Защо политиците по света и у нас не обичат генералите

<strong><span style="font-size: larger;">Европейски практики</span></strong><br /> <br /> Най-напред, разбира се, следва да си припомним за великия Наполеон Бонапарт - за 19 години провел 12 военни кампании, в които спечелил над 60 сражения. Той реално няма живот извън армията - на 24 години става бригаден генерал, на 26 вече командва Италианската армия. Разпуска Директорията и става Първи консул на държавата, а на 35 години се провъзгласява за император.<br /> Генералите се изявяват основно при войни и често стават национални герои, а едва след това влизат в политиката. След Ватерлоо обаче за Европа следват сравнително мирни години, нарушавани от революции и войни за национално освобождение и обединение. Генерали обикновено са монарси в някои страни.<br /> <br /> Първата по-сериозна европейска война е Френско-пруската (1870-71 г.) В нея взема участие като пруски генерал бъдещият (макар само за 99 дни) германски кайзер и крал на Прусия Фридрих ІІІ. Впрочем неговият предшественик Вилхелм І, както и наследникът му Вилхелм ІІ също са били генерали.<br /> <br /> Преди 100 години в Егейско море пред Дарданелите кръстосват воля и ум турският генерал Мустафа Кемал и първият лорд в британското адмиралтейство Уинстън Чърчил, инициирал и ръководил злощастната операция в Дарданелите. После турският генерал се превръща в национален герой, печели почетното име Ататюрк и става президент на Турция. Що се отнася до сър Чърчил, той на два пъти ръководи като премиер Великобритания.<br /> <br /> Пример е и германският национален герой от Първата световна маршал фон Хинденбург, 7 години президент на Германия и свален безкръвно от самия Хитлер.<br /> <br /> И Франция дава два примера. На 84-годишна възраст героят от Вердюн маршал Филип Петен поема ръководството на сателитния прогермански режим във Виши, после едва спасява смъртната присъда.<br /> <br /> Другият френски пример е емблематичен &ndash; Шарл дьо Гол. Интересно е, че маршал Петен по-рано бил негов командир и кумир. Герой от Първата световна война и генерал от 1940 г., той ръководи Съпротивата на Франция против нацистка Германия. После е премиер на Франция и два мандата президент (1959-1969 г.).<br /> <br /> Няколко думи заслужава Бърнард Монтгомъри &ndash; изявеният британски главнокомандващ на 21-а група армии по време на Втората световна война. Достигнал заслужено върха на военната йерархия, единствено монархията във Великобритания и фигурата на Чърчил са пречка да стане ръководител на страната.<br /> <br /> Югославският маршал Йосип Броз Тито е ръководител на антихитлеристката съпротива в страната, а от 1945 до 1980 г. е несменяем и неоспорим президент на Югославия.<br /> <br /> Словашкият армейски генерал Людвиг Свобода по време на войната бил командир на 1-и чехословашки армейски корпус в състава на Съветската армия. Военен министър на Чехословакия. Следва изпълнена с възходи и спадове военна кариера. На 30 март 1968 г. е избран за президент на Чехословакия.<br /> <br /> Полският генерал Войчех Ярузелски също участва като млад офицер в полската армия, която воюва в състава на Съветската армия. После в родината си прави бърза военна кариера &ndash; ставайки на 33 години през 1956 г. най-младият генерал в Полша. Само след 9 години вече е началник на Генералния щаб, после в продължение на 15 години е военен министър. От 1990 до 1991 г. е президент на Полша.<br /> <br /> И едно малко отклонение: От лятото на 1946 г. в продължение на година и половина прославеният съветски маршал Георгий Жуков с измислени обвинения е последователно снеман от длъжността главнокомандващ на Сухопътните войски и заместник-министър, докато накрая е изпратен командващ Уралския военен окръг. Причината е в параноичния страх на генералисимус Сталин, че Жуков е достигнал върха на славата си и може да го измести.<br /> <br /> Впрочем съвременниците помнят съветския лидер Леонид Брежнев в помпозна маршалска униформа.<br /> <br /> <strong><span style="font-size: larger;">Американската традиция</span></strong><br /> <br /> И в САЩ генералите стигат до върховете на политиката и на държавата при войни. А те не липсват: Войната за независимост (1775-1783), във военните конфликти с индианците, Мексиканско-американската война, Гражданската война (1861-1865), Втора световна война (1941-1945). Всеки седми американски президент е бивш генерал.<br /> <br /> Първи в списъка заслужено се нарежда генерал Джордж Вашингтон - главнокомандващ на Континенталната армия по време на Американската война за независимост (1775 &ndash; 1783) и първи президент на САЩ (1789 &ndash; 1797).<br /> <br /> Андрю Джаксън е седмият (1829-1837) президент на САЩ. Прочут с избиването на индианци. Известен с определението &bdquo;твърд като стар орех&rdquo;. По времето на войната с Британия е повишен в звание &bdquo;генерал-майор&rdquo; заради битката при Ню Орлеанс на 8 януари 1815 г., в която с двойно по-малко сили разгромява 12-хиляден британски корпус (2600 убити) с цената само на 8 убити.<br /> <br /> Генерал Юлисис Грант командвал победоносната армия на Севера в Гражданската война, национален герой и 18-ти по ред президент на САЩ (1869-1877). Описван е като един от най&ndash;великите генерали на своето време и най&ndash;великият стратег на всички времена.<br /> Президентът Ръдърфорд Хейс (1877-1881) също се изявява като генерал по време на гражданската война.<br /> <br /> Джеймс Гарфийлд е третият президент-генерал от Гражданската война, повишен е като &bdquo;генерал-майор&rdquo; след битката при Чикамагуа през 1862 г. Убит като президент през 1881 г.<br /> <br /> Следват трима президенти, които не станали генерали, но страхотно се гордеят със службата си в армията: Теодор Рузвелт достигнал до полковник във войната с Испания, командвайки кавалерията и постигайки с нея знаменити победи. Франклин Делано Рузвелт служи като помощник секретар на флота и му остава верен цял живот. Следвоенният Хари Труман достигнал до лейтенант.<br /> <br /> Ето че достигнахме до емблематичния Дуайт Айзенхауер. Кадрови военен от 1915 г. През юни 1942 г. е назначен за командващ генерал на Европейския театър на операциите (ETOUSA). През 1943 г. получава четвъртата генералска звезда. През февруари 1944 г. е обявен за Върховен съюзнически главнокомандващ. В края на 1944 г. е повишен в чин армейски генерал, еквивалентен на маршал. След оттеглянето си от активна военна служба през 1952 г. генералът се завръща в САЩ като герой. Закономерно печели два мандата като 34-и президент (1953-1961). Малко известно е, че Айзенхауер е носител на званието &bdquo;Герой на Съветския съюз&rdquo;.<br /> <br /> Следват двама президенти &ndash; Джон Кенеди и Джералд Форд &ndash; които също са се гордяли с лейтенантските си звания от армията.<br /> Джордж Уокър Буш-старши е знаменателен с факта, че е последният президент на САЩ (1981-1989) ветеран от знаменитото поколение, участвало във Втората световна война. Преди това бил директор на ЦРУ (1976-1977). Не станал генерал, напуска армията със звание &bdquo;лейтенант&rdquo;, но по душа остава завинаги предан на армията.<br /> <br /> <strong><span style="font-size: larger;">А къде е България?</span></strong><br /> <br /> За първия български княз Александър Батенберг се знае, че като 20-годишен подпоручик от германската армия постъпва в руската и участва в Освободителната война. Интересно е, че според руски архиви на 15/27 април 1880 г. на Батенберг му е дадено званието &bdquo;генерал-лейтенант&rdquo; от руската армия. В България обаче не е парадирал с него и този факт е почти неизвестен.<br /> <br /> Много интересен е случаят с цар Фердинанд. Пристига от Виена като лейтенант през 1887 г. След 7 г. едва 35-годишен получава званието &bdquo;Мушир&rdquo; (маршал) от турската армия. Расте неудържимо във военната йерархия и на 6 януари 1916 г. като главнокомандващ става &bdquo;пълен генерал&rdquo;. След 12 дни е произведен &bdquo;фелдмаршал&rdquo; от германската армия, а само два дни по-късно (20 януари) става &bdquo;фелдмаршал&rdquo; и от австрийската армия. Обичал да се фотографира с целия си блясък.<br /> <br /> Цар Борис ІІІ, завършил Военното училище през 1911 г., от скромност (и по примера на руския император Николай ІІ) решил да не става генерал и останал полковник.<br /> <br /> А с какво ще бъдат запомнени досегашните ни президенти? Желев ще остане в историята не като президент, а като честен човек без абсолютно никаква предварителна подготовка и като отнесен философ, който преди това предложи понятието &bdquo;материя&rdquo; да включи части от субективната реалност.<br /> <br /> Петър Стоянов ще остане в историята, че беше неизвестен пловдивски адвокат, докато студентските дружества не го измъкнаха от нищото, а после от чужбина обясняваше какво всъщност е искал да каже на българите. За Росен Плевнелиев изобщо няма да бъдат хабени думи.<br /> <br /> Впрочем не беше ли и Русия поставена на колене от Борис Елцин и Михаил Горбачов? Западна медия наскоро закачливо и реторично запита ако сгромолясването на Русия бе спряно от един подполковник от КГБ, какво ли щеше да направи един генерал. В същата публикация беше припомнено как ЦРУ беше ръководено от бъдещия президент Буш-старши, чиято длъжност в Русия е генералска.<br /> <br /> Изкушаващо е да бъде припомнена уникалната мисъл на злощастен европейски политик с мустачки на български помак, че &bdquo;От всеки ефрейтор може да стане учител, но не от всеки учител може да стане ефрейтор&rdquo;. То може да бъде перифразирано в хипотетичното &bdquo;Не от всеки генерал става президент, но от никой президент не става генерал&rdquo;. Ефектно, но не е вярно! Защото малцина знаят, че българският държавен глава Тодор Живков беше двузвезден генерал от Военновъздушните сили. Не издържал сиромахът на ласкателите и се поддал на съблазънта да сложи в гардероба си генералска униформа. Все пак у него тщестлавието не взе връх и никога не се наконти като висш военен.<br /> <br /> <strong><span style="font-size: larger;">Политиците не долюбват военните и се боят от конкуренция във власта</span></strong><br /> <br /> Генералите изявяват най-вече по време на война своите качества на интелигентни, мотивирани и високо подготвени личности, но това естествено не допуска версията, че те едва тогава са станали такива. Във всички страни с нормални армии винаги има поне няколко генерали, които притежават потенциала да бъдат успешни президенти. Такъв беше например генерал Атанас Семерджиев. Впрочем той и генерал Ангел Марин бяха използвани за &bdquo;буксири&rdquo; &ndash; в определена степен Желю Желев спечели, защото избра за вице генерал Семерджиев, същия премерен ход направи и Първанов с Ангел Марин.<br /> <br /> Какви все пак качества, знания и опит задължително трябва да притежават президентите (държавните глави) и доколко генералите по света се вписват в тях, за да станат качествени лидери на държавите си?<br /> <br /> Преди всичко държавният глава трябва да е стожер и гарант за суверенитета на държавата, винаги да отстоява националните интереси и да олицетворява единството на нацията, да я обединява за постигане на национални цели.<br /> <br /> На второ място, това трябва да е надпартийна личност, не обвързана и не ангажирана с дейности в рамките на партии, макар да има своя политическа ориентация и неизявени пристрастия. Не обременеността с предишни партийни борби и вражди ще му позволи без проблем да изгражда необходимите връзки с целия политически спектър.<br /> <br /> Президентът трябва да притежава широк поглед върху структурата на държавата и функционирането на нейните механизми, наистина да има подготовка за Върховен главнокомандващ и глава на Консултативния съвет за национална сигурност. Не трябва да се пропуска широката обща култура, опит в дипломацията, задължително владеене на чужд език.<br /> <br /> Тези неща се &bdquo;имплантират&rdquo; у генералите по света още като курсанти (кадети), а в процеса на десетилетния кариерен растеж става естествен отбор на най-добрите, оформят се като лидери.<br /> <br /> Военните, които са работили съвместно с бившите началници на Генералния щаб генерал Михо Михов и генерал Никола Колев без колебание твърдят, че те щяха да са по-успешни президенти от досегашните.&nbsp;<br /> <br /> По начало политиците в света не обичат военните, защото в тяхно лице виждат изключително сериозна конкуренция във властта. Българските политици понякога се изкушават да цитират (анонимно разбира се, толкова им е общата култура) Жорж Клемансо, че &bdquo;Войната е твърде важно нещо, за да бъде оставена на генералите&rdquo;. Ефектна фраза, но невярна, поне за България. През миналия век именно политиците докараха на страната две национални катастрофи, от третата във Втората световна я спаси армията с пролятата кръв на Страцин и Драва.<br /> <br /> Генерал Румен Радев и генерал Съби Събев носиха достойно пагони няколко десетилетия. Формирането още като курсанти на изострено гражданско чувство постепенно се трансформира в държавнически поглед. Те са достойни да отидат на избори, а това, че може да се срещнат като представители на противоположни политически формации, е много добре &ndash; набедените ни политици ще получат пример за коректна изборна борба, в която ще се противопоставят идеи, а не компромати.<br /> <strong><br /> Ганчо КАМЕНАРСКИ, БЛИЦ</strong><br /> &nbsp;