За тях няма "мой мил роден дом" в Града на светлините. Вечер, тътрейки крака, те се прибират в своите слугински стаички. В Париж хиляди хора обитават тези "клетки за кокошки" с размер под 9 квадратни метра, въпреки че те са забранени за отдаване под наем, пише Франс прес.
Иван Лопес, на 35 години, е един от хората, живеещи под наем при тези лоши условия. С пот на челото, той ни приема в жилището си с площ 6,8 квадратни метра под покрива на кооперацията, в което в дните на силни жеги човек направо може да се свари.

"Работя нощем, сутрин се прибирам у дома и е ужасно горещо, не мога да спя", разказва с отчаяние в гласа Иван, който е рецепционист на нощни смени и е от мексикански произход.

Въпреки две стабилни работи, той не успява да си намери нещо по-добро от тази таванска стаичка, за която плаща по 370 евро наем на месец и в която живее от осем години, притиснат между пожълтяла душкабина, хладилник и легло, което му служи за канапе и за рафт за вещи.

"Нямам гаранти, нямам семейство в Париж, говоря с акцент", допълва той в опит да обясни отказите, които получава от агенциите за недвижими имоти.

В заможен квартал в северозападната част на столицата 67-годишната Виктоар Ратримозон с мъка изкачва шестте етажа, които водят до стаичката й. Тя е дошла от Мадагаскар през 2011 година, за да чисти жилището на семейство от кооперацията, което я настанило в това пригодено помещение. Един ден обаче семейството се преместило и се опитало да я изгони.

"Казаха ми: "Нямаме нужда от вашите услуги, намерихме си помощничка за 400 евро на месец", разказва Виктоар през сълзи. Оттогава тя се е вкопчила в това жилище с площ от 7,5 квадратни метра, поради липсата на нещо по-добро.

"Почти не живея тук. За мен това е като временно убежище", допълва тя, застанала насред стаята без вентилация и без парно, с претъпкани от вещи етажерки, стигащи до тавана.

Виктоар, подобно на Иван, очаква помещението, в което живее, да бъде признато за "негодно за обитаване". Това ще попречи на тяхното експулсиране и ще задължи собствениците, или при липса на такива, държавата да ги настани в прилично жилище. Само че според благотворителната организация "Абат Пиер", която води силна кампания срещу отдаването под наем на лоши за обитаване жилищата, властите не искат да издават такива постановления.

"Днес има 7000 сервизни помещения в Париж, които са използвани като основно жилище и са с площ под 9 квадратни метра, а държавата не признава, че обитаването на голяма част от тези стаи е вредно за здравето", казва Сара Купшу от фондацията.

От името на държавата компетентната хигиенно-епидемиологичната агенция в Париж и региона му твърди, че издава по шейсетина постановления на година с тенденция броят да се увеличава. Еманюел Богран, една от шефките в агенцията, подчертава обаче, че френските административни съдебни власти са постановили през 2013 година, че дадено помещение не може да бъде определено за негодно за живеене само с мотива, че площта му е недостатъчна.

"За стая, която е с площ между 7 и 9 квадратни метра, вече не издаваме системно забрани за обитаване. Трябва да има други критерии, като конфигурацията на мястото, това дали то има излаз навън", обяснява тя.

Слугинските стаи са общо 115 000, независимо от размерите им и са отживелица в сградите на Париж от епохата на барон Осман, под чиито покриви буржоазните семейства са настанявали прислугата през 19 в. и началото на 20 в. При продажба те излизат златни, като квадратният метър достига до 11 000 евро в най-скъпите квартали.

Комунистът Ян Броса, заместник-съветникът по въпросите на жилищната политика в кметството на Париж, обещава в много скоро време да се приеме план за трансформиране на тези площи в прилични жилища.

Албер Вердие току-що е напуснал стая с площ 6,5 квадратни метра, в която е живял 15 години за 350 евро месечен наем. Той е на 65 години и работи два дни седмично в кухнята на Националното събрание, а през останалото време работи на различни места по заместване. Днес той се чувства нов човек в своето ново жилище с площ 19 квадратни метра, където може най-накрая да си готви. "В началото си казвах: "Това не е възможно. Сигурно е сън".


Източник: БТА