От доста години социалният коментатор д-р Тотко Найденов издирва имената на български лекари и медицински сестри, които са загинали при изпълнение на служебния си дълг. Оказва се, че България е на първо място в света по смъртност на медицински работници, които си отиват от този свят по време на работа. Д-р Найденов е главен редактор на в. „Български лекар“, специалист по социална медицина и автор на над 40 книги.
- Д-р Найденов, как умират лекарите?
- По „класическия” начин. Непосредствено след тежки среднощни операции, получават масивни инфаркти, или тежки ритъмни смущения от пренапрежение и от огромната отговорност, която поемат.  Неколцина са умрели вследствие заразяване от тях - тиф, хепатит В, хеморагична треска. Особено покъртителен е случаят с медицинската сестра Радина Стоева, 32-годишна. След слети дневно и нощно дежурство си тръгва към къщи, но на трамвайната спирка пада и умира. 

А сватбата й е  след 5 дни... 

Сестрите имат, както нас, своята голяма героиня - Стефка Димитрова, оперативна сестра от Пловдив, алпинистка. При опит да спаси заплел се във въжета младеж, при това - без никакви приспособления, пада от скалата и се пребива до смърт. След хирурзите най-често ум ират акушер-гинеколозите. Поне десетина, които аз знам,  са починали  след извършено секцио посред нощ. В Деня на спасението почитаме не само лекари, а и други герои, спасили човешки животи, като минния спасител Илия Щинков от Мадан, футболиста от Свищов Илиан Манздалов, който спасява няколко дечица в трагедията при Лим, но от преизтощение се удавя; полк. Вълко Вълков от Видин, който спасява нападнат от цигани-обирджии студент, но те го намушкват с нож и го убиват; старшина Димитър Димитров от Варна, който спасява от избухване кораба си и целия екипаж. 

Най-много са българите, удавили се след спасяване на удавници 

Всяка година тези герои се увеличават с един, или двама. Миналото лято така загина операторът Григор Кумитски.

- Д-р Найденов, все още Денят на спасението, на който сте инициатор,  не е много популярен у нас...
- Този ден се отбелязва от 2005 г. насам. Избрахме датата 15 август, защото на тази дата, 15 август 1963 г., в късния следобед, 26-годишният д-р Стефан Черкезов, лекар на великотърновското село Стрелец, връщайки се от командировка в Горна Оряховица, попада в катастрофа. На излизане от града автобусът се удря челно в бетоновоз и избухва в пламъци. Лекарят е пътувал на стъпенката, защото автобусът е бил претъпкан, но той се е примолил на шофьора и са го качили, защото е бързал да си види болните в амбулаторията. Взривната вълна го е изхвърлила в канавката. Без колебание се втурнал обратно и започнал да вади изпадналите в паника хора. 

Извадил всичките 47 човека

Пламнала му косата, но я изгасил с ръце и продължил да спасява. Бил облечен в бяла найлонова риза, която се стопила по тялото му. Така е получил тежки изгаряния, от които на другия ден, призори, в 6,30 часа е починал. Апропо, когато пристигнали линейките, той е продължил да товари на носилките по-леко обгорелите  хора. Предложили му да го качат първи в линейката, тъй като изглеждал много зле, но той отказал. Накрая за него нямало линейка и тръгнал пеша към града. Пристигнал в болницата и преди да припадне, казал на втурналите се към него лекари: „Колеги, оставете ме, аз ще умра - гледайте другите пациенти.“  Преди да издъхне, казал на жена си, която цяла нощ стояла край леглото му: 

“Предай на татко, че СТАНАХ ЛЕКАР!”

Мисля, че този човек е най-големият герой на лекарското съсловие.
 

Снимат филм за д-р Черкезов



- Какво става след смъртта му, тачат ли паметта му?
- Да, кръщават Окръжната болница във Велико Търново на неговото име, издигат му и бюст-паметник в двора й. Тогавашният здравен министър вика вдовицата му Лидия Черкезова, която е счетоводителка, и й предлага да следва медицина без приемен изпит. В памет на съпруга си тя приема. Беше доцент по социална медицина, но се пенсионира. А на д-р Черкезов посмъртно му дават званието „Герой на социалистическия труд“. В София кръщават улица на името му. След Десети ноември, когато поголовно прекръщават улиците, премахват и неговото име, без дори да знаят какво е извършил. Нали разбирате - по простата логика на пещерния антикомунизъм – че щом е „герой на труда” е „враг”... Напразно предлагах на Столична община да възстановят името му.
 
- Знаете ли какво се случва с хората, които е спасил д-р Черкезов?
- Това е най - потресаващо в цялата история: Нито един от тези 47 спасени от д-р Черкезов хора не е отишъл да види вдовицата и сирачето му.  Оставил е момиченце, Антония, на 6 месеца...

Днес тя е лекарка по УНГ в Германия 

Потресаващо е също, че родната къща на д-р Черкезов в съседното на Стрелец село Виноград, е порутена и разграбена от циганите - керемиди, дограма, всичко е свалено. А тя е била обявена за къща-музей на този голям български герой! Отправям критиката си за всичко това към община Велико Търново и Лекарския съюз. Преди години Вельо Горанов изигра блестящо ролята на д-р Черкезов във филма „Колкото синапово зърно“. Предложих на Вяра Анкова да го излъчат по БНТ, но ми отговориха, че качеството му било влошено. Телевизионният център при Медицинския университет – Варна, направи документален филм за героя - „Богородична клада“ и спечели награда. Д-р Черкезов е светъл пример на себеотрицание. Издирил съм имената на още над 130 лекари и 15-тина медицински сестри, починали при спасяване на хора. От тях най-много са хирурзите - над 50. 20 от тях са  от „Пирогов“ - болницата, която сигурно е  с най-много жертви в света. В „Пирогов” са загинали по време на работа и  3 операционни сестри. Предложил съм на председателя на Лекарския съюз д-р Венцислав Грозев да проучим заболеваемостта и смъртността сред колегите, която е много висока. Чакам отговора му. 

- А има ли лекари чужденци, загинали при спасяване на българи?
- Има. Баронеса Юлия Вревская например, доброволна милосърдна сестра, по време на Руско-турската Освободителна война се заразява от коремен тиф и умира в гр. Бяла, Русенско. Румънецът д-р Рад Панчулески, дипломирал се в София  и останал да работи като хирург в „Пирогов“, се заразява от свой пациент от хепатит В - развива хепатална кома и умира. 

Едно интервю на Тодорка НИКОЛОВА