България е на трето място в света и лидер в Европа по производство и износ на билки. Годишно в нашата страна се добиват около 15 000-17 000 тона медицински и ароматни растения, а от тях едва около 2 000-3 000 тона се преработват или консумират в България, информират от фондация "Информация и природозащита".
Около 200 български билки от 140 растителни вида се изнасят навън, предимно за Германия /65 на сто/, Испания /10 процента/, Италия /5 на сто/, Франция /5 на сто/ и други страни /15 процента/. Над 85 на сто от добитите в България лечебни растения се изнасят в изсушен вид за дълбочинна преработка в чужбина. След това те се връщат у нас под формата на храни, козметични и лекарствени препарати на многократно завишени цени, отбелязват експертите.
 
Според тях нашата страна и българският бизнес губи много от факта, че изнася добитите лечебни растения в изсушен вид, а не ги преработва, което генерира по-високи печалби.
 
В тази връзка фондация "Информация и природозащита", съвместно с представители на науката, работят активно за популяризиране на лечебните растения като алтернативен бизнес в българските планински села.
 
Проектът "Модел за опазване и устойчиво ползване на лечебните растения на общинско ниво с участието на организациите на гражданското общество, местните общности и медиите" се финансира по Българо-Швейцарската програма за сътрудничество. Целта му е повишаване на информираността за това, че българските лечебни растения могат да бъдат ключ към развитието на устойчиви бизнес инициативи в България, информират експертите.
 
Безсмъртничето е новият хит сред етерично-маслените култури
 
В нашата страна вече има земеделски производители, които са успели да затворят цикъла - те произвеждат лечебни растения, преработват ги и търгуват извлечените етерични масла на световните борси. Такъв пример е Ридван Иляз, който е един най-големите производители на етерични масла у нас. Започнал да се занимава с билки от 2004 година, днес той изнася масла от етерично-маслени растения в десет страни - Франция, Германия, САЩ и други.
 
В околностите на Казанлък, в село Гъбарево, Ридван Иляз отглежда и обработва насаждения с маслодайна роза /120 дка./, лавандула/ 100 дка./, лайка /150 дка./ и маточина /50 дка./. Също така той изкупува етерично-маслени растения, преработва ги в масла, които продава в чужбина. Тази година той планира да засее и 10 декара с безсмъртниче, разказа Ридван Иляз.
 
Безсмъртничето е известно още като каменно цвете, жълт смил, сухо цвете, неувяхка. В миналото тази билка е използвана да лекува шап, затова я наричат още шапова билка.
Според специалистите безсмъртничето се характеризира с изключителни лечебни свойства и днес се използва много във фармацевтичната и парфюмерийната промишленост. Използва се за отстраняване на белези след операция, ревматизъм, жълтеница, камъни и пясък в жлъчния мехур, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, невралгия, ниско артериално налягане, гинекологични, кожни болести и други. По думите на Ридван Иляз безсмъртничето е новият хит сред етерично-маслените култури и маслата, добити от тях.
 
Безсмъртничето обича варовити почви, богати на калций с киселинност 7-7,5, затова не навсякъде в България може да вирее, уточнява Иляз. Според него от една - две години на световните пазари има повишено търсене на масло от имуртела. В момента имуртела се произвежда основно в Корсика и Босна и Херцеговина, отбеляза производителят.
Според експертите от 650 кг. зелена маса се произвежда един килограм масло, а 1кг масло от безсмъртниче се търгува на световните пазари за 1500 -1800 евро.
Ридван Иляз смята, че тази година ще има добър пазар за маточина, имуртела, роза. Има търсене и на резене за горчица, отбеляза той.
 
Заради повишеното отглеждане на лавандула в нашата страна тази година, според Иляз, първо ще бъде изкупено качественото масло и биомаслото. Около 30 процента от лавандуловото масло ще остане непродадено, коментира експертът.
 
Заради географското си положение и климат нашата страна е изключително богата на билково разнообразие. Билковите ресурси на България могат да бъдат поминък за голяма част от населението, коментират експертите от фондация "Информация и природозащита".
 
Според тях при правилно оползотворяване на лечебните растения, една трета от народа ни би могъл да се прехранва от това богатство.
 
Експертите са на мнение, че възможностите за извличане на икономически ползи от ресурсите от лечебни растения са разнообразни.
 
Освен събирането на билкови суровини, извличането на лечебната сила на растенията чрез преработка и производството на крайни продукти със съдържание на билкови екстракти, България може да бъде и успешна дестинация за специализирани туристически и кулинарни услуги, свързани с билките, посочват експертите на фондацията.
 
Народните ни традиции и запазената българска природа са отлични предпоставки за развитие на билкови продукти и услуги, които да осигуряват поминък на местните общности и да създават интерес към България като основна билкова дестинация, смятат от фондация "Информация и природозащита”.