Ако срещнете отец Ангел на улицата по черен панталон и бяла риза, може да го сбъркате с актьора Сердар Йозер от турския сериал „Част от мен” и да му поискате автограф. Докато екранният герой Максут обаче е проклетникът, който върти интриги и предизвиква всички конфликти и нещастия в сагата, 42-годишният му двойник в расо е добрият герой от църквата „Св. Илия” в Столипиново.

Помирява християни и мюсюлмани, обновява храма. Когато го хвалят, казва, че нищо не е негова заслуга, а е постигнато от всички енориаши, пише "Марица".

Свещеникът даже не подозира за приликата си с артиста от сапунката. Не гледа сериали, а и никой не му е казвал на раздумките в Енорийския център в двора на храма. Там всяка неделя след литургията отец Ангел събира хората да си побъбрят, да се разтушат и да даде съвет на когото има нужда. Храмът е храм, а истинската църква са енориашите, казва духовникът. Затова, след като поел църквата преди 5 години, се заел да възстанови запусната постройка отпред. Къщата тогава се ползвала за склад. Хората от квартала се запретнали да почистят, настоятелството намерило пари за смяна на дограмата, жените нашили пердета. Почнахме да се събираме тук, за да не ходят по кафенета, бяхме като бездомници, които са намерили къде да се приютят, спомня си свещеникът. 

Като насядали първия път, жена попитала: „Сега какво ще правим?”. Ще се учим да си говорим, отвърнал младият поп. И обяснил, че хората в съвременния свят са забравили да общуват. Когато енориашите го запитали за какво точно ще си хортуват, очаквайки лекции, отец Ангел свалил ограниченията: „За всичко”. Насърчил ги да споделят тегобите от ежедневието. Как  да сме човеколюбци, ако не искаме да се срещнем очи в очи, разсъждава отчето във века на интернет. Понякога наистина кани лектори богослови, но по-често хората питат каквото ги вълнува. Единственото правило е без политика.

Освен напътствията отец Ангел вади и книги от църковната библиотека.  В нея има само религиозна литература, която се взима без членски внос, а на християнския принцип за споделянето. С хлапетата в неделното училище пък работи учителката Елена Дурова, която пее в църковния хор и е дъщеря на тачения отец Димо. Тя учи по-големите на стихчета и изнасят програми по празниците, по-малките оцветяват книжки с ликовете на светците. 

Искам да излезем от храма като сграда. Няма нужда да се харчат пари, за да бъде той лъскав, за мен е по-важно да наблегна на дейността, да окуража енорията и да осигуря на хората това, което техните нужди подскажат, обяснява отец Ангел. Своята роля вижда в това да създаде условията, но да остави вярващите да развиват дейността. Те пък са много активни -  настоятелите идват на всяка служба, другите се отбиват даже на път към магазина. 

Докато свещеникът описва паството си, през вратата надниква Сабри да пита има ли нещо за вършене. Отец Ангел първо му сипва кафе. Мюсюлманинът живее отсреща и е пръв помощник. Копал, когато прокарали канализацията, боядисвал,  майстор е на кофражите. Когато свещеникът зидал цветарници, общината дарила тагетис, а жените засадили богородички. Било в най-големия пек и цветята оклюмали. Свещеникът дал ключ на Сабри и нощем мъжът влизал да полива. Сега е райска градина. „Когато слагахме плочките, стоя 4 месеца разградено и точно мюсюлманите от комшулука опазиха никой да не пакости. Ние помагаме на тях, те на нас”, хвали ги отец Ангел. Държи лоша дума да няма и всички да се погаждат. Затова са му благодатни службите. 

Когато дошъл преди 5 години обаче, не било така. Сутрин заварвал хвърлени камъни и керемиди в двора, случвало да бъде охулен по време на великденска литургия. Постепенно с добро спечелил добро. „Винаги сме били най-бедният квартал на града, енорията е специфична, църквата - градска от селски тип”, отчита свещеникът. Това утроява усилията му да въведе ред и да поддържа мир. В квартала има незрящи и възрастни хора с деца в чужбина. Често вярващите събират пари да подпомогнат някого. Идват да се черкуват и от селата. Без да знае отец Ангел, те почнали да събират там пари за смяна на дограмата.