Бум на любители риболовци в Кюстендилско през последните една-две години отбелязват от поделението на ИА „Рибарство и аквакултури” в областта. Имаме над 1000 издадени билета, а наблюденията ни показват, че все повече риболовци, дори цели семейства, предпочитат да релаксират с въдица край някой язовир или река, коментират работещите в държавната структура в Кюстендил.
По традиция на такива „въдичарски срещи” вечерта е време за огън и традиционното „надлъгване” кой, кога, къде и на какво е хванал най-голямата или необикновена риба. Сред запалените рибари на Кюстендилско обаче винаги става въпрос за кюстендилските доктори риболовци, които имат записани няколко големи трофеи, както и много истории и случки, пише struma.bg.

Последното попадение като за "Гинес" е на кюстендилското джипи д-р Станислав Кръстев, който извади от язовир „Берсин“ 60-килограмов сом. „Друг път не съм попадал на такава риба, туловището й бе дълго точно 2 метра и 10 см, премерена с рулетка, казва медикът”, и допълва, че този улов е изключение за региона, но на други места в България, негови колеги риболовци са вадили и по-големи сомове. „Специално тази риба тук си е трофей, преди мен на „Дренов дол” преди много години бяха хващали сом с големината на моя, но се говори, че са го хванали с куки, тралейки, което си е бракониерство”, разказва докторът риболовец. Звярът бил примамен с жива риба - каракудка, за стръв.

„Вкарахме въдиците и ги оставихме в средата на язовира. Чаках я ден и половина”, разказва медикът и допълва, че видял как „авансът” на въдицата му започнал бавно да се размотава сам. „Дърпахме се около час и половина, голяма риба, заради това”, разказва д-р Кръстев. Започнали около 6.30 да се дърпат по язовира, а „звярът” бил победен чак към 8 без 20 сутринта. „То като се задърпахме, се появи и вятър, вдигнаха се едни вълни, добре, че по някое време рибата влезе във водораслите”, разказва премеждията си д-р Кръстев. На помощ в борбата с водното чудовище му се притекъл колегата въдичар Пако, който бил специалист по улов на сом, споделя докторът.

„Беше една въртележка, сомът ни въртя и двете лодки почти 50 минути. Чак когато се заплете във водораслите, видяхме, че цяла туфа се движи, значи, че рибата е отдолу”, разказва докторът. Според него сред задължителните атрибути за риболов на сом е и специална кевларена ръкавица, с която рибата се хваща за устата и се издърпва, иначе няколкото реда зъби със сигурност ще премажат ръката на смелчагата, бръкнал в устата на сом.

„Преди две години и нещо изпуснах, не знам какво беше, най- вероятно сом, който ми избяга, като преди това изкриви една кука „6 нули”. Смятам, че е сом, ама така и не го видях”, разказва медикът, като разкри, че сом се лови нощно време или рано сутрин. Според неговите изчисления риболовът, особено за запалени въдичари, не е никак евтино хоби.

„Въдиците са различни, пръчките са карбонови, влакното струва около 70 долара, всяка кукичка е по 3.5 долара”, споделя докторът и допълва, че сомът е вкусна риба, стига да знаеш как да го приготвиш, защото за това се иска майсторлък, а такъв на
 д-р Кръстев не липсва, издават приятелите му.

„Е, чак пък майстор не съм, но при приготвянето на сома трябва да се спазват две задължителни условия, рибата трябва да се одере, а подкожната мазнина, която мирише много лошо, да се отстрани, другото е хубаво. Задължително обаче трябва да се отреже и опашката и малко след нея, а главата се препарира. Моя сом го дадох на собственика на язовир „Берсин”, където го хванах, за да го препарира и да стои там.  Но главата му е огромна, разказва д-р Кръстев, като за него рибата се приготвя само по два начина - пържена или на скара. Медикът издава, че още от дете си падал по риболова, като първоначално го практикувал най-често когато гостувал на баба си и дядо си в близкото село Горна Гращица.

„Докато бях войник и студент бях попрестанал, но след като завърших, отново хванах въдицата, горе долу от 1990 година съм доста редовен. Това са около 40 години”, казва д-р Кръстев. На въпроса защо ходи на риба отговаря простичко: „Просто е хубаво, природа, преди спяхме по палатки, сега си купих каравана и спим в нея. Съпругата му също е запалена. Когато е с мен, ми върви уловът”, признава медикът.

Докторско-въдичарска
Не за пръв път докторското съсловие в Кюстендил показва свръхумения и въдичарско майсторство. Стоматологът д-р Красимир Ечев удари 19-кг бял амур на „Багренци“ преди две-три години. За него се шегуват, че заради тия риби не може да се ожени - „или риба, или жена, няма средно положение“, отвръща на подобни задявки Ечев. Д-р Любомир Ковачки -специалист  по уши, нос, гърло, също се справи с бял амур гигант - 21 кг на язовир, за залавянето на който му асистирали колеги перничани.
Запалени са докторите  дотам, че един от колегията, възпълничък, беше замятал „на дупка“ по заледения „Дренов дол“ една зима, разказват запалените въдичари от Кюстендил. Според тях обаче ледът не издържал и докторът хлътнал целия в леденото езеро. Излязъл пъргаво, качил се на колата, прескочил до дома да се преоблече и подсуши и за около час пак се върнал на „дупката“, само че на по-здраво място.

Сред отличниците доктори въдичари преди няколко години се нареди и д-р Андрей Стоянов от Здравната каса в Кюстендил, който заедно с бизнесмена Антон Селнички улови два 60-кг сома и няколко по 30-40 кг.

И по-големите, и няколкото по-малки сомчета се закачили на въдиците на доктора и приятелите му по време на риболовна експедиция по река Струма, но в съседна Гърция. След като се похвалиха с улова си в социалните мрежи д-р Стоянов и останалите въдичари станаха обект на завист от колегите им. Двата големи сома уловил бизнесменът Антон Селнички. Втората голяма риба също била негово попадение, а като "автори" на по-малките сомчета са разписали останалите участници в риболовната експедиция.

И следващата година ходихме да ловим риба на същото място, имахме пак добър улов, но толкова големи риби досега не сме хващали, мисля, че и колеги, които ловят в Струма, не могат да се похвалят с такава слука”, обясни с апломб доктор Стоянов, но категорично отказва да назове точното място, за да не се пренасели с рибари. 

Сред докторите запалени въдичари са и Любомир Ковачки, Стамен Христов, Александър Соколов, много лекари има по язовирите. Приятно е, хубаво е, човек търси нещо да се забавлява, но и да си почива, да релаксира. Има някои отиват сутрин и на обяд се връщат, други там спят, но има и запалени, които прекарват там всеки свободен момент. От язовира отивах на работа, а от работа - на язовира, каза още д-р Кръстев.
 
Трима кюстендилци, запалени фенове на ЦСКА, извадиха от язовир „Дренов дол” 17-килограмов толстолоб
С уникален улов на толстолоб, тежащ 17 килограма, се похвалиха кюстендилците Добромир Добрев и Мирослав Иванов. Голямата риба захапала на въдицата на Добрев, който е страстен въдичар от над 20 години.

„От години ходим заедно на риба”, разказват двамата късметлии, които се сприятелили около общите си интереси - риболова и любовта към ЦСКА. В групата на отличниците рибари е и приятелят им Бисер, който също като тях е и фен на червения отбор, разказват щастливите въдичари.  Голямата риба се закачила на въдицата на Добромир Добрев, който е каменоделец, а на помощ за изваждането й се притекъл Мирослав Иванов - гард на „СИБанк” в областния град.

Това е най-голямата риба, която съм ловил до момента", разказа баш майсторът Добромир Добрев. „Повече от 40 минути се борихме, докато я извадим”, разказват въдичарите и допълват, че голямата риба ги влачила доста преди да бъде извадена от водата. За залавянето на рибата използвали така наречения „китайски метод", който представлява кошница, пълна с планктон /храна за риби - за примамка/, отстрани на нея са окачени куки, на които се хваща огромната риба. От водата храната се разтваря и примамва рибата. 

Запалените риболовци от региона припомниха, че бизнесменът Борислав Николов пък „закачил” 26-килограмов бял амур, определен като истинска сензация за региона. След като той и помагачите му си направили снимки с амура, го пуснали обратно във водата.