В областта на науката и технологията – сфери от обществото, в които жените се срещат изключително рядко за огромно съжаление – този ден от нашата история прави едно щастливо изключение, пише obekti.bg.

Ето какво се е случило на този ден:

- 1865 г. „Джеймс Бари“ – първата жена-физик от съвремието, умира. Тя е била принудена да се преоблича като мъж, за да може да практикува своята професия.

- 1920 г. Розалинд Франклин – невъзвестната съоткривателка на ДНК-то – се ражда.

- 1978 г. Луис Джой Браун  - първото в света бебе, което се ражда след ин витро.

- 1984 г. Космонавтката Светлана Савицкая се превръща в първата жена, която се разхожда в открития Космос.

„Джеймс Бари“

Истинското име на „Джеймс Бари“ всъщност е Маргарет Ан Бъркли. Тя се ражда между 1789-1799 г.  Точната дата е неясна. Каква всъщност е историята на тази дъщеря на ирландски търговец, скрила пола си, за да получи медицинско образование? Която дори служи в Британската армия като хирург?

Т.нар. Джеймс Бари умира по време на епидемия от дизентерия в Лондон през 1865 г. Фактът, че починалият всъщност е жена, оповестила служителката, която измила тялото. Потвърждение или опровержение на думите й обаче не било направено, тъй като военното ведомство, в което служил Бари, направило всичко възможно да замаже скандалната за онези времена история.

Десетилетия по-късно историчката Исабел Рае получава достъп до закрити архиви на британската армия и стига до заключението, че скритата под името Бари жена всъщност се е наричала Маргарет Бъкли. Според Рае, Маргарет е взела името на чичо си, известният ирландски актьор Джеймс Бари. Това не е единствената версия за произхода на д-р Бари.

Точка на спора поставя южноафриканския лекар Мишел дю През, който успява да открие личния архив на семейство Бъкли. Писмата от архива свидетелстват за това, че Маргарет Бъкли е успяла да стане първият лекар – жена благодарение на активното съдействие на майка си и либерално настроените й приятели. През 1809 г. участниците в „заговора” организирали пътуването на майката и дъщерята до Единбург. Момичето, представящо се за племенника на мис Бъкли Джеймс Бари, постъпило в медицинския факултет.

Графологична експертиза потвърждава също, че ранните писма на Маргарет Бъкли и писмата на д-р Бари са написани от един и същи човек.
След приключване на обучението си през 1812 г. Джеймс Бари става военен медик и достига върха в кариерата си с длъжността на генерален инспектор на военните болници. Той оставя следа в историята на медицината като инициатор на решителни реформи във военните болници, създател на болници за местното население на колониите и борец с епидемиите. Джеймс Бари става първият британски хирург, успешно направил цезарово сечение, запазвайки живота на майката и на бебето.

Джеймс Бари бил известен с избухливия си нрав и резки маниери и неведнъж участвал в дуели. Също така го обвинявали в хомосексуални връзки с лорда-управител на южноафрикански колонии Чарлз Съмърсет. Впрочем, предполагаемите любовници успели да получат официално опровержение на клеветническите твърдения.

Розалинд Франклин

Родена е на 25 юли 1920 г. в Лондон. Още когато е на 15 години, решава да стане учен. Завършва физика и химия в Нюнам колидж, Кеймбридж през 1941 г. Работи за Британската научна асоциация по оползотворяването на въглищата и извършва фундаментални изследвания на микроскопич(ната структура на въглерода и неговата алотропна форма графита. На базата на изследванията си защитава докторска дисертация в Кеймбриджкия университет през 1945 г. От 1947 до 1950 г. работи в Париж, където специализира рентгенови дифракционни методи.

През 1951 г. се връща в Лондон в лабораторията на Дж. Рандал в Кингс Колидж. Там по това време работи и Морис Уилкинс. Поради известни неразбирателства между двамата, те ръководят отделни научни групи, но и двете групи работят върху изследването на ДНК. Тя извършва блестящи кристалографски експерименти, които служат на Уотсън и Крик като основа за предложения от тях двойноверижен модел на ДНК. Резултатите от изследванията на Франклин и на Уилкинс (поотделно) излизат в същия брой на списание „Нейчър”, в който Джеймс Уотсън и Франсис Крик публикуват своята известна статия за ДНК. По-късно, през 1962 г. Морис Уилкинс споделя с Уотсън и Крик Нобеловата награда, присъдена им за откритието на структурата на ДНК (по това време Розалинд Франклин вече не е между живите).

Но Розалинд Франклин напълно заслужава също да бъде призната за съавтор на откритието и преобладаващото мнение в научните среди е такова. Едновременно с това съществуват мнения, че нейният принос е недооценен поради традиционното пренебрежение към жените в мъжкия научен свят в Англия по това време (началото на 50-те години). Масло в огъня „налива” и Джеймс Уотсън в книгата си „Двойната спирала”, с някои свои пренебрежителни, макар и шеговити забележки относно „Рози” Франклин. Поради това недооценяване тя се превръща, по думите на Бренда Мадокс, във „феминистка икона”. Дори фактът, че Нобеловата награда е присъдена на Крик, Уотсън и Уилкинс, се интерпретира в много по-голяма степен като доказателство за пренебрежението към жените в науката, отколкото като следствие от правилата на Нобеловия комитет да не се присъждат награди посмъртно.
През 1953 г. тя напуска Кингс колидж и до края на живота си работи в Бъркбек колидж, където провежда серия от блестящи изследвания върху вируса на тютюневата мозайка (ВТМ).

Малко известен факт е, че между нея, Уотсън и Крик след 1953 г. се завързва приятелство. През 1954 г. тя и Уотсън, по негово предложение, пътуват през целите Съединени щати до Калифорния, където Франклин е изпратена в научна командировка, като Уотсън шофира лично. С Крик и семейството му пък правят пътуване из Испания през 1956 г., а по-късно тя гостува в дома му, възстановявайки се от прекарано лечение.
Розалинд Франклин умира на 16 април 1958 г. в Лондон от рак на яйчниците.

Луиз Джой Браун

Първата успешна ин витро бременност е постигната през 1977 г. във Великобритания, където д-р Ричард Едуардс и д-р Патрик Степто - двамата първооткриватели, прилагат метода на двойката Лесли и Джон Браун, които нямат деца в продължение на 9 години поради запушени фалопиеви тръби. С помощта на лапароскопски уреди д-р Степто успява да получи годна яйцеклетка от яйчниците на жената, която по-късно е оплодена със сперматозоидите на съпруга ѝ и върната обратно в матката, където се имплантира успешно. Така първото „бебе в епруветка” - Луиз Браун, се появява на бял свят с цезарово сечение на 25 юли 1978 г., в болница в Олдъм, недалеч от Манчестър, Великобритания.
Поради малката вероятност за забременяване на естествен цикъл (само с 1 яйцеклетка), по-късно технологията „ин витро” се подобрява непрекъснато и са въведени овариалната стимулация и контролирането на овулацията, отглеждането и подбора на ембрионите, замразяването и донорството на ембриони, яйцеклетки и сперматозоиди, които вече дават възможност и на напълно стерилни двойки да имат деца. Следващ етап в ин витро оплождането е поставен с метода ИКСИ – интрацитоплазмено инжектиране на сперматозоид в яйцеклетката. Той се прилага, когато сперматозоидите не могат самостоятелно да оплодят яйцеклетката. Под силен микроскоп се избира един добре развит и с правилна морфология сперматозоид, хваща се с помощта на специални микроскопични уреди и се въвежда директно в яйцеклетката.

През 1999 г по-малката сестра на Луиз Браун – Натали, също зачената ин витро, става майка по естествен път, с което на практика се доказва, че децата, заченати ин витро, по нищо не се различават от останалите, нормално родени деца. По-късно самата Луиз също забременява по естествен път и през 2006 г. ражда свое дете. Към момента повече от 6 милиона деца по света са заченати и родени след ин витро оплождане, като над 170 000 от тях са от донорски яйцеклетки и ембриони. В момента ин витро оплождането е основен метод за лечение на безплодието при различни фактори. Все пак, поради високата цена и сложността на процедурата то се прилага, когато останалите, по-евтини и по-малко инвазивни методи за асистирана репродукция не дават резултат (например лапароскопски операции за възстановяване проходимостта на фалопиевите тръби, вътрематочна инсеминация и др.).
През 2010 г. Робърт Едуардс получава Нобеловата награда за физиология и медицина за изобретяването на технологията „ин витро оплождане”.

Светлана Савицкая

Родена е в семейството на Маршала от авиацията Евгений Савицкий. През 1966 г. завършва московското училище № 637. Постъпва в Московския авиационен институт (МАИ), който завършва през 1972 г. По време на обучението си в МАИ посещава и Централната обединена летателно-техническа школа при ЦК на ДОСААФ (съответствието на нашето ОСО, която завършва през 1971 г. и получава квалификацията «летец-инструктор».

В периода от 1969 до 1977 г. влиза в състава на представителния отбор на СССР по Спортно пилотиране. През 1970 г. печеля Световното първенство по спортно пилотиране на бутални самолети във Великобритания. Установява 3 световни рекорда по парашутен спорт в група от стратосферата и 18 авиационни рекорда на реактивни самолети.

След завършване на института работи като летец-инструктор, учи в училище за летци-изпитатели. Изпълнява полети на самолети «МиГ-21», «МиГ-25», «Су-7», «Ил-18», «Ил-28».

През август 1980 е командирована в отряда на космонавтите, а през юни 1981 г. е назначена за космонавт-изследовател.

От 19 до 27 август 1982 г. като космонавт-изследовател извършва полет на кораба «Союз Т-5», «Союз Т-7» и орбиталната станция «Салют-7».

От 17 до 29 юли 1984 г. в като бординженер извършва полет със «Союз Т-12» и орбиталната станция «Салют-7». По време на полета става първата жена, извършила излизане в открития космос. Продължителността му е 3 часа 34 минути.

Готвила се за полет на станцията «Салют-7» като командир на първия изцяло женски екипаж, но този полет не се е състоял.

През 1986 г. защитава дисертация и става кандидат на техническите науки.

Напуска отряда на космонавтите със звание майор през октомври 1993 г. след като се пенсионира.

След напускането на отряда на космонавтите от 27 октомври 1993 г. до 15 април 1994 г. работи като заместник началник в НПО «Енергия», а след това доцент в МАИ.

През 1989 г. е избрана за народен депутат на СССР. През 1990 е избрана за народен депутат от Русия. Работи във фракцията на (КПРФ). След разпускането на Върховния Съвет през октомври 1993 г. се кандидатира за Държавната дума, но губи изборите. През 1995 г. е избрана за депутат от КПРФ. През 1999, 2003 и 2007 г. също е избрана за депутат в Държавната дума от КПРФ.