Българинът Димитър Саватинов много често се храни съвсем евтино, задължително спи на обяд и изпива 2 литра вода още след първата прозявка сутрин. Той е най-силният човек в САЩ. За неговия хранителен режим, тренировки и възстановяване се грижи друг българин - Крум Томчев. Още един шампион, родил се и пораснал в македонския край.
Треньорът му е в китното пиринско градче Гоце Делчев. Той разказва как се става най-силен в държава като Съединените щати, където само мъжете са над 160 милиона души.

Съдбата ги среща преди близо 20 години. Майките им са колежки, а бащата на Крум притежава малка фитнес зала, снабдена с изцяло първобитни уреди - тежести от колела, трактори, верижни машини.

"Няма значение къде тренираш. Най-големите шампиони умишлено тренират в дупки, за да могат да побеждават себе си", споделя Крум.

Така най-силният мъж на Америка започва своите тренировки от тази зала, без да се смущава от естеството на уредите. А днес поставя рекорд след рекорд...

Интересното в техните отношения е, че дори не обитават един и същи континент. Томчев прекарва последните 10 години в Испания, където твърди, че нивото в спорта и образованието е посредствено като в България.

"Той ми дава мерките си от Флорида и аз му казвам кога и с какво трябва да се храни. Улеснените комуникации са голям лукс днес, който определено ни помага - коментира Крум. - Двамата разработваме система, включваща правила за хранене, трениране и възстановяване, базираща се на това как да извадим нещо излишно и да опростим нещата. Методиката работи, щом Митко поставя рекорди, но не твърдим, че е най-добрата."

Всъщност най-силният мъж в Америка се храни като всички нормални хора, колкото и да звучи това парадоксално.

"Даже смея да твърдя, че се храни с най-евтината храна поради липса на финанси. Абсурдно е, но $130 на седмица са крайно недостатъчни.

Митко яде боклуци, защото не може да си позволи друго."

В хранителния режим на Саватинов всичко е преразпределено до грам. "Нашето хранене е вид тактика, с която се стремим да излъжем тялото - не то какво иска да приема, а каквото ние желаем, каквото му заповядаме за нашите цели", разяснява Томчев.

Тренировката и възстановяването също са максимално опростени. Използват специални техники, базирани на опита им по света и у нас.

"Сънят е храна за мозъка и точно преди състезание се стремим да си лягаме между 10:00 и 14:00 ч. Според някои хипотези спането в този часови диапазон се равнява на 8 часа сън. Сънят е дори по-важен от храната. Друг ключов елемент от режима е приемането на голямо количество вода - по 2 л още със ставане. Пиенето на вода е полезно за хидратацията ни и чисти тялото ни от токсини. Трябва да се приемат и по-големи дози омега три", коментира треньорът.

В методиката за хранене и тренировка липсват всякакви забранени вещества.

“Целта ни с Митко е да съхраним здравето на младите, защото аз едва не загубих живота си заради злоупотреба със забранени субстанции", споделя Крум.

"Когато през 1999 година кандидатствах в НСА, оттам веднага забелязаха, че съм физически силен и ми предложиха да ме готвят за състезание. Само шахматистите в Академията по онова време не приемаха забранени вещества. По-късно попаднах на лекар, който ме стресира с новината, че може и да не се оправя." Така Крум сам започва да търси начин за възстановяване, изработвайки си собствена система за хранене.

"Бях на 20, когато ми казаха, че може и да не се възстановя. Ненужна паника, защото това са моментни състояния. Например, ако изядете един шоколад вечерта, сутринта ще имате по-висока кръвна захар, но това не означава, че сте болни от диабет.

Така е и с анаболите. Тялото се самовъзстановява, важно е да се спре навреме с употребата. Именно този стрес ни подтикна с Митко да търсим правилната комбинация от тренировки, хранене и възстановяване, без да е необходима употребата на забранени субстанции.

Човек може да постига успехи и без тези вещества, доказателство за това е неподобреният от няколко години рекорд на Митко на клек - 353 кг, като след това преминава и допинг тест", коментира Томчев. Анаболите в случая могат само да навредят, защото предизвикват замърсяване на кръвта и черния дроб, провокират агресивно поведение и непрекъснато лоши помисли Днес треньорът и шампионът се стремят към популяризиране на тяхната система сред младите спортисти. "Създали сме нещо, което работи, и защо да не го приложим и в други спортове в България. Нищо няма да загубят, ако пробват нашия метод. Говорим за национално ниво, да могат да се постигат резултати с минимални средства.

Трудно е човек да си представи как най-силният мъж в Америка се храни със $130 на седмица и няма обувки, с които да се състезава. Благодарни сме на кмета г-н Москов и на цялата община Гоце Делчев, както и на хореографа при Николина Чакардъкова, защото без тяхната подкрепа тези резултати нямаше да са възможни", допълва треньорът.

Крум е възмутен от неспазената уговорка с водещия Слави Трифонов, който прекъсва гостуващия му Димитър Саватинов и не го оставя да благодари на хората и да опише методиката, която с треньора разработват. "Митко беше против да се говорят тези неща, но аз мисля, че всички карти трябва да бъдат открити" , споделя Томчев.

"Целта ни е да съхраним здравето на младежите, които лесно се привличат от пропагандата, че без тези забранени вещества няма да постигнат успехи. Бързо изградената къща бързо пада. В България няма качествени забранени препарати, всичко се внася от Китай. Ако подходят към тази сериозна стъпка, да си ги търсят в чужбина", коментира Крум.

За Крум Томчев Димитър Саватинов е повече от приятел - той е негов идол. Срещата ни завършва именно с думи на най-силния мъж в Америка, цитиран от треньора и приятеля му Крум: "Когато спрем да се оплакваме, тогава постигаме желаните резултати, защото никой не ни е длъжен - нито държава, нито институции. Само ние сме отговорни за собствения си живот. Всичко е в нашите ръце."

Зад всеки успех се крие някаква тайна. И поне една личност, отдала живота си да превърне таланта в шампион. Обикновено тези хора остават скрити. Стоят зад кулисите, тръпнат в очакване да чуят крайния резултат и изпитват неописуема гордост, когато усилията им бъдат оправдани.

И макар да са встрани от камерите и погледите на феновете, треньорите не завиждат за успехите, а се радват наравно с шампионите. Някои от тях дори са готови да споделят тайната на победата, за да се превърнат и други млади спортисти в победители.

Източник: "168 часа"