Преводачката Наталия Плугчиева е жената, която преди време обяви гладна стачка в знак на протест заради съда и тормоза на леля си – 85-годишната Гина Стоянова, която в различни документи се подвизава още с имената Ангелина, Гина и Генка Илиева /?/.

Лелята се „бори” в прекия и преносен смисъл за третия етаж на къщата на сестра си и племенницата си на ул. „Светослав Тетрер” в столицата, като претендира, че някога роднините й й били дали право на суперфикция. От половин век възрастната бивша уволнена служителка на „Студентски общежития” води нескончаеми съдебни дела срещу роднините си и ги...бие. Самата Наталия разказа пред репортер на „ШОУ”, че след побой от леля си през 1998 г., е била в 42-дневна кома и 2 години и половина е била в инвалидна количка. Остава инвалид с две малки деца на ръце. Че лелята е агресивна видяха и зрителите на „Съдебен спор” в епизод, в който леля Гина замери с обувка редактора Жоро Игнатов. После се опита да рекетира репортер на „ШОУ” за 10 000 лева, които поиска с писмо и да й бъдат пратени на адрес по пощата?!? Аргументира се с това, че в публикациите на вестника й било уронено „доброто” име. Гина Стоянова е собственик на десетки имоти, за чието придобиване в такива мащаби, би следвало да се самосезира прокуратурата. Алчността й към придобиване и на нови собствености, очевидно не стихва. „От 53 години тази жена води война с нас за къщата, каза ни Наталия още в първия ни разговор, и добавя: А никога не е живяла в тази къща. Мен превърна в инвалид, постоянно тревожи майка ми, родната й сестра. Не спира да ни тормози, като праща квартиранти на етажа на майка – влизат къде с цивилни, къде с униформени полицаи. Фалшифицира нотариални актове и прехвърля части от имота. Свързана е и с имотния измамник Христо Василев...” Това ни разказа Наталия Плугчиева в предишни наши публикации, а сега ни се обади от „Пирогов”, където е попаднала по спешност, пръсната със сярна киселина от хора на същия този Христо Василев. Така твърди тя и е написала в жалбата си до полицията. Ето какво още разказа за инцидента.

„На 12 юли към 16,30 бях на поредното дело в Софийски районен съд, заведено от леля ми Ангелина Стоянова срещу мен. Направи ми впечатление, че тя нещо ехидно се усмихва, но не ми е и минавало през ума, че се е възползвала, че ме няма и е пратила поредните мошеници в къщата ни на ул. „Светослав Тертер” 21, за която всъщност се съдим. Обади ми се мой близък и ми каза, че там са нахлули цигани, предвождани от измамника Христо Маринов Василев, за когото има писано в интернет от най-различни пострадали от цяла България. Моят близък ми каза още, че вкъщи били и хора от СОТ - охранители, наети от братовчед ми Александър Стоянов – син на Ангелина, който твърди, че е собственик на третия етаж от къщата и че дори има нотариален акт. Какво правят тия хора, докато мен ме няма? - Разбиват катинара на гаража и през гаража влизат в къщата и се качват на третия етаж. Като разбирам за това, аз веднага излизам от съдебна зала и взимам такси към къщи, защото се притеснявам за майка си – възрастна жена със счупена става на крака, трудно подвижна и много изнервена от тия битки. И какво виждам на място: сотаджиите слизат от етажа, а след тях - цяла циганска сюрия. След тях върви някакъв, който говори на сръбски – каза ми, че той бил „наемател”. Шестият пореден!.. Влязох в словесна разпра с нашествениците в дома ми, при което братовчед ми извади от колата си голяма бутилка - от литър и половина шише уж от газирана вода, подаде я на едно момче, сресано на гребен като скинар, и това момче подаде бутилката на едно друго момче – с бяла фанелка и сресано като с мокър гел. Това, последното момче, развъртя капачката на бутилката и ми каза: „Ей сега ще видиш как ще те разхладя!..” – Мислех, че е вода и въобще не се изплаших от думите му. Чак като ме напръска, усетих щипене и парене по кожата на лицето си и по двете ръце. Като усетих парене и в едното око, вече много се изплаших и взех да крещя. Веднага като мълния ми мина през главата - сярна киселина! Братовчед ми Александър грабна бутилката, хвърли я в колата си и отпраши. В суматохата видях, че момчето, което ме ливна, поля и себе си!.. Дойде полиция. И тук, представете си, мошениците изкараха, че едва ли не аз съм ги заляла и посъветваха поливача да ходел да се „освидетелства”?!? Мен ме взе линейка и ме откара в „Пирогов”. В болницата бях с вързани ръце да се разправям, само се тревожех за окото си и как ли е болната ми майка!..Тази жена, леля ми, унищожи всички ни от алчност!..”