Най-добрата българска спринтьорка Ивет Лалова е родена на 18 май 1984 г. Европейска шампионка е на 100 м за 2012 г., европейска шампионка в зала на 100 м за 2012 г. и на 200 м за 2005 г., национална рекордьорка на България на 100 м и на 200 м в зала. Участва в четири олимпиади – Атина (2004), Пекин (2008) , Лондон (2012) и Рио де Жанейро (2016). На олимпийските игри в Рио вече на 32-годишна възраст Ивет влезе на финал на 200 м и постигна по-добро време, отколкото на игрите в Атина през 2004 г. – 22,42 сек срещу 22,57 сек.
Най-тежкото премеждие в спортната й кариера и в живота се случва на турнира „Супер гран при” в Атина през 2005 г. Ивет Лалова получи фрактура на бедрената кост на десния крак. Но успя да се възстанови и да се върне на пистата.

Наскоро атлетката представи в София нова модна колекция – лимитирана серия дрехи, съвместно с графика Дидо Пешев. Идеята за специалния дизайн с диамантено сърце е на Ивет. По време на представянето Лалова отдели внимание на всички свои фенове, които пожелаха снимка или автограф. Ето какво сподели тя и за читателите на в. „Доктор”.

-Ивет, как се чувстваш след този тежък сезон, след олимпийските игри?
- Наистина беше доста тежък. Чувствам се обаче прекрасно, защото имах време да си почина, да се презаредя с нови емоции и да обърна внимание на други неща освен на спорта.

- Здрава ли си, боли ли те нещо?
- Здрава съм. Знаете как е – докато се почива, нищо не те боли, няма контузии, спиш, ядеш, просто си нормален човек и всичко е страхотно. Затова сега всичко е наред при мен.

- Какъв е твоят режим на хранене? Дори по време на почивката не си качила килограми. Даже изглеждаш отслабнала.
- Знам, че много хора ще ме намразят за това, което ще кажа. От един месец ям каквото ми падне, когато ми падне и не съм напълняла. Но винаги държа на качествена храна. Това вече съм си изградила като навик. Нямам проблем с излишни килограми. Даже имам обратния проблем – лекичка съм за спринтьорка, налага ми се да качвам тегло по време на подготвителния период и преди състезания, за да „не ме духне вятърът” на пистата. Затова сега наистина съм се отпуснала и се наслаждавам на тези три седмици почивка, които си дадох.



- Не ти ли омръзнаха тренировките за толкова години?
- Поддържам темпото на тренировка, защото ми се иска отвътре някак да се движа. Чувствам се много добре. Контузията, която имах по време на олимпийските игри, отшумя вече. Даже не бих я нарекла и контузия, а някакво раздразнение. Заради това си почивах. Успях да отида за малко и на море – гостувах на приятели в Испания. Но вече трябва да започне подготовката ми. Доста вероятно е
 
да не участвам през зимния сезон в състезания,

защото не обичам да бягам тези къси 60 метра в зала. Ориентирах се повече към 200 м. Така тежката част от тренировките ще започне през декември. 

- С нещичко напомня ли за себе си старата ти контузия – фрактурата на бедрото?
- Вече всичко е отминало. Смятам, че физически съм много по-добре, отколкото преди самата контузия. Аз съм живото доказателство, че организмът може да се възстанови на 100%.



- Как го постигна? Ти си уникален случай в атлетиката.
- Това стана благодарение и на голямото ми желание да се върна на пистата, на духа ми, на нежеланието да се примиря, че ще съм аут от леката атлетика. Има хора с моята контузия, които дори не успяват да ходят по същия начин както преди. От друга страна, е въпрос и на късмет – имах точните хора до себе си, те ми помогнаха.

- Припомни кой ти помогна и къде се лекува?
- Лекувах се на много места. Първоначално след като получих фрактурата на бедрото, бях оперирана в Гърция. Операцията беше по спешност на другия ден след инцидента на пистата. Сложиха ми 38-сантиметров пирон. Поставиха и друг, който да го придържа горе в ставата. Имах и две пластини над коляното. След около три месеца тези две пластини бяха извадени с операция, за да мога да си свивам коляното и да се движа. Три години по-късно беше изваден и основният пирон и придържащата го пластина.


Ивет със своята майка след втората операция.

- Общо три операции, които извърши д-р Николау в Атина - нали така?
- Третата операция по изваждането на пирона беше изключително трудна и продължи два часа и половина, защото

при поставянето на пирона
 
се използва специален уред, но за изваждането няма такъв. Важното е, че д-р Николау ме е оперирал с идеята, че съм професионален атлет. Не е засегнал нито едно мускулно влакно.

- Къде проведе възстановяването си?
- В София и в рехабилитационна клиника в курорта „Албена”. После заминах в Германия – в рехабилитационен център в Бон. Лечението продължи много дълго.

- Значи успехът на твоето възстановяване се дължи и на рехабилитацията?
- Така е. Майка ми е рехабилитатор. Тя започна да работи с мен от първия ден. Абсолютно всичко в моето възстановяване се дължи на рехабилитацията и на постоянството. Случи се така, че успях да пренасоча моята целеустременост и постоянство при тренировките върху рехабилитацията си. И успяхме.

- А сега кой полага медицински грижи за теб?
- В момента съпругът ми Симоне е моят рехабилитатор. (Ивет Лалова е омъжена за италианския спринтьор Симоне Колио, който вече спря състезателната си кариера – бел. ред.) Когато съм в България, майка ми поема щафетата и ме възстановява. Така че аз съм много щастлива да имам в България и в Италия двама любими хора, които се грижат чудесно за мен.


Ивет и Симоне

- Разкажи за новото ти начинание. Може би ще ставаш моден дизайнер?
- То беше планирано от няколко месеца и за мен вече не е ново. Но за всички останали правя нещо различно. Не обичам да е скучно около мен. Имах идея от доста време да направя нещо за своите фенове, за хората, които искат да притежават нещо, което аз съм измислила. Така се свързах с графика Дидо Пешев и
 
направихме специалния дизайн на дрехите  
 
с диамантено сърце. Получи се както аз  го исках – нещо готино, което хората биха желали да носят. Засега имаме един вариант на нашите фланелки и потници – мъжки и женски размери. По-нататък ще направим и други.

- Новата ти татуировка с диамантите на бедрото явно не е случайна?
- По-скоро тя е преди създаването на колекцията и идейният проект с диамантеното сърце е свързан с нея. Моята татуировка на диаманти беше предадена с обич на феновете и се превърна в сърце. А моето послание към феновете е да преследват докрай своите мечти.

- А има ли вече интерес от феновете?
- Има, да. Хората питат откъде да си намерят фланелките и потниците с диамантеното сърце. Става чрез поръчване по интернет и от магазина на ул. „Хан Крум” в София. 

- Довела си твоя свекър и свекърва в България. Какво им показа от страната?
- За пръв път са в България и дойдоха на представянето на фланелките, за да се убедят, че имат звезда в семейството. (Смее се) Заведох ги на най-хубавите места. Те са толкова влюбени и очаровани от България. Но аз съм много стресирана, че трябва да жонглирам между тях. Освен, че направихме обиколка на цяла София, водя ги на хубави ресторанти да хапнат, за да ги впечатля с нещо. За накрая съм оставила „българската вечер” и се надявам да издържат тежката фолклорна програма. Ще трябва да ги науча и на някое хоро.
 
Мара КАЛЧЕВА, в. "Доктор"

ЧЕТЕТЕ ОЩЕ 100 ВЪПРОСА И ОТГОВОРА ЗА ЗДРАВЕТО В НОВИЯ БРОЙ НА В. "ДОКТОР", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА