Само ако увеличим населението на Земята с 10 000 пъти, съществува шанс да се намери един човек, който да е на 125-годишна възраст, твърдят учените. Макар че през ХХ век непрестанно се увеличаваше, продължителността на човешкия живот може да е достигнала своя предел, сочат резултатите от ново изследване.
Получените от екипа ни резултати навеждат на мисълта, че максималната човешка възраст е точно определена, заявиха американски учени под ръководството на Джан Вейг от медицинския колеж "Алберт Айнщайн" в Ню Йорк, които я изследвали в около 40 страни. Не за пръв път учени се интересуват от този въпрос, цитирайки резултати от изследването, публикувани в сп. "Нейчър".

За да разберат дали продължителността на живота има някакви предели, специалистите използвали базата данни за смъртност (Human Mortality Database, HMD). Те предположили, че ако предели няма, тогава възрастта на дълголетниците трябва да се увеличива с времето. Но се оказало, че например в Швеция през последните 100 години не са настъпили никакви промени по този показател. През 60-те години на ХIХ в. Най-възрастният човек е починал на 101 година, през 1990 г. той е умрял на 108 г.

През 2014 г. френско изследване показа, че от известно време продължителността на живота е достигнала предела си при някои атлети и суперстолетници (хора над 110-годишна възраст).

Нито един суперстолетник досега не е успял да изравни или да подобри рекорда по дълголетие на французойката Жан Калман, починала през 1997 г. на 122-годишна възраст. Това е един от малкото такива примери за най-старата жена на света, чиято възраст можеше да се докаже с официални документи. Тя била родена още преди построяването на Айфеловата кула и се е срещала с художника Ван Гог.

Като изследвали суперстолетници в четири страни - Франция, Япония, Великобритания и САЩ, американските учени установили, че максимално доживяваната възраст бързо се е увеличила между 1970 г. и 1990 г., преди да достигне предел през 1995 г. След това започнала бавно да намалява - ежегодно с 0,38 години между 1995 г. и 2006 г.

През ХХ век продължителността на живота значително се увеличи, като същевременно бе намалена детската смъртност и се подобриха санитарните условия, припомниха експертите. Макар в изследваните около 40 страни да се увеличава броят на прехвърлилите 70-те, продължителността на живота при столетниците достигна предел, а от 1980 г. дори е започнала да намалява.
Разбира се, изследването провокира противоречиви коментари. Някои изследователи оспориха резултатите и ги определиха като манипулативни.

"Нов напредък в борбата с инфекциозните и хроничните болести може допълнително да увеличи средната, но не и максималната продължителност на човешкия живот - поясни Вейг. - За да може продължителността на живота да надхвърли 125 години, са нужни терапевтични пробиви, свързани с много генни вариации, които изглежда заедно я определят."

"След смъртта на Жан Калман доайените на човечеството умират на около 115-годишна възраст и предвиждаме, че това няма да се промени в близко бъдеще", отбеляза Брандън Мълхоланд от екипа. Той не изключва възможността някой да живее по-дълго, но според него на практика не същестува вероятност човек да доживее до 125-годишна възраст - тя се оценява в порядъка на 1 към 10 000.
 
Обясниха броя на пръстите на човешката ръка

Биолози от Монреалския университет и от Института за клинични изследвания изясниха защо човек има пет пръсти - защото развитието на крайниците се определя от специфично разполагане на клетките с активните гени hoxa11 в организма на ембриона.
Според изследователите крайниците на гръбначните животни, както и на човека, са произлезли от рибните перки. През август 2016 г. учените под ръководството на Нийл Шубин от Чикагския университет показаха, че за формирането на перките и пръстите отговорят едни и същи гени - hoxa11 и hoxa13.

Оставаше обаче неясно как се е формирала дланта на човека, защото водните обитатели отпреди появата на човека са имали крайници, чийто основни кости са надхвърляли числото пет. Учените изясниха, че активността на гените hoxa11 и hoxa13 се различава при крайниците на рибите и на сухоземните гръбначни животни. При първите те функционират в клетките, образуващи препокриващи се една с друга области. При човека обаче тези гени работят в отделни участъци от зачатъците на крайниците.

Изследователите успяха да възпроизведат в зародиш на мишки активността на hoxa11, характерна за рибите. В резултат при животните се развили до 7 пръстта на един крайник. Генетиците откриха също последователността на ДНК, която отговоря за прехода между различните типове активност на гените. Това позволява да се предположи, че промяната на броя на пръстите е станала не от образуването на нови гени, от измененията във функционирането на съществуващите.

Източник: Монитор