В края на юни Великобритания шокира Европа с решението си да напусне Европейския съюз. Брекзит имаше мигновен отрицателен ефект върху финансовите пазари. И породи хиляди въпроси за бъдещето на ЕС. Референдумът предизвика и немалко тревоги за статута на хилядите българи, които живеят и работят на Острова. Какъв модел на отношения ще изберат в бъдеще ЕС и Лондон, ще се разпадне ли съюза и какви ще са последиците от британския вот конкретно върху България. По тези вицепрезидентът на Еврокомисията Кристалина Георгиева даде интерю пред „Стандарт”.
- Госпожо комисар, накъде тръгна Европа след референдума за излизане на Великобритания от ЕС?
- Ефектът върху ЕС и целия свят от решението на британците да напуснат Евросъюза беше и остава отрицателен. Всички, и най-вече Великобритания, плащаме цената на подкопаното от това решение единство. Затова и настъпи бързо отрезвяване. Във Великобритания за първи път по улиците демонстрират хора в полза на членството в ЕС. След този вот в много от страните членки подкрепата за съюза тръгна бързо нагоре. Явно всички осъзнаваме, че заедно сме по-силни. Трябва внимателно да преценим какво ни казва вотът във Великобритания и какво правим оттук нататък; на какво трябва да обръщаме повече внимание и накъде трябва да развиваме Съюза. Ние сме млад съюз, естествено е да имаме и моменти на успех, и да срещаме проблеми, които трябва спокойно и разумно да решаваме.
 
- Кои са уроците, които трябва да научим от този вот?

- Това гласуване ни казва, че светът се променя много бързо. Че имаме нова икономика, основана на високите технологии. Днес бързо се създават нови отрасли и се затварят стари. Казва ни, че към този процес на бърза промяна по-лесно се приспособяват младите и образованите хора в градовете. Напасването е много по-трудно за по-възрастните, за по-малко образованите, за живеещите в села и малки градове. Кои хора на Острова гласуваха за оставане в ЕС - млади, образовани, в градовете. За напускане своя вот дадоха тези, които се чувстват застрашени и оставени встрани от тази нова икономика. Въпросът за всички в Евросъюза е какво трябва да направим, за да помагаме на хората по-бързо да се приспособяват към неизбежните промени. Трябва да се замислим, че може би системата на социална защита, която имахме досега - помощи при безработица, трябва да се промени в помощ за придобиване на нови умения. Трябва да бъдем по-гъвкави и приспособими към един бързопроменящ се свят. Резултатът от референдума зададе въпроса, дали глобализацията е еднакво добра за всички ни. Отговорът в Обединеното кралство - важно е ползите от една отворена икономика да бъдат по-ясни и по-достъпни за хората.
 
- Има критици, според които вотът на британците е бил наказателен срещу европейската бюрокрация, както и песимисти, според които Брекзит е началото на края на ЕС. Какво бихте им отговорили?
- От 2008 г. преминаваме от една криза в друга. Живеем във време, когато кризите не чакат реда си, а се застъпват. Имахме финансова криза, бежанци, тероризъм и сега шок от решението на Великобритания. В тези условия се открои един много интересен феномен - успехите се национализират, проблемите се "брюкселизират" - прехвърлят се върху Съюза. Макар това да е разбираемо, за него няма добро оправдание. Научихме се да говорим за ЕС в трето лице, да казваме "той, Европейският съюз". А всъщност това сме всички ние. Решенията се взимат от Съвета на ЕС, от избраните от гражданите на 28-те страни държавни глави и от министрите. Европейските институции, в това число ЕК, имат по-скоро задължението да изпълняват тези решения. ЕС сме всички ние, всеки един от нас.
 
Наше задължение е да отглеждаме и подкрепяме разбирането, че само заедно - страни членки, европейски институции, граждани на съюза - можем да успеем. Защото в единството, както пише на нашето Народно събрание, е нашата сила. Приемам критиката към европейските институции, защото и ние понякога сочим с пръст някой друг, казваме "ние имаме прекрасна инициатива, но страните членки не я изпълняват". Това поведение и от двете страни трябва да спре. Ако искаме да сме пример за съединението, което прави силата, трябва да забравим за соченето с пръст. Всички трябва да носим отговорност и за успехите, и за проблемите в съюза. Що се касае за прогнозите за разпадане на ЕС, те определено грешат. Това, че във Великобритания се проведе референдум, е в голяма степен отражение на трудностите, които цяла Европа изпита в последните години. Тези трудности породиха силен евроскептицизъм, който намери добра почва за изява във Великобритания, чрез референдума.
 
Друга причина за случилото се е малко по-силното чувство на независимост, присъщо на тази островна държава. Там винаги е имало усещане за принадлежност към една различна традиция. Даже фактът, че движението е вляво, че ние мерим в сантиметри, а те - в инчове, подчертава различията. Но дори за гражданите на Острова членството в ЕС се оказва важно - гласуването за излизането от ЕС беше веднага и силно наказано от финансовите пазари. Ако имахме съмнение, дали е по-добре да сме заедно, или не, тези съмнения се разсеяха. Настъпи обратен феномен - в много страни, особено в някои традиционно евроскептични държави, общественото мнение направи завой в подкрепа на ЕС. Само преди дни в. "Гардиън" обобщи настроенията в Европа. Холандия, Дания, Финландия - държави, в които традиционно съюзът е бил критикуван остро, са се обърнали в негова подкрепа. Това обаче не бива да ни успокоява.
 
- Какво трябва да се направи?

- Трябва да си дадем сметка, че имаме работа за вършене в съюза. Трябва да направим оценка, кое е по-добре да се прави на общоевропейско ниво и кое - на национално. И да уважаваме компетенциите на всяко от равнищата. Трябва да променим и начина на говорене за Европейския съюз, около който витаят стотици митове и легенди. Един пример от моята област - митовете за това колко е голяма европейската бюрокрация са силно преувеличени. Общо 33 000 човека работят в ЕК, отговарят за програми за 150 млрд. евро и изготвят десетки законодателни предложения всяка година. Много повече хора работят в администрацията на Париж например. Но хората не осъзнават това, защото непрекъснато чуват колко лоша и неефективна е европейската администрация. Което отново е мит. Поехме ангажимент до края на 2017 г. да съкратим персонала с 5%. Междувременно нашата администрация получи нови отговорности, например за справяне с бежанската криза и отговор на икономическите предизвикателства. За да си изпълняваме задачите добре с по-малко ресурси, в ЕК провеждаме реформи да "дебюрократизираме" нашите служби. Нашата работа е много видима, трябва постоянно да се стремим да я вършим по-добре.
 
- Какво следва след Брекзит в отношенията между Лондон и ЕС, какъв модел ще бъде избран? Възможно ли е Великобритания да запази своите близки връзки с единния пазар, а в замяна да спазва четирите основни свободи на движение на хора, стоки, капитали и услуги?
- Какъв път ще избере Великобритания в преговорите си с 27-те страни членки е въпрос, на който трябва тя да отговори. Предстои избор на нов британски премиер, вече знаем, че ще бъде жена. Една от първите й задачи ще бъде да определи посоката на преговорите. Във всички случаи ще се стремим да запазим конструктивни и колкото е възможно по-взаимоизгодни отношения между ЕС и Великобритания. Те са и ще продължат да бъдат наши съседи; те са остров, не кораб, който може да отплава към далечни морета. Те са заинтересовани, ние също, от възможно най-конструктивен изход от преговорите. Има различни модели на отношения с ЕС и по време на преговорите ще стане ясно кой точно ще изберем. 27-те страни членки представляват пазар от 445 млн души, а Великобритания - от 65 млн. Британският интерес е да има достъп до този пазар, както и ние искаме да имаме достъп до техния. Единният пазар е много по-голям и предоставя много повече предимства и това трябва да бъде отчетено в процеса на преговорите. Какво точно ще се случи е рано да се каже, но е ясно че ще има някаква цена за достъпа до пазара на 27-те. Що се касае до четирите свободи - ако Великобритания избере да има пълен достъп до вътрешния пазар на ЕС, това води след себе си отговорността да се зачитат тези свободи, вкл. свободното движение на хора.
 
- Как ще се отрази излизането на Великобритания на европейския бюджет, който ще бъде вече за 27 членки?
- Имаме пред нас достатъчно време спокойно да решаваме бюджетните въпроси. В следващите години, докато е член, Великобритания ще продължи да прави вноските си в бюджета както досега. В периода на преговорите ще бъде изяснено по какъв начин страната ще продължи да бъде свързана с ЕС. Включително как ще допринася към общоевропейските финанси, за да се възползва от достъпа до нашия пазар. Дори да си представим най-трудното решение - търговия с Великобритания като трета страна, това също ще бъде свързано с финансови ангажименти. Това обаче ще бъде въпрос на преговори и, докато те не са започнали, е безпредметно да спекулирам по тази тема.
 
- Тъй като сме на темата за бюджета, да ви попитам как се справя България с усвояването на средствата по европейските програми?
- България постигна огромен напредък в усвояването на еврофондовете. Това пролича в края на предишния програмен период, когато страната се класира на второ място по скорост на усвояване за миналата година и успя да усвои почти до край полагащите й се пари. Но стремежът да се усвоят колкото се може повече средства от периода 2007-2013 доведе до известно забавяне на усвояването в новия период. Това се случва с България, но и с всички останали страни членки. Забавянето отчасти се дължи и на по-късното влизане в действие на новата финансова рамка. В резултат на това през 2017 г. очакваме да изплатим по-малко средства, отколкото в предходната година. Това е лошо за всички. Лошо е за нетните платци - за страни като Германия, Франция, Холандия, защото това, че ще платят относително по-малко през 2017 г., означава, че ще платят относително повече в края на периода. Т.е. тежестта на плащанията ще бъде неравномерно разпределена. Това, разбира се, е лошо и за нетните получатели, защото през 2017 г. по-малко пари по европейски програми ще стигнат до тях.
 
Темпото на България е сходно с тези на останалите, в никакъв случай не сме най-слабият ученик. Моят призив, особено към кохезионните страни, е: положете повече усилия, за да можем през 2018 г. вече да наваксваме и да не се стигне до ситуацията от 2014 г. Тогава изведнъж се оказахме с 25 млрд евро сметки, за които нямахме осигурено финансиране в бюджета. Решихме този проблем, но не искаме да се сблъскваме с него отново в края на този период. България научи много за това как да усвоява европейските пари, това е видимо по по-добрите условия за живот, повечето работни места в много точки на страната. Трябва да се стараем да усвояваме колкото може по-равномерно, за да нямаме нито стреса на недостатъчно плащания, нито проблема с голямо натоварване на бюджета с неплатени сметки.
 
- В тази нова ситуация в ЕС трябва ли България да бърза с приемането на еврото?
- България като страна с валутен борд и валута, прикачена към еврото, има интерес да влезе в еврозоната. В момента ние изпълняваме политиките на еврозоната, без да участваме в тяхното формиране. Разбира се, това не е въпрос, който трябва да решим утре. Знаем, че първо трябва да влезем в чакалнята на еврозоната - ние трябва да го поискаме, другите трябва да ни приемат. Оценката за конвергенцията ни казва, че България е в относително добра позиция и отговаря на повечето изисквания за членство. Дошло е времето да мислим за следващите стъпки. Приемането на еврото трябва да остане приоритет за страната ни. Ако сме член на еврозоната, това ще ни даде възможност да участваме в обсъждания, които имат значение за България. Но трябва да превърнем влизането в еврозоната от приоритет в план за действие. Трудно ми е да отговоря, кога България може да приеме еврото, защото това зависи както от страната ни, така и от останалите страни в еврозоната. Моето очакване е, че въпросът за нуждата от повече сътрудничество в ЕС, за да сме силни икономически, ще излезе на преден план. Не изключвам вероятността да кандидатстваме и да бъдем приети в ERMII - двегодишната чакалня за еврозоната - сега да е по-голяма, отколкото беше преди референдума.
 
- Какъв ще бъде ефектът от Брекзит за България - за икономиката ни, за възможностите за бизнес и търговия?
- Ефектът за България ще бъде такъв, какъвто ще бъде и за всички други. Появи се несигурност за развитието на икономиката, което се отразява на всички страни членки, но най-вече се отразява на Великобритания. Изключително важно е да демонстрираме готовност за конструктивен диалог и сътрудничество, чрез които да покажем на света, че каквито и да са бъдещите взаимоотношения между Великобритания и ЕС, те ще бъдат близки. Да се надяваме, че ускоряването на икономиката в последните тримесечия, както и вече изразената воля за единство, ще помогнат както на европейската, така и на българската икономика. Не трябва да си правим илюзии, че подобен шок ще остане без последствия. Не очаквам Европа да влезе в рецесия, икономическите показатели продължават да са сравнително добри, но нека да видим в следващите няколко месеца дали тези относително добри сигнали ще се запазят.
 
- Какво ще се случи с хилядите българи, които живеят във Великобритания?
- Докато страната е членка на ЕС, няма абсолютно никакво съмнение, че българските и другите граждани от ЕС ще продължат да работят там. Т.е. в обозримо бъдеще няма да има никаква промяна. В процеса на преговорите ние ще търсим правата на европейците, които живеят във Великобритания, а тя ще търси правата на своите граждани в ЕС. Разчитам, че чрез диалог ще намерим взаимно изгодно решение, като гарантираме добри условия за живеене и работа за гражданите и на двете страни. Това е двупосочна улица, затова вярвам, че ще намерим решение в интерес на всички ни.