Двойно ужилване, което дотук струва на всички ни – държавата, данъкоплатците и вложителите в КТБ, общо 9,3 млрд. лева. Две години и половина след разразяването на аферата с фалирания от Цветан Василев трезор банкерът беглец си живее царски в Белград, харчейки по 90 000 евро месечно за апартамент и охрана в хотел суперлукс, докато половин дузина институции у нас се опитват да възстановят заграбените от него пари и да постигнат възмездие за хилядите измамени вложители. Равносметката обаче е обезкуражаваща, пише "Монитор".
Дупка от 5,6 млрд. лева, отворена от Василев и кохортата му чрез необезпечени кредити (според официалните данни от доклада на международната разследваща фирма „АликсПартнърс”) и 3,7 млрд. лева, извадени от държавата, за да дотира Фонда за гарантиране на влоговете, така че той да може да изплати защитените по закон депозити до 196 000 лева.

А в тези сумарно общо 9,3 млрд. лева дори не влизат милионите, които властите и до ден днешен продължават да плащат за международни експертизи и запори в опит да издирят и да осигурят авоари, субсидирани от КТБ, за да ги осребрят и да покрият поне част от загубите. Печалното е според данните и на експертите, и на разследващите, че максимумът, който евентуално ще може да бъде възстановен, е около 800 млн. лева.

В същото време въпросните 3,7 млрд., които държавата се принуди да налее във Фонда за гарантиране на влоговете, можеха да послужат за осигуряването на бъднините на цяла армия пенсионери. Простите изчисления показват, че при средна продължителност на живота на възрастните хора след пенсионирането им от 247 месеца и среден месечен доход от 347 лева въпросните 3,7 млрд. лева дотация можеха да подсигурят бъднините на 43 173-ма души. Бройката е по-голяма от цялата ни армейска мощ и е колкото областен град като Видин например.

Бездна

Над половината от тези 5,6 млрд. лева липсващи влогове всъщност са потънали във фирми, пряко свързани с Цветан Василев. Сумата варира между 3,5 млрд. и 4 млрд., като разследващите имат железни доказателства за 2 млрд. от тях. И именно за тях предстои банкерът беглец и част от най-верните му хора да бъдат изправени пред Темида от Специализираната прокуратура, научи Агенция Монитор. Уликите за останалите липсващи над 1,5 млрд. лв. вече са отделени в друго дело, което и в момента се разследва в Софийската градска прокуратура. Размахът, с който Василев и кохортата му са „усвоявали“ милиардите от парите на вложителите, е бил много показателен с това, че той и хората му дори не са се пробвали да прикрият злоупотребите си. Дори напротив – от действията им лъха усещането за недосегаемост, с което Василев и аверите му са си раздавали чуждите пари, без дори да си правят труда дори привидно да заметат следите си, разкриват разследващи.

Гнезда

От купищата документи, доклади и експертизи по казуса „КТБ“ досега лъсва, че пишман финансистът е успял да усвои огромна част от липсващите от трезора пари през кухи дружества, регистрирани на 8 адреса в София. В тези „гнезда“ си съжителстват над 70 фирми, 61 от които преки кредитополучатели, създадени с единствената цел да станат част от веригата, с която се източва КТБ (виж 4-5 стр.) и ръководени от подставени лица. Именно в тези дружества са потънали по-голямата част от парите на вложителите. Един от основните изводи на международната разследваща компания „АликсПартнърс” е, че кредитният портфейл на фалирания от Василев трезор се състои от 243 корпоративни клиенти - заемополучатели с 472 неизплатени кредити. Или с други думи, стотици милиони са били раздавани на гола вяра, без зад заемите да стоят реални обезпечения.
 
По основното дело, по което се очаква скоро укриващият се от родното правосъдие банкер и хората от организираната му престъпна група – общо 17 на брой (виж карето) да бъде изправен на съд, разследващите са засекли 150 идентични случая на доказано източване на банката. Те са много елементарни като механизъм и са извършвани на конвейер, без дори да е правен опит да се прикриват следите на финансовите престъпления.

При тази схема от банката на пожар се отпускат огромни суми като кредит към някое от кухите дружества, които в своите интервюта и „задгранични“ писма банкерът любовно нарича SPV-та (фирми със специално предназначение), след което почти веднага излизат от него в абсолютно същия размер. Оттук насетне има две матрици. В по-редките случаи с тези пари се купува икономически актив (фирма) или личен (къщи, апартаменти, самолети, коли и т.н.). В множеството случаи обаче парите продължават да се превъртат през цяла поредица от дружества, като в крайна сметка се връщат към първото, което е теглило заема, за да може то да покрие лихви и главници по вече усвоения от него борч.

Експерти, ползвани от разследващите, вече са дали становище, че втората хипотеза покрива 60% от случаите. Пак според досегашните данни около 200 млн. лева от раздадените кредити са били отпуснати, без изобщо да е имало оформена документация за тях. Тези пари са били давани за покриване на задълженията по вече теглени борчове, без обаче това да е било описвано някъде. В периода 2013 г. - началото на 2014 г., т.е. непосредствено преди трезорът да бъде поставен под спецнадзора на БНБ, заемите към кухите фирми на Василев са растели лавинообразно и именно заради бързината, с която са отпускани, кредитните им досиета или липсват, или са непълни. Средно сумите са били давани за абсурдно малкия срок от 1,2 дни. Още по-фрапиращото е, че около 70% от тях са били отпускани за 0 дни, което означава веднага. Това е бързина, на която могат да завидят дори фирмите за бързи кредити, които имат правото да отпускат суми до 1000 лева, а не стотици милиони, както е случаят с КТБ.

Дела

От първичното разследване, стартирано при разразяването на аферата, вече са се нароили десетки дела. Мегапроцесът е в Специализираната прокуратура и е по 4 направления – организирана престъпна група, източване на 2 млрд. лева от КТБ, длъжностни престъпления, извършени от бивши вече подуправители на БНБ и одитори, прикривали далаверите в трезора и източването на 206 млн. лева от главната каса на банката в периода след 2011 г. Отделно има още 30 разследвания, които се водят в Софийската градска прокуратура. Те са за пране на пари и други финансови престъпления, като една от тях отново е за „черна каса“ във фалирания трезор, но отпреди 2011 г. То е за липсващи около 180 млн. лева, които са били „заличени“ непосредствено преди един от одитите на KPMG чрез документна измама. Изписани са фалшиви кредити на десетки кухи фирми, които са декларирали, че са ги изтеглили на каса в банката и също ги държат на каса – в собствените си офиси. Проверките обаче показали, че парите ги няма.

Запори

Битката за осигуряване на възмездие за „грабежа на века“ и за връщане на ограбените милиарди се води основно от 4 институции у нас. Освен в прокуратурата разследвания има и в Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), НАП и ЧСИ-тата, които събират вземания по искане на синдиците на КТБ (виж 6 и 7 стр). В резултат на общите им усилия са наложени запори за 2,2 млрд. лева, но само 1,5 млрд. от тях са върху реални активи. Останалите 700 млн. лева фигурират само на хартия и се предполага, че всъщност Василев е успял да ги „спаси“ и именно с тях води охолния си начин на живот в момента. И най вече масираната кампания, с която се пробва да получи индулгенция у нас чрез цяла плеяда платени глашатаи и политически и „граждански“ проекти, зад които прозират създателят на банкера беглец Иван Костов и друго от отрочетата на Командира – олигархът Иво Прокопиев. Въпросните запори за 1,5 млрд. лева, които са върху реални активи обаче, също няма да доведат до пълно осребряване. Според експертите максимумът, който би могъл да се изземе и съответно да се налее в държавната хазна, е 800 млн. лева.

Фирмата

„Това не е банка, а имитация на банкова дейност.“ Обобщението принадлежи на експерти, помагали на разследващите. И докато за едни става въпрос за финансова пирамида, а за други - за високорискова дейност, повече прилягаща на хедж фонд, за служителите на КТБ всъщност престъпната група, впрегната да точи трезора, е била просто „Фирмата“. А заемите, които са били отпускани за дружествата на Цветан Василев, са се водели „кредити по друга линия“. „Формално Василев, бидейки председател на надзорния съвет, дори е нямал право да управлява банката. По документи нейни шефове трябва да бъдат изпълнителните й директори. В действителност обаче всички в КТБ са знаели, че Василев е шефът и той нарежда какво да се случва“, категорични са разследващи, които освен от обема на кражбите са фрапирани и от друго – наглостта, с която банкерът беглец не само е действал, но и продължава да действа. Той нарича банката „моята банка“, при положение че нито трезорът, нито парите в КТБ са негови – те са на акционерите и на вложителите, които до ден днешен продължават да чакат възмездие. Дали то ще възтържествува обаче, започва да изглежда все повече като химера на фона на факта, че Василев засега успешно финтира разследващите, като се крие зад граница и трета година отказва да застане очи в очи с правосъдието и измамените депозанти.