Президентските избори у нас наближават паралелно с геополитическата ескалация в Европа. Вместо сериозен разговор за визия и кауза, водещите политици си играят да дребни заяждания, а през това време чергата под краката ни може да пламне. По този повод потърсихме мнението на Кеворк Кеворкян. Със създателя на "Всяка неделя" разговаря Ивайло Крачунов.
- Една въпросителна преди президентските избори отпадна – Слави Трифонов поднови договора си с Би Ти Ви?
- Но това съвсем не означава, че няма да участва в тях – макар и отстрани, чрез влиянието, което упражнява с шоуто си. Преди пет години неговият кандидат бе Кунева – тя бе захаросана максимално в шоуто, беше неговият „герой“. Това беше безпрецедентно вмешателство в изборите.
Имаше, разбира се, и хубави ефекти от това - някои изсилвания в иначе много мазното говорене на Кунева и досега се помнят. Например, тя се самоопредели като куче от породата хъски – умното куче. Намекът беше прозрачен: тя е умното куче, пък Бойко е силното и не особено умно куче. Да, обаче от доста време хъскито се търка в крачолите на Бойко – и все едно, че нищо не е казано.

Във всеки случай, телевизиите трябва да регулират вмешателствата си около една или друга кандидатура.

Това е особено важно за сатиричното шоу на  Слави. Там с лекота могат да направят за смях, например, генерал Радев – освен, ако внезапно не го припознаят като „техния“ кандидат. С Радев ще им е лесно.

- От дописките ви се усеща, че не харесвате особено генерал Радев?
- Някои читатели ми казват, че не съм бил прав, понеже не съм го познавал. Да, де, в замяна на това познавам всички свестни хора в страната от повече от четири десетилетия, работил съм с тях, представял съм ги на обществото, мнозина от тях съм и утвърждавал. Какво е направил обаче Радев, за да го припознае публиката за своя президент? Не е достатъчно само да си летял на някой изтърбушен МиГ.
Не харесвам случайниците в политиката. Пет години пиша за лапацалото Плевнелиев – Бойко го инсталира в президентството и така Случайното в нашия живот достигна кулминацията си. Пак ли ще се повтори това?

Сега пък трябва да живеем с утешението, че след Плевнелев всеки българин може да стане президент…

Нужни са ни истински състояли се хора, с мащабно мислене, които да провиждат Българската Съдба - особено днес, когато Светът е загубил посоката си и изглежда като изтърбушен.
В какво се беше състоял, впрочем, Плевнелиев – освен може би като ирландска овчарка в предишния си живот, макар че няма доказателства и за това. На нас вече до смърт са ни нужни цялостни личности, състояли се пред очите ни, със своя кауза, с изстрадани идеи за Отечеството, а не някакви финтьори и блъфьори.
Какви идеи има, впрочем, Радев, каква е политическата му годност, какво е разбирането му за мястото на България в днешния свят? Как си го представяте този човек да разговаря с Путин или Обама – освен да им иска автографи и да се снима с тях. Признаването на подобни пришълци е абсолютното крушение на политиката.
Иначе Радев сигурно е свестен човек - макар че, на негово място, всеки отдавна щеше да избяга от армия, командвана от колхозника Ненчев, който върти съдбоносни за държавата въпроси като синджирче около пръста си – сякаш е продавач на пъпеши на Женския пазар.

- Как преценявате поведението на Радев в конфликта между БСП (Нинова и АБВ) Първанов?
- Като самоубийствено. Първанов го хвалеше под път и над път – а генералът, който иска да става президент, вече не му вдигал телефона. Е, с такава лоялност ще стане хубав държавен глава. На негово място един смислен човек незабавно щеше да поиска тройна среща с Нинова и Първанов, и то публична. Но не го направи, а не вдига телефона като обидена любовница.

- Дали няма някаква скрита игра зад този конфликт между Нинова и Първанов?
- Би било по-приемливо, ако имаше - така щяха да се покажат като играчи от друг калибър. Но няма. Нинова е много директна, дори приповдигната и бърка. В една среда на политически мачизъм да се държи така, не е на добро, няма да я изтърпят дълго.
Първанов печели обаче от ситуацията. Навремето, той подстави Станишев като свой заместник в БСП - понеже онзи му бил носел усърдно куфарчето. А след това Станишев, с всичките си действия - користни или нелепи, всъщност лъскаше портрета на своя настойник. Сега Първанов пак изигра добре картите си: великодушно предложи Радев, онзи пък веднага се представи като неблагодарник. А на левия електорат пируетите на „Позитано“, които надминаха дори ония на великата балерина Мая Плисецкая, отдавна са им дотегнали. Първанов може да обере с лекота и вота на ония, на които им е омръзнала вече победоносната, славната, неувяхващата и пр. партия ГЕРБ.

- Конституцията няма ли да се окаже пречка пред Първанов?
- Конституцията се нуждае от тълкуване, а то се извършва от Конституционния съд. След като обаче Слави им „разпра“ задниците, с извинение, а те дори не премигнаха, всичко е възможно.
Филип Димитров, който вероятно се е опазил от неловката ситуация с разпорването, ще гласува срещу питането за Първанов. Но в Съда има и сериозни юристи, които не са наградени заради вярна служба на „дясното“ като Фил Кенеди – независимо, че самото дясно отдавна го няма.
Дали Първанов може да се кандидатира, не е въпрос от викторина на Луканов и, според мен, не е с предрешен отговор. Някои иначе сериозни юристи търсят аргументи в дискусиите в Парламента, когато се е приемала Конституцията, а това не е сериозно. Факт е, че за въпросния казус тя не е писана на ясен български език, макар че той не е толкова двусмислен.

Навремето – в хаврата на 1990 година -депутатите изобщо не са си мислили, че един ден някой може да поиска трети президентски мандат. Тогава всичко се правеше на парче, с максимум ентусиазъм и минимум въображение. Изобщо, бяха като болшевишките моряци, които нахлуват в Смолни и първата им работа е да се изходят в безценните старинни китайски вази там.
Първите години на Прехода бяха Времето на Голямото Изхождане - а не провиждането в Бъдещето. И сега си е така.

- Напоследък наистина има доста сигнали, че Първанов може да се яви на изборите, тези дни и Румен Петков го намекна?
- Това „явяване“ е съпроводено с технически подробности, които също са в негова полза. Една хипотеза: Първанов обявява кандидатурата си в последния възможен момент. Отива на избори – и, да кажем, ги печели. Как и кога ще го спре Конституционния съд, след като до тогава няма основание да бъде сезиран? След изборите, опонентите му ще поискат тълкувателно решение от Съда. И той, какво – решава да бъде разкаран победителят? По-лошо от Смолни ще стане, там поне са напълнили само вазите.

- Но как ще се приеме евентуалното нарушаване на Основния закон?
- Както се приема всичко останало у нас – с тъга и примирение. На правозащитните организации ще им надебелеят вратовете още повече. След случаят с Бююк не последва революция, нали.

- На какво мнение сте по този казус?
- Законите бяха погазени, но сърцето ми е съгласно с решението турчинът да бъде екстрадиран – трябваше, поне в този случай, временно да се отдалечим от Големия Шантаж, на който тепърва предстои да се насладим.
Но пак не играхме, както трябва. Дълго време турчинът е бил абсолютен закононарушител – и още тогава трябваше да го разкарат. Но, за да го направят, трябваше да знаят, кой е, всъщност, Бююк. Това е проблемът – стъпват по жаравата, а не я усещат навреме. Това не е някой селски кмет-дерибей, та да го търпят безкрайно.

Бююк вече е минало – макар че с неговия случай тепърва ще се злоупотребява.
Ами другите като него? Трябва незабавно и без никакви скрупули да ги разкарат далеч от тук, няма друго решение. Но ние с нашите цигани-насилници не можем да се оправим, какво остава за другото.  

- Веднъж написахте, че, вместо да се борят с идеи, партиите изчакват да обявят кандидатите си и се надхитрят?
- В същност, това продължава и до момента. БСП и АБВ обявяват кандидата си, сетне той се оказва кандидат на Инициативен комитет, после пък АБВ го зарязва и пр. Всичко се дължи на факта, че Бойко продължава да се ослушва, не е сигурен, кой ход е печеливш за него. Радев е ниска топка - и Бойко няма да се яви. Първанов обаче може да се окаже висока топка…
Освен това, има и още нещо. Защо да сме сигурни, че Слави окончателно се е отказал – възможно е и той да изчаква. Какво, като е подписал договор с Би Ти Ви – няма проблем временно да замрази участието си в шоуто и да влезе в кампанията.
Какво  ще прави тогава Бойко, ако е избрал, примерно, Цецка Цачева за свой кандидат? През деня Слави ще я поздравя с песните си, а всяка вечер Краси Радков ще я играе в шоуто.
Но, тъй или иначе, и докрай няма да има битка с идеи, няма кой да ги изговаря. Бойко е практик, строител и пр., харизмата му е вербална - но в лафовете на крак, в късите, разговорни форми, в които можеш да допуснеш по-малко грешки, макар че и в тях сбърка напоследък на няколко пъти.
Както я карат, може да няма и предизборни телевизионни дебати, като нищо. Как си представяте Радев да полемизира за външната ни политика, кога ще свари да се изучи – и това не се отнася само до него?

- Ако, все пак, се проведат телевизионни дебати, какви въпроси трябва да  задават на кандидатите?
- Първо, трябва да ги питат, защо искат да станат президент – този въпрос трябва да им го зададат поне 3 пъти – от опит знам, че това е моментът, когато нашите политици не издържат и могат да кажат и нещо честно…
И друг един въпрос, много важен: Какво е демокрацията, чие определение е най-близо до разбиранията им? Ще бъде голяма забава. Едва ли някой ще се сети, примерно, за думите на Карлайл – „Демокрацията никога досега не е успявала да направи много, освен да отрече сама себе си“

- Между другото, вие реагирахте остро на атаката на Слави Трифонов към съдиите от Конституционния съд. Опасявате ли се, че това може да развали приятелството Ви със Слави, който се обръща към Вас с "Учителю"?
- Реагирах по-скоро с тъга. А за приятелството - той ще си реши, това си е негова работа.

- Слави често атакува противниците си с песни. На политиците посвети песента "Няма такава държава", а на съдиите - "Ще ви скъсам гъза". Печелившо оръжие ли е това?
- Очевидно. С първата песен е прав - всеки може да го потвърди. С втората наруши мярката - но щом нямаше реакция, това означава, че мнозина заслужават да ги порят.
Виж и медийната ни среда: когато в шоуто скъсаха портрета на Плевнелиев, се вдигна вой до небето. Но за разпорването си мълчаха. Може би вече са свикнали с всевъзможните форми на разпорване.
А Плевнелиев толкова пъти се е изплювал върху Историята – да не припомням конфузните му изпълнения на Трети март, злоупотребите с Апостола, за Русия и близкото ни минало да не говорим. Скъсването на портрета е само едно погалване, нищо повече.

- Докъде ще ни изведе слободията в телевизиите?
- Тя вече ни е извела до блатото, нагазили сме в него до шията. Имам един
кеворкизъм по този повод: „Телевизията потъва като рибарска гемия, с трюмове, пълни с развалена риба - шоупрограмите, правени под индиго“.
 
- Как оценявате реакцията на журналистите от сутрешните блокове на Би Ти Ви и Нова телевизия по време на интервютата им с министър-председателя?
- С Бойко не може да се излезе на глава, това е ясно, той е проклет монологист, макар че насаме е много внимателен слушател. Но на телевизиите им е хванал цаката. Във всеки случай, напоследък Антон Хекимян има по-голям успех с него, като цяло добре напредва в занаята. Изненадващо и Иво Никодимов от БНТ направи много добър разговор – понеже от дълги години е поклонник на Бойко, а той, като усети това, винаги става по-диалогичен.
Иначе, сякаш очаква всеки момент някой да го залее с кофа вряла вода.
А пък един от водещите на Нова телевизия тържествено заключи, в края на разговора с Бойко: „Добре, този път не се скарахме“. Нелепа изцепка - ТЕ и той, а пък не се скарали… На Бойко тия пък са му най-удобни – ерчат се отвън, а от вътре са меки като желе.

- И на тези избори ли ДПС ще държи ключа от победата?
- Най-вероятно. И е сигурно, че ако отворят пред някого вратата към победата, това ще бъде БСП. Стига и Нинова да не се зарази от неестествената грандомания на Станишев, заради която Калфин загуби през 2011 година.

Бойко няма да работи с ДПС - в това отношение е последователен.

Освен, ако на Императора от Анкара не му се прииска друго. Тогава пак сами трябва да се оправяме, а нямаме силици за нищо. Меркел изобщо не се интересува от този мач.

- В една от последните си статии, посветена на кретенската ситуация с Далил, предупредихте Борисов, че не може да разчита на службите. Смятате ли, че той споделя мнението Ви?
- Е, такива проникновения в Бойко са по силата само на астролога от президентството. Службите са поставени в свръхкритична ситуация, а отношението към тях е все същото – меко казано, нелепо. Те са обезверени от липсата на достатъчно потенциал, а също и от непрекъснатите политически вмешателства.
Впрочем, дори службите на Велика Америка изнемогват в борбата с тероризма.

Ето ви един любопитен факт. Официално в САЩ действат седемнайсет разузнавателни агенции, те работят с близо хиляда и триста държавни организации и две хиляди частни компании, разположени на десет хиляди различни места в страната. Разузнавателната общност ползва услугите на почти един милион служители, една трета от тях работят в частни компании с достъп до секретна и свръхсекретна информация. Така тя заема второ място в списъка на националните работодатели, отстъпвайки единствено на веригата „Уолмарт“, която има с около 30 процента повече служители от нея.

- Кога да очакваме най-новата Ви книга, посветена на Плевнелиев, когото мнозина продължават наивно да наричат президент?
- В навечерието на изборите. Нейното предназначение обаче не е по някакъв начин да повлияе върху тях, в никакъв случай. А нещо съвсем друго – да ни разтуши в някаква степен, като ни припомни най-забавните истории от „Дондуков“ 1 – истории, които ни водят по светлия път към Блатото.

- Как озаглавихте книгата?
- „Плевнелиев – президента на Бойко. Истории от един мандат“.

Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ

Бел.ред.: Поради технически причини е допусната грешка в заглавието на интервюто, която вече е коригирана