Брой 34 на в. “Над 55” публикува материал на Христо Нанев, в който той твърди, че през 1939 г. “България е постигнала особено икономическо развитие и е една от шестте водещи страни в Европа”. В брой 35 К. Киряков от Враца пише: “Между двете войни, особено към края на периода, България е на първо място по благоденствие на Балканите и на седмо или осмо в Европа”. Още по-категоричен е Т. Пенев от Сандански: “През 1939 г. българският лев е конвертируем. Не гладът изпрати партизаните в гората”.
Аз няма да споря с тях. Ще цитирам думи на Атанас Буров - министър в четири правителства на България преди 9 септември, организатор на най-могъщото банково дело и банково разузнаване у нас, казани пред журналиста Михаил Топалов и публикувани в книгата му “Срещи с Буров”. Разговорите между двамата са стенографирани. Предварително се извинявам за някои от циничните думи, които ще прочетете, но такъв е бил езикът на Буров, отбелязва Елена Димова от Габрово във в. "Над 55".

Ето какво казва той: 

“През 1938 г. държавата закъса. Започна да се въоръжава. Закупи оръжие от Германия. А немецът иска пари и стока - той не признава отсрочки. И откъде да избие държавата чивиите - изби ги от данъци. Увеличи двойно данъците (стр. 141).

Ние огладихме българския народ през 38-а, 39-та и 40-та година. Продадохме всичкото жито, кожи и вълна и когато въведоха купоните, се хванахме за ташките. Нямаше нищо в магазините. И това доведе червената армия в България - 

гладът, нямането, босотията, голотията 

България е бедна страна. Тя има само хора за износ - нищо друго. Няма метали, няма гори, няма колонии. Англия забогатя от пиратите, Франция - от колониите, Испания - от златото на Америка, Португалия - от златото на Бразилия, Индия и Ангола (стр. 142).
Светът се управлява открай време или със сурова диктатура, или с демагогска демокрация. Няма демокрация, където няма пари, където няма колонии. Това са тъжни неща, но са истина (стр. 32).

България бе потънала в борчове. Причерняло му бе на народа от дългия глад и болести. През 1939 г. в България имаше 300 000 безработни - безработицата е чумата на всяка власт (стр. 127). Имаше и половин милион полубезработни (стр. 176).

Бях министър без портфейл в правителството на онова говедо К. Муравиев

В София бе ужас - глад и развалини. На 4 септември 1944 г. пристигнах в Перник. Градът изглеждаше като заразен от чума. Отидох при инж. Радославов - Директор на “Мини Перник”. “Русия ще дойде тук. Няма да се спре, но да му мислят онези, които са грабили” - каза той. Това ме смрази. Инж. Радославов очакваше руснаците спокойно. Разбрах, че България е обречена (стр.128).

Прибрах се в София. Отидох при Муравиев.

Какво е казал банкерът на премиера четете ТУК и във в. "Над 55"