Вече 26 години една от най-мръсните тайни на прехода се потулва. Какво се случи през нощта на 26 август 1990 г.? Как стана така, че от прозорците на сградата с петолъчката на върха – „символ на чужда държава и идеология” и причина за палежа, едновременно лумнаха огнени езици поне от 8 страни? Истината никога няма да бъде изречена, защото има замесени много интереси, признава след доста години един от следователите. „Изследователите” по въпроса внушават и до днес, че подпалвачите са манипулирани лумпени, пиромани и психопати, пише в последния си брой вестник "ШОУ".

Би могло да се каже, че драмата с пожара започва с Пламен Станчев, който заплашва да се самозапали, ако от Партийния дом не бъде махната петолъчката. Лидерът на „Подкрепа” Константин Тренчев също предупреждава, че ако знамето и петолъчката не бъдат свалени, сградата може да бъде щурмувана. Това действително се случва и около 23 ч. вечерта тя изведнъж пламва. По-късно ще се изчисли, че са разграбени 94 помещения.

Истината за огнения саботаж не е установена със съдебно решение, но явно тя се спотайва в събитията през тези десетина месеца от 10 ноември 1989 г. до 26 август 1990 г. и със сигурност не може да се търси в „лумпенизираната тълпа” – в огромната си част просто сеирджии на зрелището. Какво всъщност се случва в този период?





Връщат се имената на преименуваните турци и мюсюлмани. На 3 април 1990 г. БКП става БСП. Закриват се партийните организации по месторабота. Над 10 000 партийни работници „остават на улицата”. В МВР след инфарктни умувания и съвещания са уволнени и пенсионирани стотици офицери от Държавна сигурност. На кръглата маса се докладва, че ДС е вече бивша. На 29 март 1990 г. кабинетът на Луканов обявява мораториум върху плащанията по външния дълг на България. Страната изпада в тежка финансова криза. Пак през този период българите научават за лагерите край Ловеч, Белене и Скравена. През юни 1990 г. се провеждат избори, предшествани от стохиляден митинг на опозицията около Орлов мост. СДС предвкусва изборна победа, но неочаквано изборните резултати му поднасят чаша студена вода, а привържениците му са потресени. Избрано е Велико Народна събрание, което почва да пише нова конституция. На 12 юни започва студентската стачка. На 5 юли Петър Младенов е принуден да подаде оставка. На 11 юли Движението за гражданско неподчинение прави Града на истината. И накрая – на 1 август, парламентът избира Желю Желев за президент. 25 дни след неговото избиране пламва Партийният дом. Пожарът е загасен, но само след три месеца Луканов е принуден да подаде оставка на второто си правителство. Стоките от магазините изчезват, а опашките пред тях стават все по-огромни. Появяват се купоните за храна и бензин...





Не е трудно да си врачка, за да се досетиш, че преди това някой шаман от стария или зараждащия се нов елит отсича, че трябва нещо да се направи, защото спиралата на народното недоволство се вие неуправляемо.

Откъде започва и къде свършва теорията на конспирацията за мистериозния палеж? Малко преди пожара Пламен Станчев и отец Амбарев обявяват, че ако до 20,30 часа на 26 август 1990 г. не бъде взето решение за сваляне на петолъчката, ще се самозапалят. Вечерта под петолъчката започват да се събират протестиращи. Същата вечер на телевизионния екран цъфват Радой Ралин и мъченикът от Белене Йосиф Петров. Те отправят призив към Желю Желев да бъде предотвратен опитът за самозапалване на Станчев и Амбарев. Странно, но телевизионното им обръщение предизвиква обратен ефект. След него хората наизлизат и започват да пълнят площада пред Партийния дом. Случва се нещо още по-странно – вместо самозапалване в омразната сграда с петолъчката пламва пожар на долните етажи. Не един и двама свидетели непривикани официално да дават показания, по-късно под сурдинка ще се разприказват, че почти във всяка стая откъм „Дондуков” на долния етаж е имало бели четвъртити 5/6 литрови бидони със спирт за горене, ацетон и други запалителни течности. Тези бидони няма как да бъдат внесени непосредствено преди или по време на пожара, защото сградата е обградена от плътен хорски кордон, а кибиците са вперили погледи най-вече към входовете и прозорците на първия етаж. Към 5,30 ч. сутринта, когато пожарът вече е загасен, според пожарникарите се оказва, че тези бидони имат най-голям принос за разрастването на огъня. И отново се случват чудесии, този път при разследването. Следствието не открива абсолютно никакви факти, че е имало подобни бидони!? В първите часове след началото на пожара други очевидци твърдят, че вътре са се движели хора в камуфлажни униформи. Други пък се кълнат, че преди палежа от сградата са изнесени метални каси и натоварени в камиони, операцията е извършена под погледа на маскирани командоси с палки. Велислава Дърева пък обяви в типичния си стил, че Пламен Станчев не е имал никакво намерение да се пали, а шинелът му бил напоен с вода, защото пушила на една крачка от него и нищо не пламнало!? По време на целия екшън вътре в Партийния дом е имало хора от БСП и служители в сградата, ако не слагаме в сметката неясните маскирани субекти и особено тези с противогазите в мазетата, които на различни аматьорски видеокадри ту се мяркат, ту изчезват като призраци в мрака и дима.





Не че е задължително да се смята за прекалено „случайно съвпадение”, но по време на пожара от страната отсъстват и Желев, и Луканов. Факт е също така, че е горял архивът на ЦК на БКП за 1989-1990 г. След пожара той просто се изпарява. При следствието никой не повдига подозрението дали огънят не е бил контролиран и насочван. Защото факт е също, че най-пострадалите от огъня са двете помещения, в които са били документите на финансовите служби. Много трудно може да се обори хипотезата на съвестни експерти и хора на службите и полицията, за които е безспорно, че са подпалвани стаи, в които са се съхранявали ключови и „опасни” за БСП документи – за финансирането на партията, за изнасянето на капитали, за секретните решения на Политбюро и т. н.





А ако Пламен Станчев не е имал намерение да се пали, а е бил един от манипулираните провокатори на събитията от нощта на 26 август, то едва ли по време на следствието щеше да бъде влачен и бит като куче на разпитите. Днес Станчев живее в неописуема мизерия в нещо като барака. За сметка на това режисьорката Малина Петрова твърди, че по време на разследванията си и снимките за филма си нееднократно се натъквала на мутри от предния фронт на палежа, които нито са разследвани, нито са съдени, но веднага след пожара върху тях почват да се сипят блага като от рога на изобилието – скъпи коли, скъпи магазини и имоти в центъра на София. Как става това?

Славей КОСТАДИНОВ