Британските политици се съревновават в обвиненията по адрес на руските и сирийските власти за обстрелите на Алепо, докато най-доброто решение за Лондон би станал отказ от „заядливата реторика”, пише коментаторът на Spectator Саймън Дженкинс.
Журналистът дава многочислени примери от действителността. Например журналистът Ендрю Митчел сравнява обстрелите на Алепо с бомбардирането на испанската Гуерника по време на гражданската война. Депутати настояват да се върши „нещо”, дори ако ще да е глупаво като сваляне на руски самолети. Външният министър Борис Джонсън предлага да бъдат спрени бомбардировките и да се демонстрира пред руското посолство. „Путин навярно гръмко се е смял над такива думи.

Великобритания обаче достатъчно направи за създаване на „сирийския ад”. Тя помогна да се създаде ситуация на безвластие в съседен Ирак, където се сформира и разцъфтя ИД. След това Лондон подкрепи и въоръжи опозицията през 2012 г. по време на въстанието против Башар Асад. Това доведе Асад да търси помощ от Русия, Иран и Хизбула, отбелязва коментатора на Spectator.

Ситуацията в Алепо още веднъж показа минусите на бомбардировките в градски условия. Бомбите превръщат разрушените сгради в крепости, те могат да разрушат строежите и да убият хората в тях, „като стратегическо оръжие” бомбите са почти безполезни против „войниците-фанатици с минохвъргачки и АК-47, счита Дженкинс.

Вместо въвличане в сирийската война Великобритания следва да „утеши жертвите на войната” и да помогне на бежанците. Британските политици призовават да бъде спряна „руската агресия”, но забравят, че страна им също бомбардира Сирия, обобщава коментаторът на Spectator.

Превод и редакция: БЛИЦ