Разказ, как с упоритост и желание нещата могат да се променят, колкото и невъзможно да е това, взриви социалните мрежи. Случката е от София, а мястото - пътят и по-специално левият завой към Токуда. Ето я и нея:
"- Какво правиш? Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата?!

Момчето го погледна, взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза:

- Ами аз току що промених нещата за тази морска звезда!"
И аз съм едно добро, възпитано, позитивно, усмихнато и хубаво момче. Моето мнение е, че това граничи с голямата скука, но сега ще говорим за друго. За това, че ако не подминаваш, ако не смяташ, че това не е твоя работа и вместо да пишеш сърцераздирателни статуси във фейсбук, вземеш че пишеш до този, на когото е работа, до този над него, ако първият се ослушва, ако ги побъркаш от звънене и от писма, че и от ходене на място, ако "взривиш" медиите, когато и двамата се окажат тъпи и глухи, нещата започват да се случват.

Онези глухите разбират, че са назначени да работят, а не да въртят едни пари и да си клатят краката. Накратко - ако момчетата станат повече, нещата, които ще се случват, ще са повече и ще се случват по-бързо и качествено. Защото подкрепата на каузи е едно, битката за осъществяването им - друго. Защото у нас, само тормозът кара отговорните хора да правят това, което трябва, а не това, което правят обикновено. Защото който не се бори за това, което иска...получава това, което му дават.

Поводът за тази лекция? Левият завой към Токуда. Където се образуваха великански опашки и след който ченгетата се криеха като мишки и глобяваха тези, които правеха левия завой от съседната лента, която беше за направо. Вместо да предложат на общината ситуацията да се облекчи.

След три месеца писане, звънене и отговори в стил "А, то не може лентата за направо да се направи да е за наляво, защото минавали колите на НСО", след като от добрината и възпитанието ми не остана нищо, в един ден необикновен лентата за направо стана за наляво. Сега остана да се тормозим да сменят и табелата за разположението на лентите, защото се получава противоречие, но посоката е ясна. 

Предполагам, че и други хора са натискали, че са писали и звъняли, затова резултатът е:
1. Куките остават без препитание.
2. Висящите в задръстването не псуват кмета и куките.
3. Хората не се принуждават да вършат нарушения, заради нечие недомислие и безхаберност
3. Минаващите благодарят на кмета. Т.е. на мен. :v