Преди около 3 години бившата секретарка на президента Желю Желев - Стефка Генева, остава без дом заради измама! Тя и синът й Иван стават поръчители на бизнесдамата Светослава Гешева, която тегли заем от 145 хил. евро за фабрика за дрехи в Луковит, а апартаментът им е вписан като обезпечение. След като Гешева спира да плаща, частен съдебен изпълнител гони Стефка и сина й от апартамента им. Бизнесдамата обещава да им намери квартира и ги настанява в… мазе.
„Тръгнах по къс ръкав и сандали. А жената, на която станахме гарант - Светослава Гешева, ни настани в едно мазе, метър на два, като в циганска къща, няма с какво да се завием - мръсно, студено, цимент”, обяснява Стефка преди малко повече от година. По-късно Гешева ги настанява в свой офис на бул. „Александър Стамболийски”, в който обаче условията са нечовешки. Стефка и синът й нямат ток, топла вода, отопление, и… често остават заключени, тъй като входната врата на кооперацията се затваря, а двамата нямат ключ от нея. Въпреки обещанията на Гешева, че това е „временно настаняване”, двамата излъгани живеят в офиса повече от две години.
„Те може със същия успех да живеят и на улицата. Нали не съм ги оставила на улицата”, е единственият коментар до момента на „бизнесдамата”, която тогава така и не вдигна телефона си при опит на наш репортер да се свърже с нея, и стана тотално неоткриваема. „Това нейното е престъпление. Явно тя иска да умрем!”, заяви тогава Стефка. А синът й Иван Димитров я допълни: „Майка ми изсушава хляба да стане на сухари. Погледнете какво ядем! Тези лукчета ми ги подариха вчера от жалост”.

Днес Стефка Генева е в още по-окаяно положение, а синът й Иван вече не е между живите. Губи го наскоро. Отчаяната жена потърси отново „ШОУ”, за да изплаче болката си. И призна, че единственото, което иска сега, е справедливост в памет на сина си. В предишното си интервю пред народното издание тя заяви, че е била системно заплашвана от Светослава Гешева – да „не казва нищо на медиите”. Иначе – „ще живее до кофите”!  Към днешна дата ситуацията е още по-лоша за Стефка Генева, а повечето от събитията – с фатален развой.

Стефка Генева е дясна ръка на Желю Желев от далечната 89-та година до края на президентския му мандат, и е един от най-близките му сътрудници. Новината за смъртта му тя научава по телефона. Не успява да отиде на погребението му, защото напуснала апартамента си, без да успее да си прибере дрехите. „По-зле съм от клошарка. Две години не знам баня какво е. Не изпратих президента Желев, защото нямах нито обувки, нито палто…”.

- Какво се случи с вас след интервюто, което дадохте за „ШОУ”, след репортажа, излъчен и по Нова телевизия?
- Таня Гешева беше разобличена, но тя не се спира. Продължава да търси начин да ме погуби. Цялата тази ситуация успя да вкара вече в гроба сина ми! Отиде си толкова млад, не мога да дойда на себе си. Но искам хората да разберат – че тя ни осъди на смърт и двамата. Знаете ли, нощта след погребението, когато дойде при мен през нощта, с двама мъже, за да ме заплашва, каза: „Ти трябваше да умреш, а не синът ти!” Представяте ли си…

Затова и ме проверяваше от какво съм болна, защото е очаквала да умра в тези условия. Но стана така, че благодарение на сина ми оцелях, но той си отиде! 

Аз не мога да си плащам наема, защото ми е взела жилището. В безизходица съм. Когато две години и половина ни държа в офиса си – ситуация, която е документирана и с видео от Нова телевизия, живяхме със сина ми на тъмно, без храна, без абсолютно никакви човешки условия. Сега чака да умра и аз – до кофите, така каза!


Бизнесдамата Светослава Гешева никога не съжалява противниците си



- Положението ви действително става все по-лошо...
- Много е тежко, много. А тази жена ни осъди на смърт за 30 000! За 30 000 цяло семейство уби! Толкова струваше този апартамент, който тя ни взе, за да си плати дълга… Но дългът й е много повече. Междувременно са се явили и други хора, които си търсят парите, правата. Дългът й е огромен, а има апартаменти, фабрики, всичко… Нямам представа защо започна всичкото това?! Това е някаква игра между нея и съдия - изпълнител Матова. Игра, която започна още по времето, когато получих първия инсулт – от стреса покрай тези истории. Получих го, когато ми казаха, че продава апартамента. След това каза, че го била прехвърлила на банката, което явно пак е било лъжа… 

Таня непрекъснато спекулираше. Първо щеше да ни вземе квартира – когато ни изкара от дома ни, аз бях по чехли и тениска. Впоследствие се оказа, че не й я дават квартирата. След това ни заяви: „Ще спите една вечер тук, в този офис”. Иван спа на двата фотьойла, а аз – на един диван. На другата сутрин идва и казва: 

“Аз реших проблема! Отивате в Созопол” 

а тя има четири апартамента там. 

Отидохме в Созопол, но останахме на улицата. Тя беше казала, че след четири дена ще дойде да ни вземе „с джипа на Жоро”, а Жоро беше някакъв близък човек до Иван Костов. Така и не дойде. Нито се обади. На мен ми свършиха лекарствата, нямахме пари. Ядяхме по един домат. Така седяхме месец и половина, тя изобщо не се появи, не се обади, криеше се. Иван веднъж отиде до София, за да я види, а тя му казала „Аз по цял ден ви звъня!”. Пред мъжа си излъгала, че синът ми си е забравил ключа от апартамента, не е казала, че ни е изгонила…

На другия ден Иван отиде и си продаде лаптопа – за да имаме пари, с които да се върнем в София. Пътувахме през нощта и на сутринта застанахме пред дома й – в кв. „Изток”. „Ауу, ама вие какво правите тука? Как можахте да дойдете? И сега какво да ви правя?!”. А на мен краката ми бяха отекли, не се чувствах изобщо добре. Исках само някъде да легна. Накрая след чудене, ни прати на някакъв адрес – „Сава Цонев” 11, в кв. „Слатина”, в мазето на една къща. Мазето беше метър на метър, отвратителна обстановка, синът ми се завиваше с едно килимче. Долу няма тоалетна, нямаше възглавници, синът ми спеше на сака. Докато в един момент му стана много лошо, явно му се е вдигнало кръвното. Викнах „Бърза помощ”, лекарят като влезе, погледна сестрата и каза: „Вие какво правите тука?”. 

А Таня през цялото време обясняваше как „след два дена ще оправи нещата”. После дойде, взе ни с едно такси и ни докара тук, в този офис, уж пак „за два-три дена”. В таксито през цялото време беше весела, щяла да продава на руснаци, да изнася не знам си къде, да взима милиони, и всичко е уредено, прибирате се! И ние, глупаците, вярваме!… След което започна голямата одисея: не се обаждайте в банката, дъщеря й дойде и ни предупреди да не звъним на никого, заплаши.


Синът на Стефка Генева – Иван


- Как преживяваше всички тези издевателства синът ви Иван? - Споделихте ми, че е имал троен байпас…
- Така беше, да. Разболя се, понеже бяхме все на студено, дълго време. Хвана бронхопневмония, а нямахме пари за антибиотик. Нямаше и откъде да вземем. Иван ми казвал как е звънял на тази жена, която ни съсипа, за да я моли за антибиотик – а тя му е отвръщала: „Ще ти мине!” Тя е причина за всичко, което ни се случи! Разсипа ни!

Той работеше на две места, защото ние нямахме избор, умирахме. Тази жена постоянно ни заплашваше. Аз съм със 190 лв. пенсия, наемът ми стана 150 лв. Синът ми си отиде от преумора. Работеше непрекъснато. Казваше ми: „Майко, ние трябва да се преборим и да имаме пари за адвокати, за всичко”. Рожденият му ден беше на 17 април, а на следващия ден вечерта му стана лошо, вдигна висока температура и извиках „Бърза помощ”. Ден по-късно ми се обадиха от болницата, за да ми кажат, че е починал. Това е най-големият шок в живота ми! Нямах дори с какво да го погреба, нямах пари… Беше един кошмар. И на 25-ти, когато се върнах от гробището, през нощта дойде тази жена пак да ме заплашва…

- На колко години почина Иван?
- Беше много млад, на 36 години. Толкова мечти имаше, не мога даже да говоря сега за тях… Беше единственият човек в живота ми, на когото разчитах. Единствената ми светлина…

- И вие не сте добре със здравето. Помага ли ви все пак някой сега?
- Не съм добре, изобщо не съм добре. Не мога да изляза. Съвсем рухнах след смъртта на сина ми. Прекарах преди това два инсулта, едва се движа. Няма и кой да ми помогне. Само певицата Ваня Костова прояви човещина, закара ме с кола до гробищата, където на държавни разноски гол и бос хвърлиха сина ми, 


Стефка Генева и синът й Иван живяха близо две години като клошари – сред боклуци, без ток и вода


аз нямах пари дори за един дървен кръст 

Мъката ми е огромна! Единственото, което поисках от тази жена, е, да не ме тормози, ако може да ми помогне, а тя отвърна – че ще умра до кофите! А после добави: „Ама ти няма и да стигнеш до кофите, защото не можеш да ходиш…”. Никога няма да го забравя това! Това не е човек, не е жена, а чудовище! Не съм предполагала, че човешкият живот струва толкова малко… Можете ли да си представите мъката на една майка? Осъдена съм на смърт и сигурно не съм единствената!

- Какво означава това?
- Смятам, че не съм единствената, защото тази жена дължи доста пари на много хора. Но за мен и това, което продължава да се случва, е равнозначно на смърт. Издържа ли се две години и половина на тъмно, на студено и заключени?! Като платя от 190 лева пенсия – 150 наем, остават 30 лева, с които тока ли да платя, парното, телефона, да ги дам за храна… невъзможно е оцеляването.

- Ваня Костова ви е подала ръка в кошмарен момент, никой друг ли не го стори?
- Съвсем сама съм. Ваня Костова постъпи наистина човешки, но вече няма на кого да разчитам. На никого не се обаждам и не моля, но тази жена трябва да си получи заслуженото. Това е жестоко! Аз така или иначе вече си отивам, няма никакъв смисъл да продължава. Но нека получи поне обществено порицание, да има някаква справедливост! Сега тя е спокойна, че съм съвсем сама и без пари, и мъката ще ме стопи… Но трябва да бъде разобличена, хората да знаят какъв човек е, преди да си отида, в памет на сина ми. Това, което се случи с нас, е жестоко! А тази жена е чудовище в човешки образ!

Едно интервю на Анелия ПОПОВА

Президентът Желев им помогнал с 1000 лв.

Въпреки че е била дясната ръка по време на мандата на президента Желю Желев, Стефка Генева и синът й нито веднъж не са му споменавали в какъв ежедневен кошмар живеят.

„Не съм го занимавала, това не е негов проблем. А и преди 2-3 години беше починала съпругата му, преди това и дъщеря му. Единствено веднъж, когато му казах, че синът ми е болен, ми помогна с 1000 лева. Той беше много благ човек, мил, кротък човек… Мълчахме две години от страх, не му казахме”, споделя с болка Стефка Генева. И през сълзи добавя: „Не успях да отида и на поклонението, да изкажа съболезнования… Дори когато стана историята с “отровителството”, дори майка ми не ме е защитавала така, както го правеше съпругата на д-р Желев – Мария. „Стефче, успокой се, моето момиче, истината ще излезе наяве”, така ми казваше. Бях на всички първи страници. А когато делото приключи и ме оправдаха, имаше една колонка само”.

„Тя плака като малко дете, не можеше да спре. Майка ми щеше да умре от мъка, давеше се от сълзи! А аз бях на 13 или 14 години, когато се запознах с д-р Желев. И ако щете, вярвайте, този човек стана от стола си прав и ме покани да седна. Веднага се обади на момичетата да донесат за мен – една кола, една боза и едно геврече. Аз бях толкова засрамен. Стиска ми ръката, прегърна ме. Не исках да си мия ръката сума ти време…”, с неприкрита емоция тогава ни довери и синът на Стефка – Иван.