Човешките съдби и житейските истории на деца, осиновени още при раждането си, които дори са нямали представа за това, че биологичните им корени са съвсем другаде, а не в дома, в който растат, са много. Повече от пъстра е палитрата на синове, дъщери, братя и сестри, които в даден момент на живота си разбират, че всичко, в което са вярвали до момента за произхода си, е било абсолютна измислица. Сблъсъкът с реалността при всеки е бил различен и субективен, но при повечето от тях има едно сходство – непреодолимата нужда да открият биологичните си близки. Нужда, която не намира своето естествено удовлетворение поради простата причина, че има законови пречки. Именно затова от няколко години насам те искат да бъде премахната тайната на осиновяването и да могат спокойно да стигнат до своите корени. Докато това обаче се случи, ще продължават да се роят чудновати и изпъстрени с различни емоции случайни срещи на братя и сестри, майки и синове… „ШОУ“ е разказвал по своите страници не една и две подобни истории, всяка от които води началото си от един феномен във виртуалното пространство – страницата във фейсбук „Търсим се“. Създадена именно с цел да могат хора, разбрали по един или друг начин, че са осиновени, да търсят своя биологичен произход, страницата, вади на бял свят съдбите на стотици, истината за чиито животи лежи в прашлясалите архиви на институциите. 

„Търсим се“ е създадена от варненката Марияна Желева и се администрира от още две дами – открили благодарение на нея своите корени, и има за цел да помогне на осиновените да научат истината за себе си. Благодарение на тази страница не малко хора успяват да се сдобият с изключително важна информация като това, че страдат от едно или друго наследствено заболяване, че съседът, когото са погледнали с по-особени учи на симпатия всъщност е техен брат, или просто – да открият отдавна търсеното си семейство. „ШОУ“ ще ви разкаже две изключителни истории – на две двойки близнаци, които въобще не са подозирали за съществуването си. Какъв ли е шокът от това да влезеш в казармата, а в строя да видиш себе си? Каква е емоцията и чувството да разбереш, че има не просто брат, за когото никога не си подозирал, ами че той е и твой близнак? А какво ли е един човек, отново в родната казарма, да види своя съученик, който се прави, че не го познава, но всъщност да се окаже, че това е съвсем различен човек, който също не е знаел, че има брат близнак? Отговорите на тези въпроси могат да дадат само хора, които са го изпитали. Хора като 63-годишния Нако, срещнал във войнишкия строй своя близнак, като 44-годишния Пламен, който, като разбрал от свой набор, че с негов съученик са като две капки вода, успява да издири близнака си…

Безпрецедентен е случаят с 63-годишни столичани, родили се с имената Божидар и Богомил. Тяхната история разказва пред „ШОУ“ създателката на страницата „Търсим се“ Марияна Желева. С нея се свързал Божидар, чието име след осиновяването било променено на Нако, който разказал за своята съдба и тази на брат си, чието име сега е Христо. „След раждането си на 5 юни 1953 година в София той бил разделен с близнака си и осиновен в Петрич, а другото бебе – в Перник. Дълги години никой от двамата не подозирал за съществуването на другия. Докато станали на по 21 години…“, разказва пред наш репортер Марияна. Двамата близнаци се срещнали съвсем случайно в казармата, а като се погледнали, просто онемели. „Те са еднояйчни близнаци и приликата им е поразяваща. Запознали се и започнали да се разпитват кой откъде е. И така разбрали, че двамата са осиновени, а оттам не било никак трудно, пък и единственото логично обяснение било, че са близнаци“, разказва още Желева. След като се уволнили от армията обаче, станало така, че както се открили, така се и изгубили – оженили се и всеки си хванал неговия път. Случайно или не, животът отново ги срещнал. Всъщност Христо бил ходил в Петрич да потърси брат си, но неговите родители не го приели добре. Самият Нако споделил в „Търсим се“, че семейството, осиновило брат му, били прекрасни хора, а неговото – не толкова. След известно време Нако започнал работа в сферата на машиностроенето в Радомир и там успял да разбере от свои приятели, че биологичната им майка се казва Дарина Иванова Стоименова и живее в село Прибой. Той искал да се види с нея, за да разбере какво я е принудило да ги остави за осиновяване. Но в никакъв случай не целял да й създава проблеми, защото предположил, че тя вече има друго семейство. Сега Нако и Христо стоят и чакат знак от съдбата, която да им покаже, че е настъпил моментът да срещнат своята майка. Друга, не по-малко вълнуваща история е тази на родените на 13 април 1972 година Пламен и Тихомир. Те проплакали в плевенската болница, а веднага след раждането си били оставени за осиновяване в Дом за деца, лишени от родителска грижа „Детелина“. „Впоследствие, когато са били на около 8 месеца, са били разделени при осиновяването си“, разказва пред „ШОУ“ историята на братята приятелката на единия от тях – Тихомир. Именно Женя е човекът, който се свързал със страницата „Търсим се“, за да потърси помощ от името на близнаците да открият своята родна майка, след като самите те вече са се намерили. „По непотвърдени данни името на едно от децата е било Петко или Петър. За съжаление осиновителите му не желаят да споделят повече информация или не знаят. Моята свекърва първоначално е взела Пламен, но впоследствие го е върнала, защото уж имало здравословен проблем. Като върнали детето, мислели, че е починало и след това вече довели Тихомир – моят мъж“, разказва Женя. 8-месечното бебе било отведено от своите осиновители Цветана и Нори в плевенското село Тотлебен. Недълго след това и братчето му Пламен имало своите нови родители – Ана и Иван, които пък го прибрали в дома си в ловешкото село Румянцево. Като поотраснал, Пламен научил от своите родители, че всъщност е осиновен. Деликатно във вече една по-зряла възраст, когато преценили, че ще възприеме новината, те му казали, че не са му родни майка и баща. Казали му също така, че има и брат. Цветана и Нори обаче не обелили и дума пред Тихомир за неговия биологичен произход и това, че има близнак. Така или иначе Вселената намерила своя баланс – съдбата срещнала двамата братя след казармата. Това се случило, след като съученик на Тихомир попаднал в едно казармено отделение с другия близнак. „Това момче, като видяло Пламен, му се усмихнало и го заприказвало. Започнало да му говори така, все едно се познават от години, защото го помислил за Тихомир. Пламен съответно го погледнал странно и му казал, че го вижда за пръв път в живота си. А съученикът на Тихомир от своя страна си помислил, че нещо се шегува. Накрая обаче разбрал, че май наистина Пламен е сериозен в това, което му казва“, разкрива Женя. Двамата наборници започнали да си говорят и да нищят историята. Въпросният съученик на Тихомир разказал на неговия близнак, че години наред е бил в един клас с човек, който удивително прилича на него и че няма как да не са братя. И малко след като се уволнили – близнаците били на 21 години по това време, Пламен решил да издири брат си. Взел един свой приятел за кураж, запалили колата и тръгнали към Тотлебен. Още като стигнали и се разходили на мегдана, на местните им направило впечатление изключителната прилика на новодошлия с Тихомир. „Даже някакви хора, които първо срещнали Пламен, а после се засекли и с Тихомир, му казали: „Абе, да знаеш – или преди малко те видяхме на съвсем друго място, или някакъв човек много, ама много прилича на теб“, разказва Женя, споделяйки спомените на двамата братя. Малко след този разговор настъпил и моментът на трудно описуемата среща между двамата близнаци. Пламен се оказал пред брат си, а Тихомир останал без думи. „Здрасти, аз съм брат ти…“, чул той. И след кратък ступор възкликнал: „А… ама аз имам брат!“. Двамата се усмихнали и прегърнали. „Оттогава те са в много близки отношения - помагат си, ходят си на гости, уважават се много. Приличат си по много неща, но и по също толкова се различават“, разказва Женя. По думите й и двамата близнаци са много харизматични като хора и често успяват да провлекат хорското внимание. Но и също така – не обичат да бъдат във фокуса му, а по-скоро да са в сянка. Любители са на високите скорости, с едната разлика, че Тихомир е фен на моторите, а Пламен на бързите коли. В момента и двамата се занимават с изкупуване на черни и цветни метали, като Тихомир, който вече се занимавал с този бизнес, подал ръка и на брат си Пламен да си отвори пункт.


Единият усетил операцията на другия

Приятелката на Тихомир, като човек, който се занимава с астрология, забелязала, че той и Пламен имат изключително сходни съдби. „В живота на близнаците няма случайни неща. Преди две години на Тихомир му правиха операция. В този миг брат му колабира в болницата, докато чакахме да премине операцията. Съвзе се, когато упойката пусна Тихомир. Само това, което ви казвам, е доказателство за неразривната връзка помежду им“, разкрива Женя. И разказва, че съвпаденията и сходствата в живота на двамата са толкова много, че просто преминават в закономерности. „И двамата имат по един брак зад гърба си с жени, които имат по едно дете от предните си връзки – момичета на сходни години. Раждат им на тях по едно дете – момчета, които са с по няколко месеца разлика. Впоследствие и на двамата братя съпругите им заболяват психически и ги напускат. И Пламен, и Тихомир до момента сами отглеждат и собствените си деца, и припознатите. След това създават нови връзки – Тихомир с мен, а Пламен с друга жена, с която сме една зодия – Везни. Да не говорим, че осиновителите на двамата също са еднакви зодии. Няма случайни неща…“, разказва Женя.


Пламен и Тихомир

Искат да открият биологичната си майка

Малко след като Тихомир претърпял операцията от херния през 2014 година, двамата със своя близнак решили да започнат да издирват своята биологична майка. „Никой от тях не получи съдействие в тази посока от своите осиновители. На Тихомир майка му не иска и да чуе и не дава никаква информация за биологичните родители. Към момента само се знае, че най-вероятно те са били студенти в Медицинския университет в Плевен. За съжаление при направен опит да потърсим повече информация беше ни отказано. Опитахме се да намерим връзки, в началото хората се съгласиха да съдействат. Но в един момент се дръпнаха, почти на финала. Не пожелаха да разкрият“, разказва Женя. И добавя, че мотивът на двамата братя да открият корените си не е по някакъв начин да търсят сметка на своите биологични родители или да им искат нещо, а просто да знаят кои са. „Те са големи хора и имат всичко, от което имат нужда. Без едно – да знаят откъде идват, какви са гените им. Най-малкото от медицинска гледна точка имат право да знаят това.


Петя, детето, което не прегърнах – неразрешеният случай

Марияна Желева, която е създателка на страницата „Търсим се“ във фейсбук, припомня какъв всъщност е генезисът на този феномен. „Случаят, който ме вдъхнови за създаването на тази страница, е една друга - „ Петя - детето, което не прегърнах“, и е познат вече на всички хора. Благодарение на изповедта на тази биологична майка много други жени с подобна съдба събраха смелост и се свързваха с нас, за да потърсят децата си. Ирония на съдбата е, че сме разрешили безброй заплетени случаи, благодарение на тази страница много хора намериха изгубените си деца или биологични родители, но ние все още продължаваме да търсим нашата Петя, която е родена на 25.02.1975 г. в Шумен от младо момиче, принудено от своите родители да остави детето си за осиновяване. Причините да се случи това е внезапната смърт на бащата, който е бил в казармата“.


Марияна Желева:
Зад тайната на осиновяването вероятно се крият кражби на бебета!

„Мисля, че в момента държавата не отнема правото на осиновените да познават своите биологични родители, но им е отнела правото да знаят и познават своите биологични братя и сестри, които също са били дадени за осиновяване и вече осиновени. Имаме други подобни случаи, в които брат и сестра, осиновени от различни семейства, се намират и са в прекрасни отношения. Има много осиновени, които търсят биологичния си произход, водени от единственото желание да познават своите братя и сестри. Може би държавата трябва да дава информация на осиновените за техни братя и сестри, които също са били оставени за осиновяване и осиновени по-късно. Лошото е, че хора, които са оставени за осиновяване, а не са били осиновени, не разполагат с информация за биологичната си майка освен нейните три имена, макар че носят нейните фамилни имена“, обяснява пред „ШОУ“ Марияна Желева. Тя припомня и нещо друго, което носи плашеща информация – разкрити напоследък случаи на търговия с бебета. „Навремето също е имало голям скандал за кражба и продажба на бебета. Ако не ме лъже паметта, имаше подобен случай в димитровградска болница от двама доктори, които са били син и баща. В този ред на мисли започвам да се съмнявам, че държавата няма интерес да отпадне тайната на осиновяване както е във всяка една друга европейска държава, защото ще излязат наяве много случаи, в които осиновяванията не са били редовни“, смята Желева. И добавя, че много от осиновените стигнали до архивите и откриват, че техните дела липсват. „Папките са там, но празни. Тази „немарливост“ дали е случайна, или си има обяснение, което ще разберем след промяната на закона?“, риторичо пита тя.
 

Подготви: Орлин ФИЛИПОВСКИ