Българските училища са като разграден двор. Това каза пред журналисти заместник-министърът на образованието Диян Стаматов, по повод инцидента в столичното 23 СОУ "Жолио Кюри", при който 16-годишно момче бе намушкано от свой съученик, съобщи „Фокус“.
„Считам, че този инцидент е в резултат на импулсивна и неконтролируема емоция на един млад господин на прага на 18 години, като това може да се квалифицира и като криминално действие от негова страна”, определи инцидента зам.-министърът. По думите му, българските училища са като разграден двор и в тях може да влезе всеки по всяко време и да внесе какво ли не.
 
На въпрос, свързан с проверката на самите ученици, той отбеляза, че в нашата страна не е традиция да се проверява какво носят учениците в раниците си и тази практика се е натрупала през годините. „Аз не считам, че тя е негативна. Заради отделни случаи не трябва да се хвърляме в другата крайност, в която да проверяваме всичко, което носят учениците. За голямо съжаление през последните години много от тях след 13-14 годишна възраст носят различни средства за самоотбрана, но тук ролята на превенцията, на класния ръководител, на учителя, на постоянния разговор с всеки един е изключително важна“, посочи зам.-министър Стаматов.
 
По думите му сигурността, която съществува в момента в българските училища, е сравнително крехка и предпазлива и се определя от финансовите възможности на отделните учебни заведения, но не бива да се гледа на всеки ученик като на потенциален престъпник. „Имаме охранители, които в някои случаи не отговорят на изискванията за своята дейност, което трябва да се промени във времето, но за това е необходимо допълнително и стабилно финансиране“, отбеляза още той. По повод идеята на входовете на училищата да бъдат поставяни металодетектори зам.-министърът заяви: „В много американски училища това е факт. Ако го направим пробно в някои от българските училища, бихме могли да забележим какъв би бил ефектът и това трябва да се направи стъпаловидно, а не да се хвърляме в другата крайност всяко училище да прилича на среда, в която някой тръгва извън страната“.