Бойко Борисов започва двудневно официално посещение в Ислямска република Иран, придружен от солидна бизнес делегация. От години български премиер не е посещавал Иран, отбелязват ирански дипломати, подчертавайки важността на визитата за развитието на отношенията между двете страни. Очаква се да бъдат подписани споразумения за сътрудничество в областта на малките и средните предприятия и инвестициите, съобщава „Стандарт”.
Подготвя се и меморандум за сътрудничество между Националната компания "Индустриални зони" и съответното иранско дружество. Дни преди заминаването за Иран премиерът Борисов съобщи, че България ще предложи на Иран да купи изработеното от руската компания "Атомстройекспорт" оборудване за анулирания проект за АЕЦ "Белене". По този начин и Техеран ще може да ускори строежа на своята атомна централа.
 
Друг важен акцент на визитата ще бъдат преговорите за осигуряване на ирански природен газ за бъдещия хъб край Варна. Енергийният министър Теменужка Петкова, която също пътува за Техеран, вече обсъди възможността за внос на компресиран и втечнен газ от Иран със заместник-председателя на Иранската палата на търговията, промишлеността, мините и селското стопанство Фархад Шариф при посещението му в София през април.
 
Посещението на Борисов бе предшествано от видимо активизиране на двустранните връзки. В края на 2015 г. външният министър Даниел Митов посети Техеран. След това след седемгодишно прекъсване през февруари се състоя сесия на Българо-иранската смесена комисия за икономическо и научно техническо сътрудничество.
 
Съпредседателят на комисията от българска страна Ивайло Московски бе придружен от голяма търговска делегация. Малко по късно иранска делегация от търговци и производители от област Занджан, една от икономически активните области на Иран, пристигна в София и установи много добри отношения и връзки с производители и търговци от частния сектор на България. Тази визита бе последвана от посещение на една бизнес група от 30 малки и големи фирми от частния сектор на България в Иран.
 
Групата проведе в Занджан ползотворни срещи и контакти. В навечерието на сегашното посещение на Бойко Борисов посланикът на Иран в България Абдулах Норузи съобщи, че ирански предприемачи проучват възможностите запострояване на петролна рафинерия в България. Преди дни американската агенция ЮПИ посочи, че заради удобното географско разположение Иран гледа на България като на мост за транспортиране на ирански газ към Европа.
 
Иран е една от най-богатите страни в Азия. Страната е на 18-то място в света по обем на националното производство и най-мощната икономика сред държавите от Западна Азия. Близкия изток и Организацията на страните производителки на петрол /ОПЕК/. По БВП е на второ място в ислямския свят след Турция. По конкурентоспособност се нарежда на 23 място, а по иновации на 27 място в света. През последвалите 35 години след Ислямската революция през 1979 г. Иран демонстрира уникален пример как една страна с население 78 милиона души може да издържи на едни или други санкции, както и на тежка продължителна война с Ирак и военно противопоставяне срещу съюзниците на САЩ в региона.
 
Иранската икономика изтърпя забраната на компании и граждани на САЩ, а след това и на други страни, да правят бизнес с Иран в сферата на нефта и газа, кредитирането и финансовите операции, търговията и доставката на машини и съоръжения, резервни части и др.
 
Санкциите много сериозно възпираха нормалното развитие на цялата иранска икономика. Отговаряйки на това предизвикателство, върховният лидер аятолах Али Хаменей обяви програма, предвиждаща да се увеличат средствата за научни изследвания, да се разработят иновационни технологии, за да се намали зависимостта от суровинния сектор. Поставен бе акцент и на развитието на инфраструктурата и напредък на базата на трудолюбието на народа и големите природни богатства на страната. През трудния период на санкциите много усилия бяха насочени към разширяването на вътрешното производство, за да се замени недостъпния внос и да се намали зависимостта от износа на нефт за сметка на увеличението на преработката на нефта и газа и нефтохимията.
 
В страната продължава успешно да се развива производството на стомана. През иранската финансова година март 2008 г. - март 2009 г. са произведени 15.5 млн. т., което е с 48% повече в сравнение с предходната година.
 
Според данни на Организацията на ООН за индустриално развитие (UNIDO), Иран заема 10-то място сред световните автомобилопроизводители, като е специализиран в производството на леки и тежкотоварни автомобили. Освен на местния пазар, продукцията се реализира в страни като Беларус, Русия, Сирия, Таджикистан и Венецуела.
 
Иран притежава вторите в света след Русия залежи на природен газ, като по-голяма част от тях са неразработени. Правителството възнамерява приоритетно да инвестира в разработката на нови находища и да започне да прилага политика на енергийна ефективност. Вътрешните инвестиции обаче са недостатъчни, а външните непрекъснато намаляват поради високия политически риск.
 
Други сравнително добре развити отрасли на промишлеността са текстилната и хранително-вкусовата промишленост. Полагат се големи усилия за развитие на селското стопанство (16.7% от БВП), чиято продукция не задоволява напълно потребностите на страната. Производството на значителен брой селскостопански стоки се субсидира.
 
Бурно се разви военнопромишленият комплекс на страната, в резултат на което Иран се сдоби със свои съвременни въоръжения. Иранските учени и инженери създадоха ракетно-космическа промишленост.
 
Всъщност САЩ у другите участващи в икономическия бойкот на Техеран не успяха да изолират Иран от външния свят. Много държави не се включиха в санкциите. Китай, Русия, Индия, Южна Корея и Турция заеха местата на ЕС и САЩ.
 
Иран доказа, че страна, която не губи вяра в собствения си потенциал, може не само да оцелее при трудни условия на политически и икономическа натиск, но и да развие успешно важни отрасли в икономиката. Понеже нищо не е вечно, тази година дойде и краят на санкциите. Те бяха вдигнати, след като Международната агенция по атомната енергия потвърди, че Техеран се съобразява с изискванията да ограничи ядрената си дейност.
 
След постепенното отпадане на санкциите Иран, макар и не много лесно и бързо, се завръща на международната икономическа сцена. Иранските банки ще възстановят връзките си с европейската финансова система. Размразяват се 30 млрд. долара от общо 100 милиарда авоари, блокирани в западни банки. Отпада забраната за внос на ирански петрол, пречките пред корабоплаването. За близо година година от подписването на споразумението 180 високопоставени делегации от различни държави, особено от ЕС, пътуваха до Иран. Начело на тези делегации обикновено бяха президенти, министър-председатели или външни министри. Те бяха придружавани от представители на известни компании. След тези проучвателни контакти със сигурност ще последват и сделки и инвестиции. Правителството в Техеран обяви Неотдавна готовност да отвори врати за чуждестранни инвестиции от 50 милиарда долара в петролната и газовата промишленост.
 
Благодарение на вдигането на санкциите и бизнес ориентираната икономика през 2016 г. и 2017 г. БВП на Иран ще нарасне съответно с 4,2 и 4,6 процента, прогнозира Световната банка.
 
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!