Каймакчалан е място, където тялото едва ли може да издържи, но със сигурност духът остава. Това каза историкът Румен Манов и участник в българската делегация, която се поклони на връх Каймакчалан на 20 септември 2016 г., пише агенция "Фокус"
 „Каймакчалан е един невероятно суров, скалист, безводен връх, висок 2524 метра. Самият връх те предизвиква и възкръсват картините от самата битка, от миналото. Наоколо все още стоят раните от снарядите по скалите, по земята, окопите. Навсякъде е пълно с гилзи, осколки, части от снаряди. Всичко обвито в мъгла стои почти неземно. Само някъде в мъглата се открояваше една доста особена притеглива форма на сръбския параклис, като дяволски зъб или рог се межделееше в мъглата. Всичко беше доста, доста мистично”, разказа Манов за поклонението на върха.

„За да я има България днес – това е една броеница, един низ от много Каймакчалани. Имах чувството, че наистина душите на тези хора са някъде около нас, стоят и ни наблюдават от отвъдното. Когато свещеникът изпълняваше ритуала на опелото и гвардейците поднасяха цветя, когато всички паднаха на колене, усещането е сякаш нещо напира в теб да се изчистиш, да се изчисти душата ти, същността ти. Необяснимо е”, каза още историкът.

„В същото време те кара да се гордееш, че си българин, да правиш едно сравнение – какво е било тогава и какво е сега. Как е могло да бъде, как е могло да се издържи”, допълни той. Манов посочи, че делегацията е била на върха 2-3 часа горе в тези условия, а участниците в битките там са стояли ден и нощ почти 50 дни в сражения, студ, ветрове, мраз, смърт, война, гърмежи, непрекъсната канонада от оръдейни залпове. „Това е почти нечовешко. Това е необяснимо. Това е свръхчовешко бих казал”, заяви Манов.