Преди месец една млада жена написа във фейсбук страницата си, че обявява гладна стачка до, цитираме: “разкриването на цялото отвличане на сина ми и съучастниците на Владимир Владимиров, както и да понесат отговорноста си! Аз нямам пари и връзки, но никой няма да вреди безнаказано на децата ми! Това че съм с един бъбрек, без далак и амнезия няма да ме спре!”. По-нататък в писмото си жената обяснява: “На 30.06.2016 г. около 13:00 часа бе отвлечен невръстният ми 9-годишен син от криминално проявеното лице и бивш затворник Владимир Владимиров. Същият ми позвъни в 14:28 часа с искане за откуп от 30 000 евро, като за целта имах три дни да накарам родителите си да продадем семейната ни къща. Тъй като същото лице на 8.2.2014 г. след жестоко нанесен ми побой насилствено отне личния ми автомобил и полицията и прокуратурата го оправдаха, от тогава не вярвам в тези институции и се обърнах към медиите”. Това написа Ралица Радева и се обърна с гняв лично към премиера, че той “не познава страданията на хората” в България, а тя самата се “срамува, че живее в такава страна”. Каква е историята, разказана от председателя на Фондация  “Защита правата на децата” – Йордан Тодоров:
 
“Ралица е от дупнишкото село Самораново. Тя заплаши, че ще се самозапали пред полицията в Дупница заради бездействието на властите да намерят сина й. Обърна се към нашата фондация за помощ. На срещата  изглеждаше адекватна, физическото й състояние обаче беше видимо лошо. Говореше бавно, оплакваше се от болки в крайниците, подуване на глезените, безсъние и умора. Беше с майка си и двете ми разказаха какво се е случило. Започнаха с това, че многократно са подавали жалби и сигнали до полицията  и прокуратурата, но нито веднъж не са получавали адекватна помощ от тях. Ралица разказа, че от години е обект на физическо и психическо насилие

от страна на бивш неин приятел

с когото са живели на семейни начала. Лицето било добре известно на полицията, но никой не предприемал мерки срещу безчинствата му. Връзката им е белязана от скандали. Владимир, както се казва мъжът, я пребивал и я наричал шизофреничка, последно й откраднал колата. Когато подала сигнал до полицията, въпреки че назовала името му, била образувана преписка “срещу неизвестен извършител”. Владимир доброволно предал ключовете от колата в полицията. Впоследствие почнал да заплашва Ралица и семейството й през фейсбук. Част от заплахите били цинични, а в други се заканвал да изнасили 9-годишния й син и да убие родителите й. Ралица подава сигнал до полицията, като прилага разпечатка от тези заплахи. Твърди, че и до момента няма обратно отговор на този сигнал?!? А ситуацията ставала все по-напрегната. Докато един ден по-големият й син – момченце на 9 години, отива на пазар и не се връща вкъщи. По-късно самото дете разказва, как по пътя видяло бившия приятел на майка си, който му предложил да го закара, но момчето отказало. Тогава мъжът слезнал от колата и го сграбчил, качил го в колата си и отпрашил в посока Сапарева баня. Детето поискало да се обади на майка си, но Владимир изтръгнал телефона от ръцете му и го изхвърлил през прозореца на колата. Момчето направило отчаян опит да скочи от колата, но мъжът заключил вратата, спрял, слязъл и...

го убол с някаква спринцовка

Това ми разказа в личен разговор и самото момче, което ми каза, че не помнело нищо след това убождане?!? Картината му запечатва само момент, в който някакъв мъж /не Владимир, а друг/ му казал, че “ако стои мирно и е тихо, майка му и брат му ще са добре”. Примряло от страх, то не осъзнавало, че се намира на тавана на собствената им къща. /?/ Разбрало това едва когато вижда майка си и полицай. Като го откриват, по настояване на Ралица момченцето веднага е заведено за кръвни проби в болница, но там, според нея, му били взели само урина. Социални работници завели детето в т.нар. синя стая. Там с малкия разговарял психолог, който го попитал дали не мрази брат си от ревност към майка си

да се е ”скрил” на тавана?!?

Междувременно Ралица пак е била пребита от бившия си, твърдят всички в семейството. Цялата синя и с подути очи отишла да си извади медицинско. Рентгенът показал, че има  счупени ребра. Тормозът около отвличането на сина й и всичко останало продължил цели 6 безсънни дни и нощи. За всички в семейството!..Владимир продължава да ги засипва със заплахи. В един момент Ралица - изтощена и отчаяна, решава отново да потърси полицията, но оттам й отвръщат на местен диалект с:

„Що ма?! Ти па/к/ ли си заключи на тавана сино?“.



Именно това е моментът, в който тя осъзнава, че  е безсилна да се справи с  неразбирането от страна на околните. Тогава спонтанно казва, че ще се  самозапали в знак на протест срещу институциите. За да й обърнат внимание!.. Още същия ден, в който обявява намерението си, обаче, Ралица е настанена в психиатрично отделение на МБАЛ „Св. Иван Рилски“  ЕООД - гр. Дупница. По думите й, лекуващият й лекар - д-р Александър Паризов, й изписва лечение с “Рисар” - лекарство, от което тя започнала да се чувства “особено”. Търси съвет от доктор, който е запознат със здравословното й състояние – че е с един бъбрек и пр. Ралица  му описва състоянието си на умора, оттичане на краката, забавен говор и движения,  обилно слюноотделяне и пр., и лекарят я съветва да спре лекарството, тъй като приемът на “Рисар” изисквал специално внимание при хора с бъбречни проблеми. Дни след изписването на Ралица от болницата, майка й отива да получи епикриза, и в нея прочита, че заключението на психиатрите е, че дъщеря й страда от параноидна шизофрения?!? Хората от близкия семеен и приятелски кръг на Ралица обаче не вярват в това. Те са на мнение, че жената е нормален, но психически изтощен човек, заради всичко преживяно, и че причината за отчаянието й е липсата на съдействие и разбиране от страна на овластените да въдворяват ред в обществото ни. И според мен лично, като професионален психолог, медицинското становище за Ралица е погрешна квалификация за

човек, изпаднал в екзистенциална безнадеждност


Ралица разказа, че от години е обект на физическо и психическо насилие

В търсенето на социална справедливост изнервянето у такива хора стига до горещата си точка – отчаянието, и по този начин от само себе си отключва суициден момент. Отчаяните хора стигат до желанието да сложат край на живота си под напора на силно емоционално изживяване, предизвикано от поредица негативни събития в техния живот. Мога да ви направя цял списък от нормални хора, които не само са се заканвали като Ралица, но реално са посягали на живота си поради нарастващото у тях убеждение, че никой не иска да чуе отчаяния им зов за помощ. Проблемът става обществено значим именно поради факта, че не се самозапалват само шизофреници и няма защо да си заравяме главите в пясъка, като щраусите, за да прикриваме този факт от действителността, в която живеем. Пак казвам – аз не съм нито следовател, нито лекар, но се питам: Ако тази жена си е измисляла параноично всичко това, параноици ли са и нейната майка, синът й?! Къде е гражданското общество наоколо?! И защо тези хора да си измислят всичко това, ако не са се чувствали застрашени?! – В крайна сметка, трябва ли, за да прикриваме проблемите си от обществен характер,  да квалифицираме тези случаи тутакси като психично заболяване. Не хвърляме ли по този начин “вина” върху жертвите, като набързо ги изкарваме  “луди”?! Трябва най-сетне да си дадем сметка, че не се самозапалват само психично болни хора!..”, каза за “ШОУ” психологът Йордан Тодоров.