След като сезираха Министъра на земеделието, Агенцията по храните, Агенцията по лозата и виното и Комисията за защита на потребителите относно прилагането на заблуждаващи практики при предлагането на синтетични оцетни киселини, Асоциация „Активни потребители“ днес изпрати отворено писмо и към търговските вериги в България.
В него сдружението настоява представителите на модерната търговия у нас да се самосезират по отношение на предлагането и позиционирането на натурални и имитиращи продукти и да бъдат по-отговорни спрямо потребителите. Припомняме, че след апелът към отговорните институции през изминалата седмица стартираха масови проверки на производители и търговци на оцет и оцетни имитации на национално ниво, резултати от които се очакват до дни.   

През последните години Асоциация „Активни потребители“ извърши редица проучвания на качеството, търговското представяне и съдържанието на етикетите на традиционни за българските потребители хранителни продукти, предлагани в търговската мрежа. Ако само до преди едно-две десетилетия имитиращите продукти бяха непознати на българските потребители – млечните продукти се правеха само от мляко, майонезата имаше кратка трайност заради яйцата в нея, в бозата имаше захар, в лютеницата имаше предимно чушки и домати, медът беше продукт, произведен единствено от цветен нектар, събиран от медоносни пчели, а синтетичния оцет беше познат само в химическата индустрия, то днес имитациите на автентични за българските потребителски навици хранителни стоки започват да имат все по-голямо присъствие на пазара.

Асоциацията сигнализира, че производителите на такива продукти се опитват чрез изобретателни начини да накарат потребителите да смятат, че това са натурални продукти, а не химични имитации. Използват графични трикове, поставят снимки на зеленчуци, ябълки, туршии и дори надписи „за консервиране“, с което целят да заблудят потребителите.

Според актуалната статистика, през 2015 година продажбите на оцетни заместители в България са 56% към 44% спрямо натуралните оцети. Основен проблем със съществуването на тези продукти е, че потребителите не правят информиран избор, когато посягат към тях. Тук идва вината на големите търговски вериги, които подреждат тези петролни субпродукти наред с натуралните, като често над или под тях има и надпис, че това е „оцет“. „Днес модерната търговия е централно звено във веригата от доставки между производителя и крайния потребител.

Именно търговските вериги упражняват най-голямо влияние върху поведението, както на производителите, така и на потребителите на хранителни стоки. Това е привилегия, но и голяма отговорност.“ – с това асоциацията приканва представителите на големите хипермаркети да проявят отговорно спрямо потребителите отношение, вместо да чакат нов закон, с който да бъдат задължени.       
 
Те допълват, че наред с цената, за избора на всеки потребител съществено значение имат точната информация за съдържанието и ясното представяне на продукта. Към това трябва да добавим и мястото и начина на излагане на съответния имитиращ оцета продукт в магазина. Така например, когато оцетни заместители се предлагат на щанда, на който пише оцет, потребителите лесно могат да бъдат подведени.