Отчаяна майка търси помощ за детето си. Тя не знае дали то ще има още сили да се бори с болестта си. Няма и пари за лечението му. Боби е поредното българско дете, което трябва да бъде лекувано, а сумата е непосилна за родителите.
Ето и разказа на майката:
 

03 март 2006 година – денят, в който станах майка и прегърнах малкия си сладък син Бобчо! И аз като всяка майка копнеех да гледам как детето ми расте, как тича и лудува в парка, как прави бели, да чуя жадуваното „мамо”.
 
Почти 11 години по-късно все още копнея за това, но по-силни тревоги и болки ме измъчват.
 
На 8-месечна възраст на Боби му бе поставена диагноза церебрална парализа-квадрипареза, а няколко месеца по-късно ме информираха за страшното заболяване – полимикрогирия.
 
Живота ни се превърна в изпитание, което с годините става все по-трудно и непосилно. Няма ден без рехабилитация, няма ден без процедури, няма ден без лекарства, няма подминат лекарски кабинет.
 
За съжаление развилата се при Бобчо епилепсия е резистентна на лекарства, направената преди 4 години операция с вагусов стимулатор вече също не помага.
 
Пристъпите му са тежки, ежедневни и мъчителни, но малката му душа се бори и не се предава. Поглеждам бледата усмивка и очите, които ме гледат с доверие и обич. Не мога да му обещая много време, не мога да му обещая безоблачни игри, не мога да му обещая нищо от това, което всички здрави хора приемаме за даденост, не мога да му обещая, че ще ходи, ще играе... взирам се безсилно в очите му... Мога да му обещая, обаче, че колкото и да е трудно, колкото и да е невъзможно, ще се опитам да му дам шанс да изживее живота си поне малко по-комфортно и без болка и проклетите гърчове.
 
В България възможностите се изчерпаха. Имаме предложение от Университетска болница Medipol MEGA– Истанбул, Турция , в която да се направи ЯМР, консултации с невролог и неврохирург, видео ЕЕГ и кръвни изследвания, с помощта на които да се назначи адекватно лечение за епилепсията му. Стойността на лечението възлиза на 4950 $ , като освен това ще са необходими допълнителни средстава за престой и самолетни билети.
 
Искрено вярвам, че ще успеем, че ще издържим!
 
Понякога отчаяна, потънала в тъга и мисли, срещаща всекидневно бюрокрацията и липсата на държава и подкрепа, ми се иска да съм слаба и да се предам. Но чувам смеха му и виждам усмивката му... усмивка на ангел, разчитащ на мен.
 
Избърсвам сълзите, заравям самосъжалението и се превръщам в борец за най-важното нещо в живота ми – за спасението на моето дете!
 
Надявам се, че ще дадете част от Вашата сила на мен и на Боби и Ви моля да ни подкрепите финансово на дарителска сметка:
 
BG81UNCR70001521373481