Напълно обкръженият от силите на американско-британските специални части и кюрдско-арабските отряди от така наричаните „Демократични сили на Сирия” град Манбидж, както и неговите околности, постоянно са подлагани на въздушни удари на международната коалиция.
Независимо от това, че там се намират около 40 000 мирни жители, авиацията на НАТО нанася удари по всякакви обекти, както през деня, така и през нощта – без да има значение дали обектите са места за поклонение, жилищни сгради или поликлиника.
 
В града няма ток и вода, няма храна, улиците са сцена на тежки сражения с употребата на тежко оръжие.
 
Никакви изходи на мирните жители не се предоставят, за разлика от Алепо, където вече трети ден функционират хуманитарни коридори за населението и предалите се терористи.
 
По тази причина операцията за освобождаването на Манбидж и неговите околности от ДАЕШ е съпроводена с огромни жертви сред мирното население. Дори западните медии не успяха да премълчат, когато на 19 юли по средата на деня самолети на коалицията на НАТО нанесоха удари по селището Ат Таухар, в резултат на които бяха убити 160 мирни граждани, включително жени и деца.
 
При това, само този особено кървав случай на гибел в резултат на удари на НАТО на блокираните в зоната на военните действия мирни жители на Мандбидж успя да пробие във фокуса на вниманието на средствата за масова информация на Запада.  
 
За разлика от Алепо, където западните медии, „Ал Джазира” и други подобни представят убитите при минометните обстрели хора като жертви на ударите на сирийската авиация, за попадналото между чука и наковалнята население на Мандбидж световният медия стрийм предпочита да мълчи.
 
В четвъртък бяха публикувани нови жестоки кадри на последствията от американските въздушни удари, отнели живота на десетки хора, повечето от които деца.
 
На кадрите роднини на убитите проклинат САЩ и американците за това чудовищно по своята жестокост престъпление.
 
Подобна ситуация може да се наблюдава и в разположените в провинция Идлиб селища Фуаа и Кафер Хая, които вече няколко години са в плен на „Джебхат ан Нусра” и „Ахрар ар Шам”.