Народен празник, който се отбелязва главно в Източна България, за предпазване от огън, пожар, гръм, и по-рядко от градушка. Свързва се с народните представи за унищожителната сила на огъня.

На Павловден не се работи и не се пали огън дори за приготвяне на храна. В Източна Тракия не се меси хляб, за де не се сплъстява и червясва брашното.

На Петровден няма строга забрана за работа, но на Павльовден хората не работят, за да се предпазят от пожари. Не се пали огън в този ден, не се меси и пече хляб, за да не се опече и житото на нивата. Народната мъдрост поучава: 

„На Петровден да жънеш, за да не го одуха, а на Павльовден леж по очи, за да не го запали!" 

- „Малък Павльо големи бели прави!" („Паулус" значи „малък").

Църковен празник: Според църковния календар Павловден се празнува на 29 юни (Ден на Св.апостоли Петър и Павел), но народът го приема като самостоятелен празник и го отбелязва на следващия ден (30 юни). 

Именници:Павел, Павлина