Млад мъж живее в продължение на години в адски, нетърпими болки, без лекарите да му кажат какво му има. Когато накрая откриват диагнозата на Стоян, е късно, защото е увреден. Болките му са ужасни, но той няма пари, с които да си плати лечението.
Ето историята му:
 
Една история, за някой тъжна ,за някой забавна, за мен реална. Казвам се Стоян и съм на 36 г.,прекарах 2,5 г.в адски мъки на легло без лекарите да могат да ми поставят точна диагноза 10 пъти лежах в болница, направиха ми 4 жестоки операции, с които ме увредиха още повече, 2 лумбални пункции, 8 скенера, 9 резонанса, стотици абокати, изпих една аптека с лекарства и много други гадости.
 
Накрая се оказа че имам тежка, мозъчна венозна хипертония в следствие на силно затруднено отичане на венозната кръв от мозъка, което се равнява на това да вдигнеш кръвно над 300 и да не спада. Мозъкът ми бе подложен на жесток тормоз, всички вени в него и в очите са силно деформирани от налягането пред спукване.


 
Симптомите няма да описвам, защото няма да ме разберете, а са толкова много и толкова тежки, че не мога да ги изразя с думи. Един от тях е болката, болката е убийствена и не спира и за минута. Как минаваха часовете ми също не бих могъл да изразя с думи.
 
Бях умишлено лишен от възможноста да ме лекуват в чужбина и се наложи тук да ме режат. Последиците от операциите са: още по- влошен венозен отлив (защото в следствие на усложнения се наложи да ми отстранят едната от главните вени на мозъка лицето и шията), парализирани и възпалени, сраснали един към друг мускули и нерви, от което не мога да мръдна, едвам се храня, едвам говоря, не мога дори спокойно да си седя и да гледам през прозореца защото не мога да закрепя картината, която виждам и т.н.
 
Близките ми ме оставиха да се оправям в състояние, в което не мога сам и до тоалетната да отида. Единствено майка ми на 70 г. успява да ме нахрани колкото може и да ми купи необходимите лекарства с 200 лв. пенсия. Благодаря изключително много на нея и на няколкото човека, които започнаха да ми помагат.
 
Сега без една стотинка съм увреден и изтормозен. От много клиники в чужбина реагираха веднага и искат да ми помогнат, но аз се спрях отново на Тюбинген - Германия, защото те първи откликнаха още преди операциите, а и имат репутация на добра клиника. Досега чаках държавата да се произнесе, но тя, както обикновено, мълчи и съм принуден (а изключително ме е срам) да помоля за помощ. От Тюбинген искат първо да ме видят, изследват и решат какво може да се направи, както и да облекчат болката, за което са необходими 5200 евро за болницата и 400 евро за билетите. Засега дата за приемане е 20.10.16 г."

Отворена е дарителска сметка в банка ДСК ,от която средствата могат да бъдат превеждани само и във връзка с лечението.

Сметката е :

Име на клиент :Стоян Веселинов Цацев
Валута :евро
IBAN :BG63STSA93000023898010
BIC :STSABGSF