За северозападния българин Европа стига до ... Зайчар и Бекет
Навремето за нас Сърбия беше Запад, днес привлича с вкусна и евтина храна
Градът с около 40 000 жители се намира само на 11 км от ГКПП „Връшка чука”. Въпреки че Сърбия не е в Европейския съюз, минаването на границата става лесно и бързо – само с лична карта. И най-неориентираният нашенец няма как да се обърка в Зайчар. Главната улица почва от входа на града и стига на централния площад, където се издига паметник на падналите във войните и чешма за морните пътници. Но да идеш в Зайчар и да пиеш вода е повече от срамно. В многобройните кръмички, сгушили се под сенките в страничните улички, се сервират дюлева и крушова ракия, пиво и вино. Туристът няма нужда от джипиеси или карта – ароматът на скарите придърпва от далеч като с въже гладните и жадни гости. В почти всяко заведение има меню на български, а част от ястията са като излезли изпод бабините ръце на село. Няма начин обаче в Зайчар да не опиташ вълшебната сръбска скара. Най-добре е да се поръча плато „асорти” – плескавици, вешалици, чебапчета и ребърца струпани в огромна чиния, правена като за някой балкански Гаргантюа. А цените са повече от народни – обед за петима с бира, скара и домашна погача, с полепнали по нея въглени, излиза около 3000 динара с бакшиша за келнера./1000 динара са 16 лева/.
След юнашкото хапване и пийване мнозина поемат на разходка до зайчарския пазар. Там всичко е произведено в селските градини в района и, макар и без европейски субсидии и стандарти, е екологично чисто и изключително вкусно. Цървената паприка / червените чушки/ е по 110 динара килото, картофите – по 45 динара, любениците – по 23 динара. Любителите на качествените продукти обхождат и многото магазини по улиците с надписи „Млекара”, „Пекара”, ”Сладка куча”. Навсякъде се предлагат пресни и дъхави продукти, които напомнят, че храненето може да е ритуал и празник, а не руска рулетка с продукти, пълни с вредни химикали. „Абе, брачо, що направихте с вашите меса и зеленчуци, бе? Преди време бяха супер, а сега са като картон! Като одим на гости у вас си носим всичко оттука”, съчувствено пита побелял сърбин, докато реже в магазина си буца меко овче сирене.
Заситилите вече апетита си туристи, могат да се отдадат и на културни занимания в Зайчар. Макар и не голям, градът има дълга и славна история, съхранена в местния Исторически музей и етнографската сбирка в Радулбеговия конак. Народните носии, плетените покривки и дървени мебели са почти като в нашенските торлашки къщи. Все пак до първите десетилетия на 20 век градът край река Тимок е бил населен основно с българи. Историята, която дълго време ни е делила обаче, сега ни обединява, убеждават се родните туристи. Най-интересен и заслужаващ внимание е античният град Феликс Ромулиана. На 11 км от Зайчар се простират останките от римски дворцов и мемориален комплекс, построен през 3-ти век от Гай Валерий Галерий Максимиан. Сред зелени площи и дървета се издигат защитни стени с 20 кули, зад които са дворецът на императора, базилики и термални бани. Пространствата са изпълени с изящни колони и скулптури , а между тях се открояват невероятно красиви мозайки.
Комплексът Феликс Ромулиана е обявен за част от световното културно наследство и е под защитата на ЮНЕСКО. Местните жители го наричат Гамзиград и го свързват с легендата за богат болярин, който имал 3 дъщери – Вида, Кула и Гъмза. След смъртта му щерките разделили бащиното наследство и така се появили три града – Видин и Кула в България и Гамзиград в днешна Сърбия.
Преди да поеме обратно към България човек може да изпие и ароматно и силно кафе в някое от кафенета край централния парк на Зайчар. „Интересът на българите към съседните сръбски градове е голям. По времето на социализма като съседи бяхме разделени и сега наваксваме с опознаването и контактите си. Парадоксът е, че тогава за нас Сърбия беше Запад, а сега се оказва, че те са съхранили много повече традициите и самобитността си, докато ние сме се глобализирали май прекалено”, споделя Валери Любенов от Лом.
Кратки, но хубави и отморителни за налегнатите от проблеми българи са и еднодневните посещения по румънското крайбрежие на Дунав. Доста от жителите на Враца, Оряхово и Козлодуй в почивните дни си организират кратки екскурзии до Бекет. Градчето с около 3000 жители се намира срещу Оряхово и с ферибота до румънския бряг се стига за около 20 минути. Цената на пътуването без автомобил е 1 евро или два лева на човек. Бекет е на около 2-3 км от Дунав и в него няма кой знае какво за разглеждане. На самия бряг обаче се издига малък, но уютен ресторант с градина и плаж. Кухнята е добра и освен пиците, приготвени в истинска пещ, се предлагат и местни специалитети като мамалига със сирене. Цените на ястията са между 10 и 16 леи. /10 леи са 4,61 лева./ Специално за българи заведението приготвя и „Салата Булгаряска” за 9 леи. Румънската бира е 5 леи, а изцедена от пресни плодове лимонада с лед струва 7 леи. Сметките се поднасят с цени в леи, левове и евро. Всеки плаща както иска. Чадърите, шезлонгите и ситният пясък край Дунав са напълно безплатни. Е, плажът не е като на Карибските острови, но пак е чужбина, макар че през реката се червенеят покривите на Оряхово. „Организирането на български купони в Бекет е много популярно. Нашенци тук празнуват рождени дни, юбилеи… Веселим се до среднощ – последният ферибот тръгва чак в 24 часа!”, разказва учителката Ани Цветанова. Понякога, ако няма достатъчно автомобили, румънските моряци не бързат много да поемат с ферибота към България и чакането на брега може да е бая дълго. Тогава някои българи се сещат, че край Бекет на 29 май 1876 г. Ботев с четата си пленява кораба „Радецки” и го насочва към Козлодуй. Но на пристанище Бекет за съжаление няма паметна плоча за този велик миг от родната ни история.
Последвайте ни
0 Коментара: