В редакцията на БЛИЦ се получи писмо от баща, който разказва системата, по която банка е на път да заграби дома му. В този дом той живее с двете си деца. Историята му наподобява тази на много други, отчаяни българи. Но най-силни от всичко са думите на този баща, който сам отглежда децата си - аз вярвам в доброто, казва той. Дори и в момента, в който губи дома си.
Ето и писмото му, което публикуваме без редакторска намеса:

"Вярвам в доброто...                                                                                                 

Казвам се Теодор Ковачев, на 56 години, вдовец. Имам 4 деца и 4 внуци. Преди 18 години си купих апартамент в Овча купел 2, където и до ден днешен живеем с 2-те ми по-малки деца. Преди 10 години бизнесът, с който се занимавах, изпадна в тежка криза. Взех кредит от банка. Няколко години изплащах кредита без просрочия. Получих рефинансиране от същата банка. Ситуацията продължаваше да се влошава и се стигна до момента, в който спрях да изплащам кредита. Голяма беше изненадата ми, когато един ден намерих вратата облепена с известия от частен съдебен изпълнител, че е насрочен въвод на нов собственик.

Нов собственик?!? Този нов собственик вероятно е истински магьосник, щом е успял да го купи от мен, без да разбера, без търг, без дори да го познавам. Но моля ви, кажете ми кой е тоя всемогъщ купувач, който е успял да купи това, което не се продава. Оказа се, че това е самата банка.

Бях шокиран. Обадих се в офиса на водеща българска медия.

Много благодаря за подкрепата в този труден за мен момент. Те дойдоха, снимаха, взеха интервю от мен и го излъчиха.

Атаките и психологическият тормоз мигновено спряха. Разбира се.

Ако в концепцията за дейност и развитие на която и да е търговска банка присъства идеята да купи актива на своя клиент, който е гаранция по отпуснатият кредит, то тогава тази концепция е обречена в момента на възникването и.
Дори да се намери вратичка в закона или той да бъде заобиколен чрез дъщерни фирми или поставени лица, действието си остава некоректно и неморално. Форсмажорни обективни обстоятелства по независещи от мен причини забавиха и затрудниха изплащането на вноската по кредита.

Потвърдих пред представители на банката своето намерение и готовност да изплатя остатъка от кредита с всички лихви и дори повече за създаденото неудобство. Разказах им за два проекта , които в момента финализирам, за които има предложения за финансиране от сериозни инвеститори.Единият проект е свързан със световните финансови пазари. Нов иновативен подход за прогнозиране на трендовете в условия на висока волативност в непрекъснато разширяващите се пазари и нарастващите обеми с работното наименование „Квантов Анализ“.

Вторият проект, също почти завършен, е свързан с лечение на най-често срещаните заболявания причинени от стрес и неприродосъобразен начин на живот с работно наименование „Психосоматични методики отключващи подсъзнателни механизми за изцеление.“

Вчера отново намерих вратата облепена с формуляри ,че ако до 9 часа на 23.08.2016 не предам доброволно ключовете и не напусна ще бъда принуден.

Чувствам се като главният герой от филма „Процесът“ на Кафка. В момента съм в абсолютна финансова несъстоятелност. Едва успявам да осигурявам с новото си занимание като таксиметров шофьор прехраната на децата си. Нямам възможност да потърся юридическа помощ от адвокати, нямам възможност дори да направя застраховка живот, така необходима за мен, предвид тревожните вътрешни преживявания в настоящия момент.

Докато пиша тези редове и обмислям какво да предприема, в спомените ми изплуват първите дни след излъчването на репортажа по телевизията.

Хората ме разпознаваха, поздравяваха и подкрепяха, пожелаваха ми  да не се отказвам и обещаваха, че ще се интересуват за развоя на ситуацията. Беше прекрасно. Това засилва намеренията ми да реализирам проектите си в България, а не в друга, непозната държава. Пак се сещам: „...ако доброволно не предоставите ключовете...“
Как доброволно? Та това не е моята воля!

А чия воля изпълняват частните съдебни изпълнители? Чия воля повелява да съм чужденец в държавата, в която съм се родил, учил, работил, страната, в която се родиха моите деца и внуци?Чия воля ще изпълнят частните съдебни изпълнители изнасяйки бюрото и учебниците на децата ми на тротоара и да сменят ключалката на дома ни.

Аз знам, че това не е волята на държавата, знам, че това не е волята на обществото!

Иначе не бих могъл да обясня защо живеем тук. А те, децата ми, ще попитат, като пораснат.

Вярвам в доброто!"