Пустееща училищна сграда с изпочупени прозорци и постамент на паметник с липсващ бюст в двора. Това посреща любопитните, решили да открият старата фабрика “Химия и индустрия” и дома на фамилията Явашеви в Габрово. Нищо тук не подсказва, че под боровете някога е стоял със скица на коленете световноизвестният артист Христо Явашев-Кристо.
Паметникът с откраднатия бюст не е на някогашния собственик и негов баща - инженер-химика Владимир Явашев, а на патрона на школото “Никола Войновски”. То пък е закрито през 2010 г. заради липса на деца.

Всички метаморфози на имота от 40-те години на XX в. до днес са все в минало време. Само фактът, че художникът авангардист е почетен гражданин на Габрово, а в бъдеще предстои да се прави център за модерно изкуство на негово име, крепи нишката между живеещия в Ню Йорк творец и родното му място.

Родът на Кристо по бащина линия е от Разград, но ако се проследи още по-назад родословието на прочутия му дядо академик Анание Явашов, ще се стигне и до дряновските колиби Драгойча. Бащата на Анание - Иван Колев Явашов, по професия абаджия, е преселник оттам.

Иван Колев се славел като бърз, изкусен майстор. На шега приятелите му подхвърляли: “Яваш, яваш (по-бавно -б.а.), бай Иване”, така идва и фамилията Явашови, променена около 40-те години на XX в. на Явашеви, сочат изследователите.

Академик Явашов се увлича от археология и е почитан като откривателя на античния град Абритус край Разград, но е завършил индустриална химия в Чешката държавна политехника. Той се завръща в Разград заедно с младата си съпруга - чехкинята Анна Труничкова, дъщеря на журналист, завършила историко-философския факултет на Немския университет и консерватория.

Бащата на Христо - Владимир, е най-малкият син в семейството. Той завършва средното си образование в Разград през 1920 г., а висше техническо - през 1925 г. във Виенската политехника, специалност “Индустриална химия”.

Връща се в България и се премества в Габрово, центъра на тогавашната индустрия. Става технически ръководител на текстилното предприятие “Принц Кирил”, основано от известния индустриалец Пенчо Семов, наричан българския Рокфелер, разказва главният уредник на историческия музей в Габрово Иван Постомпиров.

През 1931 г. Владимир сключва брак с Цветана Димитрова. Тя е родом от Солун, дъщеря на македонски търговец. Още преди да се омъжи през 30-те години на ХХ век, тя е била секретар в Националната художествена академия. В Габрово се раждат трите им деца - известният актьор Анани Явашев (1932), Христо Явашев (1935) и инж. Стефан Явашев (1938).

Инж. Владимир Явашев скоро добива реноме на специалист, благодарение на когото българските платове спешно конкурират световноизвестните английски тъкани от времето преди войната. По това време химическите продукти за памучната и кожарската промишленост се внасят.

За да задоволят голямото търсене на скробни и апретурни апарати, перилни и багрилни средства, на 16 април 1935 г. Цветана Явашева и Милко Охлев създават дружество “Милко Хр. Охлев” за производство на спомагателни химикали за текстилната и кожарската индустрия. То е регистрирано в Търновския областен съд на 25 май 1935 г. Управлява се от всеки член поотделно. През февруари 1939 г. дружеството се преименува в “Химия и индустрия” ООД. Под това име съществува до 1949 г., сочи проучване на държавния архив.

“По това време инженер-химикът Владимир Явашев все още работи в дружеството на Пенчо Семов. За да няма конфликт на интереси, поставя съпругата си начело, но технически ръководи дейността на фабриката”, разказва Постомпиров.

През 1939 г. Владимир Явашев е упълномощен от съпругата си да представлява дружеството вместо нея, а година по-късно Милко Охлев му прехвърля своя дял.

В началото “Химия и индустрия” се помещава в малка работилничка, собственост на Милко Охлев, намираща се на бул. “Априлов”. През 1941 г. Явашеви купуват място в квартал “Бонровото”, местността Дабевото в Габрово, където започва строеж на масивна фабрична постройка и жилищно помещение за собственика. Така сбъдват мечтата си семейството да има собствен дом, защото преди това са живели по квартири, разказва преди години най-големият им син Анани.

Постепенно дейността на “Химия и индустрия” ООД се разширява, дружеството започва да снабдява не само габровските текстилни предприятия, но и сродни фабрики в цялата страна.

По това време в България най-добрите инженер-химици са двама, единият от тях е Владимир Явашев.

Негово изобретение е предачно масло за вълненотекстилната промишленост.

“Прима”, получено в лабораторията на фабриката. През 1946 г. инж. Явашев е командирован в Чехия със задача да проучи химическата промишленост в страната и да потърси начини за доставка на необходимите суровини и машини, сочат историческите данни.

След национализацията от 1947 г. Владимир Явашев остава за кратко да работи в дружеството като технически ръководител. За директор там е назначен Бончо Бончев - машинен шлосер. Според архивите вследствие на изградените от инж. Явашев търговски връзки предприятието продължава да доставя своите препарати на 84 фабрики в страната, обяснява главният уредник на габровския музей.

След това той се връща като главен инженер във фабрика “Принц Кирил”, преименувана в “Памучен текстил”. Там се случва и най-голямото изпитание, след което е вкаран в затвора за саботаж, а семейството остава без дом.

Приятелят му инж. Пеньо Рачев, който впоследствие е партиен и стопански ръководител в Габрово, разказва в спомените си, съхранени в музея:

“Бил наклеветен, че съзнателно поразил партида от 15-20 хиляди метра плат в избелвачното отделение. В онези години органите на сигурността това и чакаха. Като бивш собственик на фабрика бил обявен за народен враг, арестуван и съден. Впоследствие се оказало, че работещият на тази операция човек объркал технологията и белята станала. Но не потърсили работника, а уязвимия Явашев. Обиден, той напуска Габрово. Като голям професионалист е поканен на работа в Пловдив в памукотекстилния комбинат “Марица”. Каква несправедливост! Тогава, по време на ръководството на Вълко Червенков, такива случаи бяха обикновено явление, което продължи до 1956-1957 г.”

През 60-те години на миналия век бившата фамилна фабрика се надстроява с втори етаж и в новоремонтираната сграда се пренася основното училище “Никола Войновски”.

Съдбата поднася още една горчива чаша на наследниците на някогашния индустриалец. През 1992 г. имотът е върнат чрез реституция. За да не се лиши от училището, общината сключва договор с известната фамилия за плащане на наем. И така до 2001 г., когато местната управа преустановява плащането с мотива, че имотът е публична общинска собственост.

Тогава братята на Кристо - Анани и Стефан Явашеви, заведоха дело. Последва дълга съдебна сага, която приключи в полза на общината. Местната управа пък си поиска платения наем от близо 150 000 лв. На свой ред наследниците се обърнаха към съда в Страсбург, който определи, че правата им са нарушени, и осъди държавата да им плати обезщетение.

Дългогодишните спорове за наследствения имот приключиха едва преди 3 г. със споразумение. Явашеви се отказаха от бащиния си имот, а общината - от финансовите си претенции в името на създаване на Център за модерно изкуство в Габрово. Той трябва да носи името на Кристо и Жан-Клод. Световноизвестният авангардист вече е предоставил 50 постера с неговия подпис от различни свои проекти. Двигател на проекта е сдружението “Нашето по-голямо Габрово”, с което Кристо поддържа връзка.