрий Медведев през април 2015 г. казал: „Необходимо е да се намалят разходите за отбрана и сигурност пред заплахата за изчерпване на Резервния фонд”.

Ситуацията поразително напомня последните три години от съществуването на СССР. От 1989 до1991 г. военните разходи са увеличени от 77,3 на 120 млрд рубли, тоест с 36%. И това е след падането на цените на нефта през 1986 г.

Механизмите на държавната тайна в сегашния си вид защитава не толкова държавните интереси, колкото интересите на корупционерите. Впрочем Владимир Путин през 2012 г. написа в „Российская газета”: прекомерната секретност води до намалена конкуренция, до нарастване на цените на военната продукция, получаване на свръхпечалби, отиващи не за модернизация на производството, а в джобовете на отделни предприемачи и чиновници. Както го каза Путин, така се и получи. Икономическата ситуация в Русия е изключително сериозна и не ясно как ще се излезе от нея.

По публикация в „Огонёк”