В петък, след обявяване на резултатите от Brexit, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг направи завидно оптимистично изявление за бъдещата роля на Великобритания в НАТО. Столтенберг очаквал с нетърпение предстоящата среща на върха във Варшава като възможност за укрепване на сътрудничеството между ЕС и НАТО.
Два дни по-късно Столтенберг направи ново изявление, което поставя в различна светлина британския референдум. Сега политикът започна да твърди, че Британия била „голям донор на сигурност в Европа” и че нейното възможно излизане добавя на Запада проблем в областта на сигурността. Според него, ситуацията в сферата на сигурността след Brexit станала „по-непредсказуема, отколкото преди”.

Главният въпрос е дали резултатите от Brexit ще усилят НАТО или ще отслаби ръководения от САЩ военен съюз. ЕС и НАТО всъщност са две линии на установяване от САЩ на хегемония.

Също в неделя във водещото американско издание The Wall Street Journal се появи обширен коментар, че Brexit „може да окаже дълбоко въздействие на глобалната сигурност”. При това влиянието на Brexit върху сигурността, по определението на авторите от WSJ, остава неопределена. Ако стратегическите перспективи са твърде мъгляви, то някои сегашни моменти ясно прозират.

The Wall Street Journal за пореден път напомня, че се повтаря като рефрен тезата: излизането на Великобритания от ЕС ще доведе до загуба на четвърт от бойната мощ на ЕС и това може да подтикне Германия, Франция и други страни от ЕС да увеличат своите военни разходи, за да съдействат за по-единна европейска отбранителна политика. Последствие може да стане създаване на единна военна щаб-квартира или даже на съвместна европейска армия. Последното обстоятелство обаче може да доведе до подкопаване на НАТО поради простата необходимост да се дублират ресурсите по линия на трансатлантическото сътрудничество и по линията на вътрешноевропейската политика за сигурност.

Освен това излизането на Британия от ЕС отстранява най-яростния пронатовски глас в Европа, който под предлог за запазване на националните суверенитети решително се противопоставяше на създаването на обща европейска армия.

В частност The Wall Street Journal посочи, че излизането на Великобритания от ЕС отслабва линията за поддържане на антируските санкции и усилва позициите на привържениците за поетапното им отменяне.

Важността на Великобритания като стратегически съюзник за САЩ се състоеше в това, че със своята тежест Великобритания оказваше влияние на подхода на Европа към националната сигурност и убеждаваше другите членове на ЕС да поддържат твърдата линия на Вашингтон, в частност, в експедиционните войни. Тази възможност, имаща повече политически, отколкото военен характер, след излизането на Великобритания от ЕС ще бъде изключена.

Що се отнася до „ценността” за европейците на отиващия си от тях британски ядрен потенциал, то той има за тях само символично значение, защото целият британски ядрен потенциал, разположен изключително на британските атомни подводници, се състои от американска ракетна система и заради това напълно се контролира от американци.

Като възможно следствие от Brexit е излизането на Шотландия от Обединеното Кралство, което временно може да отслаби ядрения потенциал на Великобритания - по-рано шотландските националисти планираха безядрен статут за независима Шотландия, а това може да повлече закриване на военноморската база в Фаслейн, където са базирани британските подводници. Според експерти, ако Великобритания загуби дори временно своя подводен атомен арсенал, САЩ могат да бъдат принудени да „пренапишат” своята ядрена стратегия.

След финансовата криза през 2008 г. Великобритания съкрати своите разходи за отбрана, но през ноември 2015 г. премиерът Камерън обеща да купи през следващите 10 г. военна техника за £178 млрд. Амбициозните планове могат да станат жертва на Brexit, защото ако негативните икономически прогнози се окажат верни, то икономиката на Великобритания може да се свие с 6%. Съответно ще бъдат съкратени и военните възможности на страната.

Проблемът за отношенията между САЩ и Великобритания има и чисто политическо измерение. Във Вашингтон през последните години гледат критично на привилегированото партньорство с Лондон. Там считат, че и без Brexit статутът на Великобритания като верен и отговорен съюзник на САЩ е загубен през последните години. Например Лондон изведе своите войски от Афганистан през 2014 г., а британският парламент през август 2013 г. отхвърли предложението на САЩ да нанесат военен удар по Сирия.

Под ръководството на Дейвид Камерън значението на Великобритания като съюзник на САЩ непрекъснато намаляваше. Неговото правителство не бързаше да се присъедини към кампанията против ИД и не играе съществена роля в противопоставянето с Русия. В САЩ допълнително са недоволни от „страхливото ухажване” в Лондон на китайския „диктатор” Си Цзинпин с надежда за придобиване на комерчески преимущества в търговията с Китай.

Превод и редакция: БЛИЦ