Веднъж Хенри Форд казва: "Ако бях попитал хората, какво искат, щяха да ми отговорят: по-бързи коне". Вместо обаче мечтата на хората от началото на миналия век да се сбъдне, съдбата решава друго - да започне главоломното развитие на двигателите с вътрешно горене. Този процес играе и важна роля в т.нар. военна логистика. Армиите преминават сложен процес на механизация, който коренно променя военните действия. Малцина обаче знаят, че пикапите на Toyota изиграват съществена роля в историята на съвременните войни. Това е една малко известна история за това, как армия, оборудвана с леко въоръжение и 400 пикапа Toyota надхитря далеч по-силен противник, оборудван с танкове и самолети.
Toyota Hilux по цял свят се счита за синоним на утилитарност. Това е идеалният автомобил за т.нар. работяги (фермери, строители и т.н.) и поради тази причина неговата цел е да е здрав и много надежден.

Пускането на модела през 1968 година съвпада с началото на една епоха на въстания в цяла Африка, където протестиращите искат да свалят гражданската власт чрез убеждението на АК-47. Въстаническите армии започват да растат като гъби във всички страни, които не са включени в НАТО или пък в бившия източен блок. А пикапите Toyota Hilux стават неизменен помощник на бандитските организации, защото тяхната здравина и проходимост са идеални за предвижване в пустинните области на Северна Африка и Близкия изток.

Предисторията на "Войната на тойотите" започва през 1972 година, когато Либия започва действия срещу Чад с амбицията да анексира ивицата Аузу, която се намира в най-северните части на Чад. Кадафи е съблазнен от намиращите се там залежи на уран, като идеята му е впоследствие да развива атомна енергетика. Феликс Малум, президент по онова време на Чад обаче се обръща за помощ към ООН, което още повече изостря отношенията между Либия и Чад. Чадско-либийският военен конфликт официално започва през 1978 година, като Либия прави четири интервенции в Чад - през 1978, 1979, 1980 - 1981 и 1983 - 1987-а.
 

"Войната на тойотите" се случва през 1986 година и на практика много скоро слага край на конфликта. Интересното е, че по това време Либия праща на фронта 8000 войници, 300 танка, 60 бойни самолета, хеликоптери Ми-24, ракетни установки и още куп военна техника, но армията на Кадафи е с нисък боен дух. От другата страна застават 10 000 войника, които нямат нито самолети, нито въртолети, нито транспорт.

Всичко изглеждало предрешено докато не се намесва Франция. А тя го прави като изпраща на армията на Чад 400 всъдехода Toyota. Не е известно защо французите се спират именно на тези японски пикапи, като има спекулации по темата, че изборът е заради по-евтината цена на тези автомобили в сравнение с военни всъдеходи от типа на Humvee.По време на битките, на тези пикапи се монтират зенитни ракетни комплекси, превозва се пехотата и се транспортират ранените.

Така финалната фаза на Чадско-либийската война получава името "Войната на тойотите". В жестоката схватка либийските части губят 784 войника, 92 танка Т-55 и 33 БМП. В същото време загубите на чадската армия са минимални - 18 войника и 3 пикапа Toyota. Либийските сили се опитват да премахнат пикапите от въздуха, но поради уникалната маневреност и мобилност на автомобилите Toyota Hilux, така и не успяват. Месец по-късно е постигнато примирие и Международния съд на ООН отхвърля претенциите на Либия за ивицата Аузу. Хип, хип ура за Чад... и за пикапите Toyota.
 

За съжаление днес по-новите генерации на пикапите на Toyota масово се използват от джихадистите от „Ислямска държава“. Контратерористи от САЩ даже се свързаха с представители на Toyota и отправиха молба за съдействие. В отговор Ед Люис - директор по комуникациите на концерна - заяви, че Toyota „стриктно спазва политиката си да не продава автомобили на купувачи, които могат да ги използват или модифицират за терористични цели”. Той добави, че е невъзможно компанията да проследи превозни средства, които са били откраднати. За жалост обаче Land Cruiser и Hilux на Toyota днес са част от марката „Ислямска държава".
 


Източник: Fakti.bg.