Слънцето вече припича есенно и макар че още няма 12 часа, по масите на тротоара в кюстендилското село Шишковци мъжете се черпят с бира или удрят чашка ракия. По алеите в спретнатата градинка в самия център на селото щъкат майки с детски колички, а умилени баби гонят палави внучета. Площадът е изпълнен с хора. От сцената на читалището ехти нетърпелив ритъм и във въздуха наред с традиционните за всеки български празник кебапчета се носи ароматът на печени чушки, съпътстващ правенето на домашна лютеница. По традиция есента е време за приготвянето на зимнина, пише struma.bg.

В Шишковци, прочули се през последните години като селото на най-големия майстор на четката, нарисувал най-красивите жени и моми на България, пред почти всяка къща има спряна кола. Малкото селце, в което рядко има сватби, а още по-рядко се раждат деца, през есента грейва с всички цветове на дъгата от традиционните черги, извадени от жените в селото от долапи, скринове и гардероби. Най-хубавите черги, изтъкани от сръчните ръце на баби и прабаби, радват очите на местни и гости, окупирали Шишковци за станалата вече традиция "Балканска черга". И те, чергите, надничат от всеки чардак и двор. Шарени като нравите и битието на балкански народи, които си дават среща и място за изява в кюстендилското село Шишковци.
Селото, в което е създал най-известните си картини 

Владимир Димитров-Майстора, празнува балканския бит и традиции - домашната ракия, майсторската скара, фолклора и занаятите, в които участват състави и гости от България, Македония, Сърбия и Гърция.

"Балканска черга" е своеобразна, разпъната в уникално като Шишковци място, в което е творил Майстора и на която всеки може да се изяви - разказва инициаторът и организатор на събитието, бизнесменът Борислав Крумов. - Вече шест години тук се събират да творят българи, сърби и македонци, за да покажат и запазят традициите, предавани от поколение на поколение и които никога не бива да умират. Тази година имахме и гости от Гърция, които обещаха от догодина да са редовни и да се включат и в концертната програма", разказва още Крумов.

По традиция най-атрактивният щанд е този на българите от  Босилеград, където нашенци от Западните покрайнини излагат продукцията си - домашно произведена ракия. Първото място в конкурса преди две години грабна Горан Георгиев с неговата “Решлянка”, произведена от дюли и ябълки, печена с мед, и за добавка - прополис.  Заради уменията си тази година той заедно с Илия Йорданов от Кюстендил и Грегори Пападополус от  Катерини, Гърция, са натоварени с тежката задача да опитат над 40 ракии и да определят победителите.

След почти двучасови дегустации и съвещание първото място грабна Любен Григоров от Босилеград, в съседна Сърбия, който се представи с дюлева ракия, а второто и третото място си разделиха братята Иван и Димитър Милчови от село Шишковци.
Баш майсторът Любен Григоров предлага с усмивка от ракията си и обяснява: "Това е домашна ракия, от която не се върти и шуми главата, тя се пече от дюли, с добавка мед. До 3 часа нощес я опитвахме и нищо ми няма”, хвали
продукцията си  Григоров.

"По традиция в Сърбия ракията е двоен препек, така че трудно се сравнява с нашенската", обясни председателят на журито Илия Йорданов. 70-годишният
председател на журито, вече пенсионер, цял живот е проверявал казаните в региона и е добре запознат с производството на ракия.
Братята Иван и Димитър с гордост обясняват, че пекат и гроздова, и сливова, и кайсиева, и джанкова, и черешова ракия. Синджирлията напитка приготвяли за гости и приятели, а тайната на хубавата ракия е в двойното препичане, както и в хубавите плодове, използвани за направата й, казват спечелилите.
"Най-важното нещо е плодовете да са хубави и съдовете да са чисти. Хубава ракия в пластмасови съдове не става, а и любов трябва", обясни Иван Милчов. Иначе в надпреварата участвали 40 ракии от Шишковци и още десетина ракии от съседна Сърбия.

ТРИДНЕВЕН ПРАЗНИК НА 
ТРАДИЦИИТЕ
Много танци и настроение съпътстваха и трите дни на фестивала.  Гостите на събитието видяха демонстрация на занаятите кошничарство, тъкачество, грънчарство, дърворезба и плетачество. Фурор направи доц. д-р Олег Витанов - инженер-геолог, който демонстрира как преди векове са започнали да добиват и преработват злато по тукашните места. А музеят в Кюстендил подреди и щанд с автентични уреди за добив на злато в региона.
И за да е като на празник, десетина скари с вкусни специалитети от месо не спряха да димят през трите дни на фестивала, сред забавленията тази година имаше и народни борби, а най-добрите бяха наградени.
При децата най-добър пехливан е Юлиян Йорданов, а при мъжете  Мартин Карамитев, и двамата от село Шишковци. В състезанието участваха и дами, първото място грабна Рая Райчева, бивша състезателка по борба и дъщеря на главния треньор на клуба по борба в Кюстендил Валери Райчев. При професионалистите първото място отиде при Мартин Валериев от Кюстендил, ученик на Валери Райчев.

Сред новите атракции, предизвикали огромен интерес и много емоции, тази година беше надпреварата по бързо рязане на дърва, в която се включиха 17 състезатели от село Шишковци. На първо място журито класира Росен Димитров, спечелил с няколко секунди пред Костадин Иванов, а трети остана Боян Миланов.

"Опитваме се да възстановим и да запазим за поколенията всички обичаи на балканските народи, защото се оказва, че повечето носят различни имена, но са едни и същи в основата си - обяснява организаторът на тридневния селски праз-
ник Борислав Крумов от сдружение "Роден край". - Младите идват на село все по-рядко, само за празник или през почивните дни, в кюстендилските села все по-рядко се раждат бебета. Тръгнеш ли обаче за съседните градове и села, през границата виждаш същите обичаи, бит и хора, които нямат нужда от преводач, за да се разберат. Чергите ни са едни и същи, менците ни са едни и същи, говорът ни е един и същ, и приказките, и песните, и носиите ни са едни и същи, защото всички сме балканци", обяснява още Крумов.

Носиите, чергите и менците, както и дървеното трикрако столче, което повече от 100 г. се пази в къщата на една от стопанките в село Шишковци, са главната атракция на събора, завещани от прапрабаба й. Вкъщи жените от селото кътат в ракли всичко от родата, включително изтъкани шарени черги, възглавници и кърпи. Те се предават от поколенията и сега баба Иванка чака снаха, за да й подари носията си.

По традиция на празник всяка домакиня гледа да изненада гостите с нещо вкусно, питка, баница или традиционния за кюстендилско зелник. Този път майсторките на домашните изделия премериха сили в надпреварата коя е най-добра в тестените изкушения. Специално жури определи и победителките в различните категории. Присъдени бяха награди от първо до трето място. Най-добрите получиха символични подаръци, както и грамоти за участие.
Победителки при зелниците са Йорданка Йовева от треклянското село Злогош, Олга Шаранкова от босилеградското село Владимир и Венета Бозаджийска - от невестинското Шипочано. Най-хубавите баници омесиха Блага Мирчева и Райка Лулева от Шишковци, които не за първи път печелят отличия в този конкурс за майсторлъка си, а трета остана гостенката Верка Ангелова от пернишкото село Рударци. При питите в тройката се класираха шишковчанките Антоанета Петрова, Иринка  Мирчева и Лиляна Коларова.

В категорията при сладките специалитети за торта първото място грабна Цветелина Накова, която вече е носителка на приз за най-хубава торта от предишно издание на феста, второто място отиде при Василка Добринова, а трета журито подреди Анка Иванова. И трите майсторки на сладките изкушения са от  Шишковци.

НА ПРАЗНИК КАТО НА ПРАЗНИК
Пушекът от скарите не спира, а в Шишковци три дена ядоха, пиха и се веселиха. "Селото има малко над 500 жители. Повечето са пенсионери, но имаме и млади хора", сподели кметът Климент Терзийски, който е сред главните организатори на тридневните веселби.
Част от по-младите  се надяват до година-две да има повече работа в Кюстендил, за да не си броят стотинките в джоба. Други вече са в чужбина или стягат багажа да припечелят зад граница някое евро. Трети се спасяват от глада с отгледаното в двора или на къра. 
Иначе в селото църквата грее ремонтирана, а дворът около нея два пъти в годината събира и млади, и стари на курбани по повод църковните празници.