Над 450 милиона души по света имат психични разстройства. Българите най-често страдат от тревожни разстройства - 11,4% от населението. 6,2% от сънародниците ни имат разстройства на настроението или депресии и афективни състояния, а 3,3% от населението злоупотребява с вещества. От 20 до 34 години е най-рисковата възраст за тежки депресии, съобщава „Стандарт”.
Жените боледуват по-често от мъжете и също така по-често търсят професионална помощ. Стряскащите данни оповести Националният център по обществено здраве и анализи към МЗ, цитирайки Световната здравна организация. Те излязоха в навечерието на Световния ден на психичното здраве, който се отбелязва днес. Основни причини за психическите разстройства са стресът в ежедневието и особеностите в начина на живот.
 
Влияние оказват и социално-икономическите фактори, генетичната предразположеност, културните особености. Сред първите симптоми за наличието на проблеми са безсънието, честата умора, лошото настроение, раздразнителността. В тези случаи човек трябва да потърси медицинска помощ при психиатър, психотерапевт, психолог. Стигмата към психиатричната помощ и психиатричните проблеми пречат психическите разстройства да бъдат навременно и адекватно лекувани още в техния ранен стадий.
 
През 2016 г. темата на Световния ден на психичното здраве, определена от СЗО, е свързана с оказването на психологическа първа помощ по време на кризи и нейната роля за опазване на достойнството на пострадалите хора. От СЗО отчитат, че кризисни събития след травми, внезапни загуби, произшествия, грабежи, природни бедствия се случват във всички общности по света. В момента брутални конфликти в много страни съсипват живота на повече от 100 милиона жени, мъже, момичета и момчета. Повече от 60 млн. души са разселени на различни места - най-големият брой хора от Втората световна война насам.
 
Хората в кризисни ситуации са още по-уязвими по отношение на стреса, употребата на психоактивни вещества, социалните нужди, нарушенията в социалното функциониране. Първоначалната психологическа помощ най-често оказват екипите на спешна помощ в случай на пътно-транспортни злополуки, полицейските служби при въоръжени грабежи, медицинският персонал в случай на физически травми, учителите, когато събитията са в училище, администрациите при хората, търсещи убежище и т.н., отчитат от СЗО. Много от тях се отнасят с топлота и подкрепа към хората в стрес, току-що преживели кризисно събитие. Други обаче изпитват дискомфорт от емоционалния стрес на оцелелите и се вцепеняват.
 
Понякога емоционалният стрес напълно се пренебрегва. Има и случаи, в които хората, бързайки да си свършат работата, без умисъл потъпкват човешкото достойнство. Насоките за оказване на психологическа първа помощ предлагат на хората, които помагат, цялостна рамка за това как да откликнат по естествен, подкрепящ и практичен начин, като наблягат на изслушването, преценяват необходимите грижи и точните нужди, мобилизират социална подкрепа и предоставят важна информация. Тази подкрепа могат да окажат и професионалисти, и непрофесионалисти, които могат да бъдат инструктирани за по-малко от ден.