Тази история е истинска, документална и зловеща. Почти по минути описва ужасяващата агония, в която умира наркоман от Плевен, след като предозира амфетамини, а после решава да погълне и някои от лекарствата на майка си. Лекарите се опитват да го спасят и наистина се борят до последно за живота му, но напразно. Накрая 32-годишният мъж издъхва в адски мъки.
Историята му е описана в специализираното издание "Медицински дайжест" от няколко лекари, сред които и известният кардиолог Сотир Марчев, който също участва в спасяването на мъжа.

Ето какво пише в медицинското списание:
 
Представяме 32-годишен пациент с остър миокарден инфаркт, вследствие злоупотреба с амфетамини при завършил летално опит за самоубийство с прием на екстремно количество медикаменти. Предизвикателство беше лечението в условията на непреодолим шок с комплексна генеза и остра бъбречна недостатъчност.

32-годишен мъж постъпва по спешност в болницата по кардиология – Плевен по повод на силна гръдна болка три часа преди хоспитализацията. Пациентът е преведен от клиника по токсикология, след като още два часа преди това е намерен в увредено безпомощно състояние от близките – объркан и възбуден в дома си, при известна анамнеза за прием на амфетамини и наркотични средства, включително и на хероин.

След първоначалния му отказ за медицинска помощ е откаран с екип на медицинска помощ в спешно приемно отделение (СПО) за лечение. Междувременно майката установила 10 блистера enalapril и четири блистера amlodipine с липсващи от тях таблетки (общо 140 таблетки), които пациентът споделил по-късно, че е изпил.

По време на транспорта повърнал кафеникаво съдържимо, в което не са видяни таблетки, както и при направената стомашна промивка в СПО с вода и саrbo medicinalis. Направен уринен тест – положителен за amphetamine.
По данни на майката, приема наркотици, най-вече амфетамини от 17-годишна възраст, с прекъсвания, включително и около месец преди настоящия инцидент.

На първи-втори час след хоспитализацията в отделението по токсикология е със силна гръдна болка, консултиран е с кардиолог, направена е електрокардиограма (ЕКГ) с лезионно-исхемични промени и при данни за остър миокарден инфаркт (ОМИ) е транспортиран за интервенционално лечение.

Липсва анамнеза за артериална хипертония, захарен диабет, тютюнопушене, фамилна обремененост или други придружаващи заболявания. При престоя в токсикология, по повод на невъзможност за поставяне на уретрален катетър, от уролог е установена стриктура на уретрата.

При постъпването: мъж в увредено общо състояние, психомоторно възбуден, контактен, адекватен, кожа – изпотена, видими лигавици бледо-розови, температура 37 градуса, шия и шийни вени – без патологични промени, дихателна система – дихателна честота 24/мин, везикуларно дишане, без хрипове, сърдечна дейност 95-100/мин, артериално налягане (АН) 85/60 mmHg, корем мек, неболезнен при палпация, взема участие в дишането, черен дроб на ребрена дъга, двустранно отрицателно sucusio renalis, крайници със запазени пулсации на периферните артерии.

По време на прегледа възниква и допълнително усложнение - лекарите установяват тромб във вените и предприемат незабавни опити да го извадят, за да не се стигне до масиран инфаркт.

Въпреки това младият мъж не се подобрява:

"Общото състояние на пациента с часове се влошаваше – неудържима психомоторна възбуда, задълбочаваща се в следващите часове до делириум. Прилагаше се седиране с diazepam, fentanyl – венозна перфузия (направена консултация с психиатър)."

След това следва ужасяващо описание на последните няколко минути живот за младия мъж. Аутопсията установява, че заради наркотиците почти всички негови органи са отказали.