Когато през 1939 г. избухва Втората световна война, Джейн Хайнинг е на почивка в Корнуол, Англия, но незабавно се връща на работа. По това време тя е домакин в девическия пансион на Шотландското мисионерско училище в Будапеща, Унгария.
В следващите пет години Хайнинг непрекъснато рискува живота си, за да се грижи за над 300 ученички, много от които от еврейски произход. През 1944 г. тя е предадена на Гестапо (тайната полиция в Нацистка Германия). През май същата година е пратена в лагер за принудителен труд в Аушвиц, а през юли губи живота си.

Днес ръчно написаното завещание на Хайнинг излиза наяве от архивите на шотландската църква и хвърля нова светлина върху нейния безграничен героизъм. Заедно с него са открити непубликувани снимки и документи.

„Да бъде отворено, в случай, че умра.“, пише Джейн върху плика, в който се намират последните й желания и завещанието й. Писмото е написано през юли 1942 г., но наскоро е открито в една отдавна забравена кутия в архивите на шотландската църква в Единбург.

Изследователи се натъкват на завещанието на Хайнинг, докато се ровят из архивите, за да съберат материали за предстояща изложба в Будапеща за 175-годишнината от основаването на Шотландската мисионерска църква там. В документите Хайнинг вписва имената, на тези, които да получат „всички пари, които останат, след като бъдат заплатени разходите по погребението“, както и разпределение на вещите й, включващи безжично радио, палто от естествена кожа, пишеща машина и часовници.

Освен завещанието, в кутията са намерени 70 непубликувани снимки на Хайнинг заедно със свои колеги и младите момичета, за които са се грижели в училището. Повечето от снимките са заснети по време на екскурзия край езерото Балатон – най-голямото езеро в Централна Европа.



Сред снимките и завещанието, изследователите откриват и документи. Открита е част от доклад на полски митрополит, който също помага да се спасят много евреи. Докладът е написан година след смъртта на Хайнинг и съдържа информация, според която от църквата предлагат на мисионерката да се завърне в Англия поне три пъти, но тя отказва.

Джейн Хайнниг е родена през 1897 г. и израства във ферма край Дънскор, малко шотландско селце. Като млада работи 10 години като секретарка във фирма за производство на конци. В началото на 30-те години на миналия век се премества в Будапеща, където започва да се грижи за стотици ученици на мисионерското училище.

През март 1944 г. нацистки военни навлизат в Будапеща. Джейн Хайнинг продължава да се грижи за своите момичета, дори след като е принудена да шие жълти Давидови звезди на дрехите на момичетата от еврейски произход. Въпреки че е под постоянно наблюдение, тя ходи в 5 ч. сутринта, за да набавя храна за своите момичета. Дори нарязва кожения си куфар, за да може да закърпва обувките им. Зетът на готвача открива, че домакинката крие част от оскъдното количество храна, за да го дава на момичетата и я предава на Гестапо.

Джейн Хайнинг е арестувана по подозрения за шпионаж и е обвинена в осем престъпления,
сред които че работи за евреите, слуша новините на Би Би Си, посещава затворници от войната, занимава се с политика и плаче, когато види момичета с жълта Давидова звезда да посещават занятия. Тя си признава всички обвинения, освен това, че се занимава с политика. През май 1944 г. е транспортирана в Аушвиц, на същото място, където ще изпратят и голяма част от нейните ученички.

Точните обстоятелства около смъртта на Джейн Хайнинг са неясни. Поради британското гражданство на жената нацистите изпращат на английската църква акт за смъртта на Джейн. В него е вписана датата 17 юли 1944 г., а като причина е посочено физическо изтощение и последвали след него усложнения в здравето.

Над 1 милион души губят живота си в Аушвиц в годините между септември 1941 г. и януари 1945 г., когато съветски военни освобождават мрежата от концентрационни лагери.

През 1997 г. Хайнинг получава специалното еврейско признание „Праведник на света“ в резултат на 10-годишно разследване, което я прави единствения шотландски гражданин с това признание.

През 2010 г. британското правителство я награждава посмъртно с медал за „Герой от Холокоста".
Сред мемориалите в нейна чест са два прозореца в нейната църква в Глазгоу, които са в чест на нейната служба като мисионер и нейната саможертва. В Будапеща пък има улица на нейно име.

Източник: vesti.bg.