Яничка Методиева има 15-годишна практика като адвокат по тежки наказателни дела. Много от тях касаят смъртта на деца и млади хора, чиито родители се борят за изясняване на истината и постигане на справедливо наказание на виновниците.  Методиева работи и по много казуси, свързани с родителските права на бащи, лишени от родителски права. Адвокатката направи силно впечатление на няколко Кръгли маси в  парламента по наболели въпроси, свързани със закрилата на децата в риск. Благодарение на нея и други активни уЯчастници във форумите, най-сетне бяха извършени кадрови промени в Държавната агенция за закрила на детето.

Методиева е от малкото юристи, които извършват и дознателска работа в помощ на клиентите си. Практиката й обаче доказва, че въпреки усилията на почтени юристи, съдът има последната дума и решенията му нерядко се разминават с обективните факти и морала. Според нея са необходими промени в законодателя, които да държат отговорни магистратите за постановените от тях решения, както и легализиране на частната детективска дейност, задължителен разпит на заподозрените и ползване на полиграфа като надежден доказателствен метод в дознанието. Тези дни, покрай протестите заради освободения и изчезнал турски гражданин-убиец на пътя, в обществото отново се надига гневна вълна срещу магистратите и за кой ли път изниква въпросът реформира ли се на практика българската съдебна система? Репортер на "ШОУ" потърси за коментар адвокат Методиева.

- Адвокат Методиева, във вашата практика има много и разнообразни случаи, които ви карат да критикувате съда за липсата на морал при постановяването на решения, особено когато те касаят живота на деца...
- Да, вие присъствахте на пресконференцията “Забравени досиета”, в която в. “ШОУ” взе активно участие и е отразявал казуси по детски смърти, обявявани с лека ръка за самоубийства, въпреки че в повечето от тях дознанието не си е свършило докрай работата. Родителите на децата със “затворени досиета”, освен че са загубили децата си, губят вяра и в българския съд. Но сега ви предлагам да говорим по проблемите, свързани със Семейния кодекс и домашното насилие. Все по-чести стават случаите, в които
 
бащи не могат да си виждат децата
 
Съдия-изпълнители се съобразяват с майките им, а самите деца са настройвани от тях срещу бащите. Деца твърдят, че не искат да виждат бащите си и това се счита за достатъчно да се спрат съдебните процедури, като не  се извършва принудителното изпълнение. Вие не можете да си представите, колко много такива случаи има и как в продължение на години – 4-5, не успяваме да стигнем дори до една среща на бащата с детето му!.. Съдия-изпълнителите отказват да извършат принудително изпълнение на съдебно решение, а другият проблем са социалните служители, които не само че не съдействат да се реши проблемът, ами го задълбочават, след което си измиват ръцете с т.нар. синдром родителско отчуждение. Напоследък направо се спекулира с това.  А си има процедури по семейно консултиране и работа на децата с психолог. Вместо това, какво правят социалните? - Пишат едни доклади, че децата не искат да виждат бащите си, и приключват въпроса. Това е не само непрофесионално, но и неморално.

- Ние отразихме казуса на един ваш клиент – Стамен Илчев, при който уж започна такава процедура за възстановяване на връзката баща-дете, но май още не е с детето си, въпреки съдебното решение...
-Точно така. В случая на Стамен, съдия-изпълнителят спря принудителното изпълнение на решението на съда въз основа на една заповед на   социалните от ОЗД  “Слатина”, с която назначиха 6-месечно адаптиране на родителя и детето. Но, забележете, в плана им не бе включена среща баща-дете, а предписание бащата да ходи на психолог, макар че той вече беше минал през тази социална услуга още по време на делата?!? След като минаха 4-5 месеца без каквото и да е движение на нещата, аз пуснах молба до съдия-изпълнителя, в която попитах дали има назначена среща баща-дете. Социалните нагло върнаха отговор, че Стамен
 
не искал да си вижда детето?!?
 
Естествено, не оставихме така нещата, и едва тогава социалните предприеха някакви процедури към центровете за социална подкрепа.


Стамен Илчев с майката на сина си Мая и двете деца 

- Но как така социалните де факто не се съобразяват и дори на практика възпират съдебно решение?
- И аз питам. Защото тази заповед на социалните е административна. Тя по закон не може да спре изпълнението на съдебно решение, но на практика виждате какво се получава. Съдия-изпълнителят се съобразява със заповедта им. Детето на Стамен няма майка, но има десетки други случаи, в които в подобна ситуация майките започват да водят дела по Закона за домашното насилие – за издаване на заповед  срещу бащите, за да възпрепятстват вече постановеното съдебно решение, като забранят на  бащите да виждат децата си.

- Но нали трябва да докажат, че реално има упражнено такова насилие...
- Ползват се всякакви механизми за удари под кръста и много от тези жени успяват да заблудят съда.

- От каква възраст нататък децата могат да бъдат разпитвани в съда?
- След 10-годишната им възраст. И знаете ли как се разпитват деца в съдебна зала?! - Първо, повечето съдии не допускат на тези разпити да присъстват адвокати и родители. Други допускат адвокатите и някои им дават право да задават въпроси. Някои разрешават адвокатът да присъства, но само да слуша, без да задава въпроси. Трети съдии искат да им подадеш писмено въпросите си към детето и оставят в зала социалните работници.
 
Т.е., няма единен регламент
 
няма единна практика на тези разпити в съда, което дава възможност да бъде деформирана обективността на преценката.

- А как е регламентирана законово т.нар. Синя стая, в която разпитват и малки деца – като това момиченце на зъболекаря от Варна, което е едва на 4?
- Синята стая е едно абстрактно понятие, въведено в закона без конкретика. Тя е регламентирана в Закона за закрила на детето, но без точни правила – кой и как може да разпитва едно дете. У нас Синята стая е въведена с оглед на европейските директиви, че социални работници могат да изслушват деца, независимо на каква възраст са те, но не навсякъде в страната има Синя стая и специалисти за нея. Ако направим една справка какви са в болшинството си социалните работници като ценз и социален статус, ще видим, че повечето от тях не са завършили нито психология, нито социология, нито педагогика, а им е отредена такава важна роля в решаването на казуси с деца. Отчитам обаче и един друг проблем - 
 
ниското им заплащане
 
Това, разбира се, не може да бъде извинение в обществото, за вредите, които често нанасят тези хора. Освен това смятам, че именно ниското заплащане на този вид труд тласка към корупционни практики – немалко са случаите, в които социални работници субективно закрилят правата на по-богатия родител, без да се съобразяват с емоционалната воля на детето. Но, основното е, че няма въведен ценз за работа като социален служител, а това е една много отговорна работа в една много тънка сфера на човешките взаимоотношения. А знаете ли, че т. нар. родителско отчуждение, което нанася такива вреди на детето, не се води за насилие по чл. 2 от Закона за домашното насилие!?!  - Това е потресаващо, защото самата изолация на детето от родителя му има не само временни психически последствия – тя формира трайни характеристики на поведение у личността на подрастващите. Като възрастни те не могат да създават здрави семейства.
 
Отчуждението е насилие

 
и то с трайни последствия. Имам един такъв случай с двама богати родители. Майката навремето, като дете, е била свидетел на нейната майка при бракоразводното им дело с баща й. Тази жена 20 години не поддържа връзка с баща си. Сега прави същото с нейните деца - не им разрешава да се виждат с баща си и ги кара да свидетелстват срещу него в съда. Това е абсолютна илюстрация на приказката “насилените стават насилници”.


Деница Димитрова, малката Ема и баща й, който я отвлече в Унгария

- Предполагам знаете за този случай с изведеното от България дете от баща-унгарец, без съгласието на майката? – От МВнР отговориха, че процедурата по връщането на детето щяла да трае поне 6 месеца...

- Аз съкратих тази процедура с един баща на 3 месеца, но с жалба директно в Англия. В нашия случай майката имаше декларация от бащата да пътува с детето до Франция, но тя оттам нелегално го извежда в Англия, където е другото й дете. Досега практиката беше такава, че когато няма съгласие за извеждане на детето в чужбина от страна на единия родител, другият можеше да заведе иск пред съда с искане за извеждането, но като посочи  дестинация, престой, резервации и пр. Сега излезе едно решение на Европейския съд, че може родителят да пътува неограничено време с детето си. Това създава предпоставки за подобен род “отвличания”. А във  време като сегашното, когато целият свят е заплашен от тероризъм, рисковият фактор, особено при смесени бракове между християни и мюсюлмани, става огромен и почти не може да му се противодейства по досега установените дипломатически правила. Що се отнася до съда вътре в България, считам, че при това всеобщо недоволство на хората от съдебната ни система, е крайно време да се постанови отговорност на магистратите за техните решения. Както и да бъдат отстранени други слабости в системата. В момента например освободиха от наказателна отговорност заподозрения за изчезването на Деси от Видин неин приятел, който заложи златните й накити и телефонът й в заложна къща?!? И никой не може да накара този човек да даде свидетелски показания!.. Това са безобразия, с които трябва да се спре. Един достоен съд и магистрат не би позволил да упражняват влияние върху него, и не би се поддал нито на натиск, нито на изкушението за материална изгода. Ето защо е толкова важен факторът морал в правосъдната система!
 
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА