Русия съчетава ударите по позициите на бойците от „Ислямска държава“ с активна дипломация, но въпреки това установяването на мир в Сирия все още изглежда далечна перспектива. Защо именно Русия изпрати свои войски в Сирия, какво постигна за една година и колко още планира да остане?
30 септември2015 година. Съветът на федерацията единодушно подкрепя решението на президента Владимир Путин да изпрати в Сирия Военно-космическите сили (ВКС) на Русия за борба с „Ислямска държава“ (ИД). По информация на Министерството на отбраната в същия ден руските самолети нанасят първите удари по територията на Сирия, насочени против ИД.

„Не е тайна, че така наречената „Ислямска държава“ отдавна е обявила Русия за свой враг“, заяви Путин. Според руския държавен глава единственият ефективен способ за противодействие на тероризма е да се бориш с него, преди да е дошъл в Русия.

По молба на Асад

Намесата на Русия в сирийския конфликт, който продължава от пролетта на 2011 г., бе предшествана от официално обръщение на Башар Асад към Путин с молба за военна помощ. На руските самолети бе предоставена базата „Хмеймим“ до Латакия. По-късно руското ръководство неведнъж отбеляза, че Русия, за разлика от коалицията, оглавявана от САЩ, действа на територията на Сирия легално, координирайки действията си с ръководството на страната. Освен това в Сирия Русия си сътрудничи с Иран, Ирак и ливанската „Хизбула“.

От самото начало на операцията Путин подчерта, че Москва е отворена за сътрудничество с други страни, борещи се в Сирия против терористите. В интервю за „Русия-1“ през октомври 2015 г. той каза, че Русия, като на жест на добра воля, отрано е предупредила за началото на операцията САЩ и другите държави от западната коалиция.

Защо Русия изпрати в Сирия ВКС?

Официалната цел – борба с тероризма. Нещо повече – експертите имат и други версии относно мотивите на Москва (някои официално алтернативни, други допълващи).

1. Подкрепа за Башар Асад

През лятото и през септември 2015 г. правителствените войски в Сирия търпяха поражения, а контролирана от тях територия намаляваше. Доколкото режима на Башар Асад е един от малкото съюзници на Русия в региона на Близкия Изток (в частност, в сирийския Тартус е базирана единствената база на ВМФ на Русия на Средиземно море), разгромът на Асад би бил неизгоден за Москва.

Изтоковедът Алексей Малашенко, член на научния съвет на московския център „Карнеги“, споделя мнението, че в Сирия Русия подкрепя преди всичко Асад и смята такава поддръжка за логична. „По време на цялата операция разчитахме на Башар Асад и това не е толкова глупав подход, защото по-добре Башар, отколкото тази лудница, която в момента съществува“, каза Малашенко в ефира на „Эхо Москвы“ през март 2016 г. Под „лудница“ експертът има предвид хаоса на гражданската война, разгоряла се в Сирия през 2011 година.

2. Спасяване на сирийската държавност

Част от руските експерти смятат, че за Москва фигурата на сирийския президент не е толкова принципна, а главното за Русия е да съхрани Сирия в една или друга степен. От тази позиция са изказванията на външния министър на Русия Сергей Лавров, който нееднократно е заявявал, че в Сирия Русия не защитава някого персонално, а държава членка на ООН.

Както каза за „Руски дневник“ Владимир Ахмедов, старши научен сътрудник от Института по изтокознание към Руската академия на науките (РАН), „рано или късно Асад ще трябва да напусне, тъй като значителна част от населението след 5 години гражданска война вече не е готова да го припознае като държавен глава, и в Русия разбират това. Основното за нас е обезпечаването на светския характер на властта при съблюдаване на нашите интереси“.

3. Укрепване на позициите на международната арена

Започвайки операцията в Сирия, Русия стана един от ключовите играчи в дипломатическото урегулиране на сирийската криза, постоянен участник в международната група за подкрепа на Сирия и един от съ-спонсорите та Женевския мирен процес. Според редица експерти това позволи да се разчупи тенденцията на изолацията на Русия.

„Тук работи дипломатическата задача – преодоляване на изолацията на Русия, която възникна след Крим, Донбас и „Боинга“, каза в интервю за Colta.ru през октомври 2015 г. Александър Баунов, главен редактор на сайта на московския център „Карнеги“. „Това е желание да се помирим със Запада, но не като пропълзим на колене, а предявявайки своите желания и независимост“.


Кого бомбардира Русия в Сирия?

Министърът на отбраната на САЩ Аштън Картър още в първия ден на руската операция нарече стратегията на Русия в Сирия грешна и отбеляза, че Русия атакува не само ИД, но и опозицията. „Русия се противопоставя на всеки, който воюва с Асад“. По-късно западните политици неведнъж призоваваха Русия да се откаже от удари по умерената опозиция. Русия, от своя страна, критикува САЩ и техните съюзници,че се заиграват с бойците на „Джебхат ан-Нусра“, призната за забранена организация от ООН, но широко сътрудничеща си със сирийската опозиция.

За година сирийската операция на Русия неведнъж е обвинявана за гибелта на мирни жители. Организации като Amnesty International в своя декемврийски доклад обвиниха Русия в нарушаване на международното хуманитарно право. Според версията на Amnesty International Русия е нанасяла удари по зони, където има граждански обекти, с използване на неуправляеми ракети, което е довело до цивилни жертви. Министерството на отбраната на Русия опроверга обвиненията и подчерта, че не нанася удари по граждански обекти.

„Разгърната е много широка информационна кампания, която показва ролята на Русия не като борец срещу тероризма, а като тази сила, която нанася удари по мирното население“, каза за „Руски дневник“ арабистът и професор в РГГУ Григорий Косач. Косач смята, че въвличането на Русия в скандали, свързани с гибелта на мирни жители, е сериозно уронване на авторитета на Русия.


Руската операция в показатели и цифри

В Сирия Русия използва различни видове войски – на първо място ВКС, от чиито състав беше сформирана авиационна група, базирана в „Хмеймим“. За охрана на базата се използват подразделения на морските пехотинци от 7-а дивизия на Черноморския флот. За прикритие беше разгърната система за ПВО, в която след инцидента със сваления от Турция самолет бяха включени комплекси С-400. В разминирането на Палмира взеха участие руските инженерни войски.
 
В числото на авиационната техника Русия е използвала в Сирия за 12 месеца изтребители Су-30СМ, бомбардировачи Су-34 и Су-24М, щурмоваци Су-25, хеликоптери Ми-8 и Ми-24П. Освен това Русия нанесе удари с използване на стратегическите бомбардировачи Ту-22ВЗ, Ту-95МС и Ту-160, ракетни кораби на Каспийския флот и подводници на Черноморския флот.
 
Оценка на руските разходи за проведените военни операции в Сирия (официални данни не са оповестени). По смети на РБК през есента на 2015 г. Русия е похарчила за сирийската операция около $2,5 млн. на ден. Британският аналитичен център IHS Jane’s дава по-широк диапазон – от $2,3 до $4 млн. на ден. И двете оценки са направени преди извеждането на част от бойните самолети през март 2016 година.
 
На 10 май 2016 г. Владимир Путин заяви, че от началото на операцията в Сирия руските ВКС са направили повече от 10 000 бойни полета и са поразили повече от 30 000 цели, включително 200 обекта, свързани с добива и преработката на нефт. По-нови общи данни Министерството на отбраната на Русия не предоставя. По оценки на военния експерт Владимир Евсеев, заместник-шеф на Института на страните от ОНД, общият брой на бойните полети до обявяването на примирието на 10 септември може да е около 13 000.
 
До момента на написването на този текст Русия е признала официално за гибелта на 19 свои граждани по време на военни операции в Сирия, като голяма част от тях са военнослужещи (двама са сътрудници на Центъра за примирие на вражеските сили). Трима не са бойни загуби, а останалите са загубили живота си в бой.


Създаването на диалог е поражение за терористите

Ирина Звягелска, професор от МГИМО и старши научен сътрудник в Института по изтокознание към РАН, смята, че руската операция укрепва позициите на Асад и неговата армия и подтиква международната общност към преговори.

„Руската намеса помогна да се измени балансът на силите и именно благодарение на това беше открит пътят на преговорите“, каза Звягелска за „Руски дневник“. „Преговорите вървят тежко, но само след руската намеса те станаха принципно възможни“.

Освен това Звягелска отбелязва, че включването на Русия в сирийския конфликт е показало, че Русия и САЩ, независимо от сложните взаимоотношения, могат да си сътрудничат и да изработват общо тълкуване на ситуацията при обсъждане на принципни въпроси. Пример за това е Резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН, разработена с активното участие на двете държави и предвиждаща всеобхватно мирно регулиране. Още едно постижение, според експертите, е, че Русия успя да предотврати насилственото сваляне на сирийския режим, което можеше да хвърли страната в хаос, както това се случи в Либия.

Със Звягелска е съгласен арабистът Леонид Исаев, старши преподавател в катедрата по политология към Висшата школа по икономика. Той посочва един позитивен междинен резултат от руската операция: „В днешния ден вече не става дума за блицкриг на ИД на територията на Сирия, също и в Ирак. По-скоро става дума, че ИД се опитва да задържи завзетите от нея територии“.


Затъване в конфликта, сложност на мирния процес

От друга страна експертите отбелязват, че, въвличайки се в сирийския конфликт, практически на страната на Башар Асад, Русия се сблъсква със сериозни проблеми. „Ние и до момента сме страна в конфликта, а не модератор“, казва Леонид Исаев. Според него Русия в момента няма контакти със сирийската опозиция, което я лишава от възможността да бъде ефективен посредник. Такова едностранно въвличане е опасно, подкопава доверието на опозицията и усложнява миротворческата дейност на Русия.

Освен това Русия, както и САЩ, има желание да започне пълномащабно мирно урегулиране на сирийската криза на двустранна основа. „Всички страни в конфликта се държат по своему и не може да се каже, че Русия и САЩ държат под контрол своите партньори“, казва Ирина Звягелска. „Това е достатъчно широка сфера, където ние и САЩ можем да променим много малко“.

„Руско-американските договорености ще сработят само тогава, когато и за нас, и за американците изпълнението на Женевското споразумение стане приоритет над съюзническите задължения“, казва Исаев. „Смятам, че след известно време ще се върнем на масата за преговори“.



Източник: "Руски дневник"