Академик Стефан Воденичаров е роден на 1 януари 1944 година в София. Той е инженер и академик. Бил е министър на образованието младежта и науката, а сега е директор на Българската академия на науките, директор на Института по металознание, съоръжения и технологии "Академик Ангел Балевски". Воденичаров ще се кандидатира за президентските избори през ноември месец. Той ще се състезава с конкуренцията като независим кандидат.
- Академик, Воденичаров, защо се кандидатирате за президент? Какви са амбициите Ви, които ще Ви водят в тази кандидатура?
- Първо, искам да ви кажа че това идва от един граждански инициативен комитет, който има идеята да се потърси едно национално обединение, да забравим това което ни разделя, да ни съедини бъдещето. Това са основните мотиви, в които евентуално бих се включил в президентската кампания.
 
- Как виждате конкуренцията в лицето на най-силните партии?
- Все още не съм се включил официално в кампанията, но искам да ви кажа, че има доста различни личности, хора с различни възможности. Не е удобно в момента да правя преценка на хора, с които все още не сме започнали да се състезаваме.
 
- Ако някоя партия Ви подкрепи, ще се съгласите ли?
- Партия, която подкрепя идеите на моят комитет, който ме издига и ме подкрепи, разбира се че ще приема, защото без подкрепата на една партия в България, човек не може да постигне успешни избори.
 
- Според Вас грешка ли е това, че ГЕРБ все още не са представили кандидатурата си?
- Всяка партия има собствени мисли и идеи, за да реши кога може да си обяви кандидатурата, но по принцип би било хубаво да има достатъчно време, за да се разгледат всички потенциални кандидати, да се преценят възможностите на всеки един от тях и идеите, които би искал да осъществи. Трябва да се преосмислят нещата, защото напоследък според мен на президентските избори, на тази институция започват да се приписват неща, които не са предвидени за нея.
 
- Бихте ли дали конкретен пример?
- В президентската институция започнаха да се свързват неща с изпълнителната власт. А всъщност ролята на президента трябва да бъде обединителна. Президентът трябва да бъде човек, който има някаква визия за по-нататък и да управлява политическите партии, така че да се постигнат поставените цели на държавата. Ние сме фронтова държава и трябва да мислим начин, с който да уединим държавата, а не различни партийни идеи да търсят разделение. Важното е да вървим към обединение на нацията, за да посрещнем предизвикателствата, които предстоят.
 
- Кога смятате официално да обявите кандидатурата си?
- Ако ще има някаква партия, която ще ме подкрепи, веднага.
 
- А чакате ли някоя конкретна партия да ви подкрепи?
- Не съм водил официални разговори с никого. Вече отдавна е известно какво цели инициативният комитет, който е издигнал идеята ми. Ако някой прецени, че тези неща съвпадат с неговите виждания за страната, нека сподели.
 
- Има ли човек в когото виждате пряка конкуренция?
- Хората са много различни. Вчера издигнатият кандидат Калфин е човек с изключителен опит и потенциални възможности, които е показвал когато беше министър и заместник-министър. Познавам се с генерал Радев, който е достоен български офицер и в последните години полагаше неимоверни усилия за поддържане на авиацията. Интересни са кандидатите.
 
- Кой, според Вас, може да бъде кандидат-президентът на ГЕРБ и Ваша най-сериозна конкуренция? 
- Никаква идея нямам. През последните няколко месеца се промениха много кандидати. Но най-подходящ би бил министър-председателят Бойко Борисов, разбира се.
 
- Като човек, който се кандидатира за президентски избори, трябва наистина да вярвате, че може да спечелите. Защо смятате, че точно Вие имате шанс да бъдете избран?
- Когато човек се кандидатира, наистина мисли за победа. Но когато се кандидатира той иска и да представи някакви идеи на обществото и да ги защитава по някакъв начин. Аз виждам цялата президентска кампания, не само като борба към последната цел да бъдеш победител, но да представиш нови идеи и виждания за обществото. Това е най-подходящият момент за обсъждане на бъдещето на България. 

Интервю на Никол ИВАНОВА